Все по-сигурно България губи стотици милиони евро по ПВУ

Снимка: БТА

Все по-сигурно България губи стотици милиони евро по ПВУ

Заради блокираната му работа парламентът не успя в последния си ден да приеме ключови и то договорени с Европейската комисия реформи

12:44 | 27 септември 2024 | Редактор : Виктор Стефанов 277 11679 Снимка: БТА

Ключово бе приемането на актуализираната пътна карта за климатична неутралност, по която страната ни можеше да очаква над 500 милиона евро за рекултивация на терените на въглищните мини. Това беше последната възможност да спасим повече от 2 млрд лв. по Плана за възстановяване. Това каза Делян Добрев от ГЕРБ-СДС в момент на ескалация на напрежението в Народното събрание късно снощи и окупация на парламентарната трибуна. Както стана известно, против приемането на документа се обявиха и буквално препречиха пъта за одобрението му, депутатите от "Възраждане" и "Има такъв народ" с аргумента, че милиарди левове ще отидат в нечии джобове, а миньорите остават излъгани.

Възстановителният фонд на ЕС

За гласуване бяха предложени два проекта на решения, внесени от ГЕРБ-СДС и депутати от ПГ на ДПС, като те даваха възможност тези пари да дойдат, каза Добрев. Средствата дори са били съгласувани със синдикатите, които организираха и протест по-рано в София, добави депутатът.

За съжаление, изтъкна Добрев, с този цирк, който се разигра в пленарна зала, загубихме безвъзвратно много милиарди средства от европейските фондове, защото крайният срок беше 30 септември, а заседание на парламента до 30 септември не може да има, защото от 27 септември започва предизборната кампания.

Пътната карта за климатична неутралност е един от четирите невзети решения (става дума за реформи), което блокира получаването на второто плащане па Националния план (НПВУ). Второто искане за плащане по НПВУ е за 653 млн. евро и е подадено на 7 октомври 2023 година. То е с най-голям брой цели и реформи от ключово значение от всички траншове по НПВУ.

Ако тази пътна карта не бъде приета, Европейската комисия (ЕК) ще наложи финансова корекция в размер на 266 млн. евро от очакваните 653 млн. евро, потвърди днес казваното и преди служебният финансов министър Людмила Петкова. Тя отбеляза, че промените трябва да бъдат изпратени в Брюксел най-късно до 15-20 октомври, за да успее ЕК да ги приеме.

Самата ЕК се нуждае от време, от вътрешно съгласуване, както това става и в Съвет на ЕС, като това отнема около два месеца, поясни вицепремиерът.

Какво предвижда актуализираната Пътна карта

Пътната карта представя по периоди целевите мерки и политики, както и ключови етапи от развитието на електроенергийния сектор, с отчитане на развитието на други ключови сектори на икономиката.

В текста на актуализираната пътната карта е записано, че до 2026 година се предвиждат да се реализират политики за пълна либерализация и въведени дългосрочни договори за ВЕИ. Освен това се предвижда насърчаване на общностите за възобновяема енергия и произвеждащите потребители на електроенергия. Дотогава се очаква да бъдат въведени нови ВЕИ мощности от 3500 мегавата (MW), с което ВЕИ мощностите ще достигнат до 5200 мегавата, както и на системи за съхранение (батерии) от 1000 мегавата.

В актуализираната пътна карта се предвижда още до 2030 г. да се изпълнят мерки за енергийна ефективност и децентрализирано производство на електрическа енергия, включително и чрез финансово подпомагане. Тогава трябва да се изпълнят и мерки по рекултивация на мините. До 2030 г. трябва бъдат инсталирани 7500 мегавата ВЕИ мощности, както и офшорни вятърни електроцентрали. Предвижда се да има батерии за 1600 мегавата. По повод въглищните мощности в документа се напомня, че Министерският съвет се е ангажирал да не ограничава дейността на въглищните централи, ако те работят на пазарен принцип в съответствие с европейското и национално законодателство и с решението на Народното събрание от 4 октомври 2023 г.

Виж още Скандал в НС: "Възраждане" и ИТН блокираха трибуната, изтръгнаха кабелите на микрофоните (видео)

До 2035 г. се предвижда ВЕИ мощностите да станат над 10 000 мегавата, а мащабните офшорни вятърни електроцентрали - 1500 мегавата. До 2035 г. може да бъде поддържан капацитет от 1 гигавата мощности, използващи лигнитни въглища като стратегически резерв за обезпечаване на критичните нужди за осигуряване на националния електроенергиен баланс. На основа на изводите на Доклада на Комисията за енергиен преход, крайната дата за постепенно преустановяване на използването на въглищата е 31 декември 2038 г., се посочва в пътната карта.

