Няма административни ограничения за работата на въглищните централи, на мините, които да са поети в момента, с който и да е от приетите документи от последните месеци, включително и териториалните планове (за справедлив преход). Това каза заместник-министърът на енергетиката Красимир Ненов, който участва в "Среща на бизнеса с правителството: Очаквания и прогнози за 2024 г.", организирана от "Капитал", цитиран от БТА.

По думите му по-скоро тези документи дават основата на важен инструмент на солидарност, какъвто е Фондът за справедлив преход, да бъде достъпен във връзка с енергийния преход на въглищните региони.

От гледна точка на засегнатите във въглищните региони, които задават въпроса защо като има геополитическа непредвидимост е нужно да се предприемат такива действия и защо се бърза с мерки, които правителството, така или иначе извършва през последните месеци, отговорът е - натрупаното огромно забавяне и това, че има срокове, които изтичаха и трябваше да бъдат спазени, посочи Ненов.

Коментирайки какво следва в бъдеще за въглищните централи предвид пазарната конюнктура, заместник-министърът отбеляза, че това, което вероятно е подходящо да се случи, е да се адаптира производствената програма на мините, така че да се ускорят някои от дейностите по затихването на минната дейност. Това означава в следващите десетина години дейностите да се извършват по такъв начин, че да дават възможност да се произвежда повече или по-малко количество въглища според нуждите на пазара. Друго, което е важно, е свързано с плановете на операторите на централи с оглед на трансформация на активите им, каза Ненов като отбеляза, че някой от тях имат виждания в посока инвестиции в производства, които са с ниски емисии.

Предизвикателство пред правителството е да се съхрани целостта на комплекса "Марица изток", така че уменията на хората и инфраструктурата да се използват най-пълноценно, стана ясно още от думите на зам.-министър Ненов. От тази гледна точка е започнала работа по разработването на план за управление на комплекса, който следва да идентифицира новата цялостна визия за развитието му, както и свързаната с това необходимост от създаване на качествени работни места.

Около 1 млрд. евро годишно са необходимите инвестиции за енергийна трансформация. Създаването на подходяща рамка, която да даде сигурност на инвеститорите, е ключово условие за успех на целия процес, каза още зам.-министър Ненов, цитиран в съобщение на Министерството на енергетиката.

След внасянето на проектите на Териториални планове за справедлив преход в ЕК, българската страна очаква коментарите на комисията по тях. Процесът на преговори трябва да приключи до края на годината.

 

След одобряване на плановете следва разработване на насоки за кандидатстване, за реализация на проектите, като този процес ще се управлява от МРРБ, каза Красимир Ненов.

Министърът на околната среда и водите Юлиян Попов, който също участва в срещата, коментира комуникацията с хората относно енергийния преход и бъдещето на въглищните райони. Освен, че влязохме в капана на местите избори, ние по принцип водим грешен разговор за Зелената сделка, за перспективите на Зелената сделка и за връзката между климатични цели и икономическо развитие, смята Попов. По думите му заради този грешен разговор се вкарваме често в конфронтация. Всичко се фокусира върху това дали ще затворим или не въглищните централи, грешното впечатление у много е, че ние ги затваряме - правителството или някаква власт над правителството - Брюксел, такова нещо няма. Има пазар, това е механизмът, който притиска тези централи, посочи Попов. Той отбеляза още и глобалния контекст - през изминалата година независимо, че икономиката в света нарасна, въглищното производство не се е променило. В същото време се е вдигнала електрогенерацията на глобално равнище от слънце и вятър. Идват нови технологии, които изместват старите и те ги превъзхождат на пазара, каза Попов. Той посочи още, че хората работещи в централите имат много по-добро бъдеще в новите технологии, отколкото със старите.

Това, което протестиращите пропускат е, че ние направихме едно голямо постижение и то е запазването на целостта на региона. Ние се противопоставихме на фрагментирането на региона, каза министър Попов. По думите му активът е целостта и интегрираността на земята. Това е един огромен актив ,който можахме да запазим, каза Попов. Друг ценен актив са хората, те са инженери, механици, нямат нужда от преквалификация, за да започнат да работят в редица индустриални сектори, включително в целия сектор на ВЕИ, посочи Попов.