17-11-2017 20-11-2018

Промените по НПВУ: Предлагат създаване две на нови държавни енергийни дружества

По "Декарбонизация на енергийния сектор" от МЕ са постигнали съгласие за отпадане на прага от 40% за намаляване на въглеродните емисии към 2025 г., спрямо базовата 2019 г.

Снимка: БТА

Промените по НПВУ: Предлагат създаване две на нови държавни енергийни дружества

17:57 | 17 септември 2024 | Редактор : Антоанета Начева 1 780 Снимка: БТА

Две нови дружества под шапката на Министерството на енергетиката, отпадане на вече заложени проекти в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и пренасочване на такива в предлаганата нова глава "РиПауърИЮ" (RePowerEU), предвиждаща инвестиции в критична електропреносна инфраструктура и енергийна ефективност на обществени и частни сгради. Така могат да се опишат промените, с които служебният министър на енергетиката Владимир Малинов запозна днес народните представители на извънредното заседание на Народното събрание за изготвените промени в НПВУ, предаде БТА.

Възстановителният фонд на ЕС

Сред предвидените нови инвестиции, както в НПВУ, така и в подготвяната нова глава в НПВУ RePowerEU, Малинов открои предвиждана инвестиция за възстановяване на нарушени терени в трите въглищни региона на Стара Загора, Кюстендил и Перник от над 500 млн. лева. Предложението, с което ЕК е запозната, стъпва на опита на Гърция и нейния национален план.

"По този начин ще допълним решението на вицепремиера (Людмила) Петкова за осигуряване на ресурс в рамките на държавния бюджет от 1 млрд. лева за период от 4 години", заяви министър Малинов.

Концепцията, предложена от министерството пред ЕК, предвижда преразпределяне на средства от Фонда за справедлив преход по дейностите за рекултивация и привеждане на терените в състояние, годно за други икономически дейности. Става дума за блокиране на допълнително около 400 млн. лева.

"По отношение на тази инвестиция предлагаме създаването на конкретно юридическо лице, директно подчинено на Министерството на енергетиката, като правата и задълженията му да се създадат със специален закон по примера, използван в съседна Гърция. То ще е оператор и ще следи за стриктното изпълнение и разходването на финансовия ресурс от операторите на минната дейност в съответните региони", обясни служебният енергиен министър.

От Министерството на енергетиката предлагат на НС техническо изменение на две инвестиции в НПВУ. Става дума за подкрепа за енергийно ефективни системи за улично осветление. Предлага се, след постигнато съгласие с ЕК, да се удължи срокът на изпълнение на инвестицията с още една година, до първото тримесечие на 2026 г. Втората инвестиция, при която има предложение за техническо изменение, е инвестицията за нови мощности за производство на електроенергия от възобновяеми източници и съхранение на електроенергия.

Другите нови моменти, съгласно предвижданията на МЕ, включват прехвърляне на финансов ресурс от основната част на НПВУ към глава RePowerEU. Това засяга пилотен проект за комбиниране и производство на топлинна електроенергия от геотермални източници. Другата прехвърлена инвестиция е т.нар. "подкрепа за енергия от ВЕИ за домакинствата".

"Неусвоеният финансов ресурс в НПВУ от 50 млн. евро сме го прехвърлили в глава RePowerEU", добави още министър Малинов.

Той се спря и на отпадналите, съгласно предложенията на МЕ, инвестиции от НПВУ. На първо място е инвестицията за пилотен проект за зелен водород, с предвиден финансов ресурс в размер на около 32 млн. евро.

"Отпадането му от НПВУ не означава, че ние се отказваме от този наш приоритетен проект за зелен водород. Предвиждаме той да се финансира чрез Модернизационния фонд, което считаме за допустимо", посочи министърът.

Отпадат и пилотните сондажи за геотермална енергия, които според вижданията на МЕ ще се пренасочат към Модернизационния фонд. Включването на двата проекта в него ще даде и по-дълъг срок за изпълнението им - до 2030 г., смятат от министерството.

Министър Малинов запозна депутатите и с процеса по предоговаряне с ЕК на две ключови реформи, залегнали в НПВУ.

По "Декарбонизация на енергийния сектор", в контекста на решението от 12 януари 2023 г. на НС, от МЕ са постигнали съгласие за отпадане на прага от 40% за намаляване на въглеродните емисии към 2025 г., спрямо базовата 2019 г.

"Това няма да е записано в НПВУ", увери той. "Постигнато е и принципно съгласие с ЕК, че пазарът и пазарните сили осигуряват ефективно изпълнение на целите за декарбонизация, предвидени в НПВУ. Основна мярка с най-съществен принос за декарбонизация на енергийния сектор е ефективната либерализация на пазара. В тази връзка е постигнато принципно съгласие със службите на ЕК за отпадане на етапи, свързани с налагане на пределни стойности за емисии за въглероден диоксид при производство на електрическа енергия от всяка отделна инсталация. Няма да има таван на въглеродните емисии за всяка отделна инсталация. Запазва се общият праг, а именно от 1 януари 2026 г. в размер на 10,9 млн. тона въглероден диоксид", обясни той.

Сред постигнатия напредък в преговорите с ЕК министър Малинов отчете, че няма да има принудителни административни мерки или финансови санкции при надвишаване на посочения праг.

"Категорично считам, че към 2024 г. ние ще сме постигнали вече този праг и ще сме под него. Прогнозата е, че ще бъдем с около 9,5 млн. тона емисии", прогнозира той.

По втората реформа - "Подобряване на оперативното управление на държавните предприятия в енергийния сектор", предвиждаща отделянето на Електроенергийният системен оператор и "Булгартрансгаз" от "Българския енергиен холдинг", от МЕ предлагат създаване на нов холдинг под шапката на Министерството на енергетиката, в който да се отделят двата държавни оператора. Тази мярка, от МЕ намират за приемлив вариант за ЕК.

"Предвиждаме да внесем изменения в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, където двата оператора да бъдат включени в забранителния списък и разпоредителни действия с техни акции и активи да могат да се извършват само след изричен дебат и решение на НС", добави служебният министър.

Сред предлаганите инвестиции за 497 млн. евро по глава RePowerEU той наблегна на инвестициите, свързани с развитието на критична електропреносна инфраструктура или проекта "Грийнейбъл" за 140 млн. евро, на инвестиции за подобряване на енергийната ефективност и употребата на ВЕИ в публични и частни сгради и предвиждан финансов ресурс от 75 млн. евро, който се планира да се използва и като финансов инструмент, позволяващ да се усвояват средства по плана и след август 2026 г. или чрез когото да се допълнят вече съществуващи инструменти и инвестиции като програмата Restore, например за батерии.

Правителството има ангажимента да представи предлаганите изменения на ЕК за становище до края на септември, обяви на свой ред служебният вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова, която също участва в изслушването по темата.

ИЗБРАНО