Комисията по енергетика и Комисията по околната среда и водите в Народното събрание приеха на съвместно заседание Проект на Решение за подкрепа на така предложената от Министерския съвет актуализирана Пътна карта за климатична неутралност на Република България, № 49-454-02-88. Предложението беше внесено от Делян Добрев и група народни представители на 22.04.2024 г.

Виж още Парламентът ще трябва да преразгледа ключови енергийни решения

Какво още трябва да се направи

На 17 септември депутатите проведоха извънредно заседание по предлаганите промени в НПВУ и допълването му с нова глава "РиПауърИЮ" (RePowerEU). Тогава вицепремиерът и служебен министър на финансите Людмила Петкова каза пред депутатите, че за да се отпушат програмите за България Народното събрание трябва да промени три свои решения във връзка с "компонент 4 - нисковъглеродна икономика на Националния план за възстановяване и устойчивост" (писахме ги, но ще ги напишем пак):

Първото решение е от 12 януари 2023 година за промени в НПВУ в част енергетика. С това решение правителството беше задължено да предоговори две ключови реформи от НПВУ, а именно "Декарбонизация на енергийния сектор" и ангажимента за отделянето на собствеността на "Булгартрансгаз" ЕАД и ЕСО ЕАД от корпоративната структура на "Български енергиен холдинг" (БЕХ) ЕАД.

Второто решение е от 20 юли 2023 година за определени действия на държавни органи на "Мини Марица Изток" ЕАД. С това решение Народното събрание забрани всякакви разпоредителни сделки с имущество на дружеството, както и с имущество, което попада в рамките на "Източномаришкото въглищно находище".

Третото решение е от 25 април тази година за осигуряване на средства за "Мини Марица Изток" ЕАД за четири години - от 2024 до 2028 година - по 250 млн. лева, общо 1 милиард лева, средства за осигуряване на техническа рекултивация на терени в района.

Предложенията за промени в НПВУ и в съдържанието на глава RePowerEU трябва да бъдат внесени в МС до 30 септември и затова се представят и предлагат в парламента, каза на 17 септември министър Петкова.

Както стана известно, Пътната карта за климатична неутралност не успя да мине в последния ден от работата на 50-ото Народно събрание - дни преди крайния срок.

Виж още ТЕЦ "Марица Изток 2" може да работи и за Украйна: очертава се бъдеще без край за въглищата

По отношение на "Декарбонизацията на енергийния сектор", отново пред депутатите на 17 септември, министърът на енергетиката Владимир Малинов каза, че в контекста на решението от 12 януари 2023 г. на НС, министерството е постигнало съгласие за отпадане на прага от 40% за намаляване на въглеродните емисии към 2025 г., спрямо базовата 2019 г.

"Това няма да е записано в НПВУ", увери Малинов. "Постигнато е и принципно съгласие с ЕК, че пазарът и пазарните сили осигуряват ефективно изпълнение на целите за декарбонизация, предвидени в НПВУ. Основна мярка с най-съществен принос за декарбонизация на енергийния сектор е ефективната либерализация на пазара. В тази връзка е постигнато принципно съгласие със службите на ЕК за отпадане на етапи, свързани с налагане на пределни стойности за емисии за въглероден диоксид при производство на електрическа енергия от всяка отделна инсталация. Няма да има таван на въглеродните емисии за всяка отделна инсталация. Запазва се общият праг, а именно от 1 януари 2026 г. в размер на 10,9 млн. тона въглероден диоксид."

Малинов обясни, че "предвид заложените (в ПВУ) 11 млн. тона въглероден отпечатък и съществуващата калоричност на въглищата в Маришкия басейн, то това са близо 15 млн. тона, което дава възможност за работа на хората в региона не само за рекултивация на терени, но и за изпълнение на основните им задължения според концесионния договор за добив на лигнитни въглища". "С постижението, което имаме, даваме възможност тези генериращи мощности да работят без ограничения във времето, дори не говоря за 2038 година, а в рамките на необозрим хоризонт."

Виж още Петкова алармира, че може да загубим 653 млн. евро

Според оценките на Министерството на енергетиката, България ще се вмести в ограниченията от 11 млн. тона още през тази година и това се дължи на преустановената дейност на ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3" през февруари, като в средата на 2026 година ще изтече и срокът на действие на дългосрочния договор с ТЕЦ "ЕйИЕс Гълъбово" (AES Гълъбово).

