Отговорът на този въпрос предстои, но през миналата седмица стана ясно, че Европейският парламент повиши обема за съкращаване на въглеродните емисии (CO2) с 60% до 2030 година. В момента целта е за намаляване с 40 % от нивото от 1990 година. Предложена бе и нова междинна цел, която да гарантира, че ЕС върви по правилния път, както и създаване на Съвет на ЕС по изменението на климата.

На свой ред пък Европейската комисия обяви, че до 31 май 2023 година ще трябва да предложи пътя, по който Европейският съюз ще се движи към въглероден неутралитет до 2050 г.

Това решение беше слабо отразено в българските медии, а основните институции в страната дори не му обърнаха внимание, вторачили се в дебати по резолюция на европарламента по друг повод.

Всъщност искането на Европейския парламент да намали на 60% емисиите означава, че ще се наложи в Плана за климат и енергетика, който предстои да се обсъжда с Европейската комисия през март, да настъпят съществени промени. Всяка промяна и нова цел от своя страна ще изисква и допълнителни средства. Означава и нещо друго - ускоряване на сроковете за затваряне или модернизиране на ТЕЦ-овете на въглища.

В допълнение е и засилването на еко мониторинга върху дейността на Мини Марица Изток. Редно е да се отбележи, че БЕХ отпусна под натиск на синдикатите 55 млн. лв. за заплати и гарантиране на добива на въглища. В този контекст е любопитно да се обясни какво се случва с рекултивацията на вече усвоените участъци. Както и кой ще извърши оценка на закупен и стоварен в депа хумус с изтекъл срок на годност. Защото пак става въпрос за пари на данъкоплатците.


Целия анализ, както и задълбочен прочит на екологичните въпроси - открийте в 3e-news.net >>