"В Народното събрание бяха внесени две решения, свързани с Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и Глава Repower EU, за които бих искала да благодаря на народните представители, които са ги внесли. Първото е по отношение на Пътната карта за климатична неутралност и е свързано с второто плащане по НПВУ. България е единствената държава-член на ЕС, която е получила само едно плащане по ПВУ. Искането за второ плащане е входирано още през 2023 г. и не е изплатено, тъй като е свързано с определени реформи, които трябва да бъдат приети и Пътната карта е една от тях. Само финансовата корекция за неприемането ѝ ще бъде в размер на 266 млн. евро, което е повече от 30% от заявеното второ плащане в размер на 653 млн. евро". Това заяви заместник министър-председателят и министър на финансите Людмила Петкова на брифинг в Министерския съвет, цитирана в съобщение на министерството.

"Проектът на второто решение дава мандат на служебното правителство да продължи преговорите с Европейската комисия както за промените в НПВУ, така и за да не бъдат загубени средства и по Глава Repower EU в размер на 479 млн. евро", допълни тя. По думите ѝ, за да може да се случи това до края на 2024 г. и страната ни да не загуби средства, промените трябва да бъдат изпратени най-късно до 15-20 октомври, тъй като техническото време за приемането им в ЕК е около два месеца. "В момента служебното правителство няма мандат да продължи преговорите с ЕК", уточни Людмила Петкова.

В отговор на въпрос тя уточни, че в най-лошия случай страната ни би загубила няколко милиарда лева по ПВУ, които би следвало да се осигурят от националния бюджет. В предложенията за промени в НПВУ, както и по Repower EU, освен осигурените с решение на НС 1 млрд. лв. за рекултивация, са планирани и 273 млн. евро, с възможност да бъдат предоставени още 204 млн. евро за същата цел. "Ако промените не се приемат, това означава тези пари трябва да бъдат осигурени от националния бюджет", обърна внимание министър Петкова.

Вицепремиерът предупреди, че ако не бъдат приети измененията в Плана, средствата за довършване на започналите вече инвестиции също ще трябва да бъдат от бюджета. "Усвояемостта на ресурс на страната ни както по оперативните програми, така и по НПВУ, е около 5-6%. Не може да се придвижи искане за трето и четвърто плащане по ПВУ, защото второто не е завършено", напомни тя. "Първото плащане по ПВУ е вид авансово плащане. Второто и следващите са обвързани с реформи и инвестиции. Ако не изпълним две или три от инвестициите по второто плащане, може да се наложи да върнем част от получените по първото средства, защото всяко неизпълнение на реформа се оценява. Например, ако три неизпълнени реформи надвишат размера на искането ни за второ плащане от 653 млн. евро, тогава е възможно да трябва да върнем част от вече получения ресурс", подчерта финансовият министър.

Служебният енергиен министър Владимир Малинов добави, че след постигнатото съгласие с ЕК е свикал браншови съвет в сектор енергетика.

Текстът, който следваше да бъде променен от парламентарната трибуна беше разработен съвместно с двете синдикални организации, както и с участието на синдикалните организации от "Мини Марица-изток" и Маришкия басейн, посочи енергийният министър.

Моят призив бе да се проведе дебатът в рамките на пленарното заседание, за да може всичко да бъде обяснено. Липсата на такъв дебат, дискусия и включително модифицирането на точка 3.3. от проекта на решението, което е свързано с ПВУ и RePower не даде възможност да продължим напред, коментира още Малинов.

Вчера депутатите трябваше да обсъдят в пленарна зала актуализираната пътна карта за климатична неутралност и промените в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) в Компонент 4 "Нисковъглеродна икономика" и договаряне по глава RЕPowerEU.

Пред одобрението за второ плащане обаче стои не само енергийният въпросЧетири са мерките (реформи), които са условия за получаването на средствата:

  • Законът за личния фалит - приет е на първо четене в НС на 15 юни 2023 г., и престоява в Комисията по правни въпроси (председателствана и през 49-то и 50-то НС от представител на ГЕРБ). "... за да няма вечни длъжници, за да не може частните съдебни изпълнители да тормозят длъжниците безкрайно", каза Василев.
  • Правилата за работа на Номинационната комисия за избор на членове на КПК - блокирани в Комисия по превенция и противодействие на корупцията с председател (при 49-то НС) Рая Назарян, ГЕРБ - сега председател на 50-то Народно събрание. Правилата са одобрени от Европейската комисия, по думите на Василев.
  • Закон за защита на сигналоподателите. ПП-ДБ отбелязват, че проектозаконът е бил променен от ГЕРБ по начин, който не е приемлив за Европейската комисия, защото изключва разглеждането на сигнали, подадени преди 2021 г. (сигналоподаделят тогава не би имал защита). Този законопроект също престоява в Комисията по правни въпроси вече при два състава на Народното събрание, респективно на комисията.
  • Пътната карта за климатична неутралност.

На 24 април две комисии - по енергетика и околна среда, приеха актуализираната и предложена от Министерския съвет Пътна карта за климатична неутралност и я предложиха за гласуване от Народното събрание.