За спорната рекултивация на терени в Маришкия басейн и не само там, Малинов каза, че ще бъде създадено ново юридическо лице, директно подчинено на Министерството на енергетиката, като правата и задълженията му ще бъдат уредени със специален закон по примера, използван в Гърция. То ще е оператор и ще следи за стриктното изпълнение и разходването на финансовия ресурс от операторите на минната дейност в съответните региони", обясни служебният енергиен министър.

Сред предвидените нови инвестиции, както в НПВУ, така и в подготвяната нова глава в НПВУ RePowerEU, Малинов открои предвиждана инвестиция за възстановяване на нарушени терени в трите въглищни региона на Стара Загора, Кюстендил и Перник от над 500 млн. лева. Предложението, с което ЕК е запозната, е базьирано на гръцкия опит и националния план на южната ни съседка.

Виж още ЕСО и "Булгартрансгаз" излизат от БЕХ, както настоява Еврокомисията

"По този начин ще допълним решението на вицепремиера (Людмила) Петкова за осигуряване на ресурс в рамките на държавния бюджет от 1 млрд. лева за период от 4 години", заяви министър Малинов. Концепцията, предложена от министерството пред ЕК, предвижда преразпределяне на средства от Фонда за справедлив преход по дейностите за рекултивация и привеждане на терените в състояние, годно за други икономически дейности. Става дума за отблокиране на допълнително около 400 млн. лева.

По друг горещ картоф, станал причина за "въстанието" в пленарната зала, изваждането на два национални оператора от състава на енергийния холдинг, засега знаем следното.

В преговорите с Европейската комисия за отделянето на Елекроенергийният системен оператор (ЕСО) и "Булгартрансгаз" от "Българския енергиен холдинг" (БЕХ) националният интерес е бил максимално защитен, каза пак на 17 септември Владимир Малинов. Имаше предвид предложението на Министерството на енергетиката да изведе Електроенергийния системен оператор ЕАД (ЕСО) и "Булгарстрансгаз" ЕАД от Българския енергиен холдинг ЕАД (БЕХ).

Ще бъде учредена нова холдингова структура, включваща активите и пасивите на ЕСО и "Булгартрансгаз" - двата държавни оператора, като правата на собственост на акциите в капитала на новото ЕАД ще упражнява министърът на енергетиката.

Виж още Как вървят плащанията и изпълнението на мерките по ПВУ в ЕС и България

Става дума за реформата (обект на преговори по Националния план за възстановяване и устойчивост - НПВУ) - "Подобряване на оперативното управление на държавните предприятия в енергийния сектор". Тази мярка от Министерството на енергетиката намират за приемлив вариант за ЕК, каза министърът.

"С постигнатото в рамките на преговорния процес защитихме максимално националния интерес, защото и двете дружества ще останат част от българската енергетика. Няма да отидат в друго ведомство и министерство, без да омаловажавам тяхната дейност. Ще останат част от българската енергетика и Министерството на енергетиката", обясни пред депутатите Малинов по време на извънредното му изслушване по темата.

Да се върнем към мотивите на блокиралите гласуването на реформите.

"С единия проект на решение изпълнителната власт се опитваше да каже, че Народното събрание трябва да отмени три свои решения, взети с консенсус", каза Искра Михайлова ("Възраждане"), цитирана от БТА. "С миньорите е коментирана само една част от проекта за решения и хората бяха останали с изключително грешно впечатление за какво става въпрос, а във въпросното решение, което трябваше да се приеме, се възвръщаха всички стари условия по Плана за възстановяване и устойчивост", каза още тя. Михайлова припомни, че Народното събрание реши, че планът трябва да се предоговори - процентите електроенергия от въглища да бъдат различни и да не се изключват Електроенергиен системен оператор (ЕСО) и "Булгатрансгаз" от списъците, а тези неща според министерството трябвало да отпаднат. "А помощта от 250 млн. лева годишно за мините трябваше НС да си го оттегли, заради клаузата, която сложихме, че тези пари трябва да останат в мините", добави Михайлова.

"Миньорите бяха заблудени, след като разбраха истината, видяхте, че целия ден имаше хора от комплекса, които останаха, и ръкопляскаха накрая, когато успяхме да провалим заседанието", коментира Искра Михайлова.

В крайна сметка, ключови за НПВУ реформи не бяха приети, което прави все по-вероятно страната ни да загуби още милиарди евро финансиране, свързани с прехода на въглищните региони и зелената сделка.

ИЗБРАНО