Агрохранителният сектор трябва да бъде привлекателен и предсказуем, така че доходите да позволяват на фермерите да просперират и привличат бъдещите поколения, да е конкурентноспособен и устойчив, да благоприятства създаването на справедливи условия за работа и живот и същевременно с това да бъде подготвен за бъдещето и да е отговорен към природата. Така Европейската комисия вижда агрохранителния сектор към 2040 година. 

Визията и целите на ЕК за този отрасъл бяха представени от г-н Марио Милушев, директор стратегическо планиране по ОСП в ГД "Земеделие и развитие на селските райони" в ЕК, по време на експертната дискусия "Мястото на България в новата Визия на ЕК за земеделие и храни", организирана от Green Transition Forum и Българската аграрна камара (БАК).

Събитието се проведе в зала "София" на хотел "Маринела", а сред ключовите гости на форума бяха Илияна Йотова, вицепрезидент на Република България, Лозана Василева, заместник-министър на земеделието и храните, Красимир Якимов, заместник-министър на иновациите и растежа, Димитър Горов, заместник изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", и Явор Гечев, съветник по селското стопанство на президента на РБ.

През февруари председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен и комисарят по земеделието и храните Кристоф Хансен представиха амбициозна пътна карта за бъдещето на селското стопанство и агрохранителния сектор като приоритетна инициатива за първите 100 дни от мандата на Комисията.

Визията предвижда ключови реформи до 2040 г., които ще оформят бъдещата Обща селскостопанска политика и ще залегнат в новата Многогодишна финансова рамка.

Именно на тази пътна карта се базират и основните принципи, по траекторията на които ще се движат реформите. Важни са още новият начин на работа, включващ ангажимент, доверие и диалог, а също така предложенията са плод на амбиция, но са и консенсусни, и възможни за реализация. Ключов е още балансът между трите измерения на устойчивостта - икономическо, екологично и социално, а също така и признаването на стратегическата роля на селското стопанство и продоволствената сигурност (суверенитет) и запазване на земеделието на целия континент. Ясно е засегнат и принципът, че многообразието изисква териториален, а не унифициран подход.

ЕК откроява четири приоритетни области в агрохранителния сектор:

  1. Изграждане на привлекателен сектор, който гарантира справедлив стандарт на живот и предлага нови източници на доходи;
  2. Конкурентноспособен и устойчив на световните предизвикателства сектор;
  3. Подготвен за бъдещето сектор, работещ ръка за ръка с природата;
  4. Признание за ценността и важността на храните и насърчаване на справедливи условия за живот и труд в привлекателни и жизнени селски райони.

За тези цели ЕК отбелязва, че е необходима и благоприятстваща среда, поставяща изследванията, иновациите, знанията и уменията в центъра на европейския агрохранителната икономика.

"Визията на ЕК идва сега, защото в изминалия период от последната реформа на ОСП ЕС се сблъска с предизвикателства като растящото геополитическо напрежение, намаляването на броя на стопанствата, застаряването на земеделските производители, изоставането на доходите в сектора, както и зачестилите климатични събития - наводнения суша и т.н. Тези поуки, които извлякохме, е, че се изисква нов подход", отбеляза Милушев по време на дискусията.

Снимка: Dir.bg

Визията на ЕК за агростохранителния сектор взима предвид и подготвените стратегически доклади за новия мандат на Комисията - Доклада от стратегическия диалог за бъдещето на земеделието в ЕС, Доклада Драги, Доклада Ниинисто и Доклада Лета.

Изграждане на привлекателен сектор със справедлив стандарт на живот и нови възможности за генериране на доходи

Според визията на Еврокомисията агрохранителният сектор би могъл да привлече повече интерес, когато фермерите получават повече съдействие за по-добра печалба на пазара чрез осигуряване на справедливо функционираща верига за производство и доставка на храни. Необходима освен това ще бъде и целенасочена публична подкрепа, както и стимулиране на предприемаческия потенциал и нови източници на доходи.

ЕК вижда възможност за по-привлекателен сектор чрез инвестиране в прехода и възнаграждаване на екосистемните услуги и подчертава, че е необходимо насърчаване на заинтересоваността на бъдещите поколения към професията.

За целта трябва да бъдат изпълнени следните действия и инициативи:

  • Преглед на Директивата за нелоялни търговски практики и Регламента за обща организация на пазара;
  • Предлагане на по-справедлива, опростена и по-целенасочена обща селскостопанска политика (ОСП);
  • Представяне на Стратегия за биоикономиката;
  • Насърчаване на въглеродното земеделие и създаване на възможности за кредити за природата;
  • Работа с ЕИБ и банковия сектор за финансиране на частния капитал;
  • Изготвяне на Стратегия за обновяване на поколенията;
  • Лансиране на европейската Обсерватория за земеделска земя.

ЕК предвижда също така опростяване на ОСП, преминаване от условия към стимули и по-ясен баланс между политики чрез регулация и политики, основаващи се на стимули.

"Бъдещата подкрепа по ОСП ще бъде насочена повече към фермерите, които са активно ангажирани с производство на храни, към икономическата жизнеспособност на стопанствата и опазването на околната среда. Подкрепата ще бъде насочена и към онези, които най-много се нуждаят от нея, като се обръща специално внимание на фермерите в райони с природни ограничения, младите и нови земеделски стопани, и смесените земеделски стопанства", подчертават от Европейската комисия и акцентират върху подпомагане на доходите на малките и средни земеделски стопанства.

Всички фермери ще се възползват от плащания за екосистемни услуги, инвестиционна подкрепа, инструменти за управление на кризи и инструменти за управление на риска, уточняват от ЕК.

Конкурентоспособен и устойчив сектор в условията на глобални предизвикателства

За подобряване конкурентоспособността и устойчивостта на агрохранителния сектор ЕК предвижда укрепване на международните партньорства, насърчаване на по-лоялна конкуренция в световен мащаб, намаляване на критичните зависимости, подобряване на адаптирането към изменението на климата, подобряване на управлението на риска и кризите, облекчаване и намаляване на административната тежест и укрепване на устойчивостта на селскостопанските пазари.

Визията за конкурентоспособност и устойчивост поставя фокус върху няколко действия и инициативи:

  • Стремеж към по-голямо привеждане в съответствие на производствените стандарти (хуманно отношение към животните и пестициди);
  • Насоки за действие с цел задълбочаване на реципрочността (2025);
  • Създаване на единна защитна мрежа за справяне с глобалните предизвикателства;
  • Разработване на цялостен план за протеините;
  • Извършване на проверка на МСП и конкурентоспособността;
  • Оценка на функционирането на селскостопанския резерв;
  • Приемане на Европейски план за адаптиране към изменението на климата;
  • Представяне на 2 пакета за опростяване за земеделските стопани и предприятията за производство на храни;
  • Стартиране на работно направление в областта на животновъдството;
  • Представяне на пакет за виното.

Ориентиран към бъдещето агрохранителен сектор, работещ ръка за ръка с природата

ЕК откроява агрохранителния сектор към 2040 година като ориентиран към бъдещето чрез подкрепа за целите на ЕС в областта на климата чрез по-добри стимули, гарантиране, че декарбонизацията и конкурентоспособността вървят ръка за ръка, отчитане на предизвикателствата, свързани с икономиката, със социалното положение и с приложението на законодателството, при екологичния преход, опазване на здрави почви, чиста вода и въздух и защита и възстановяване на биологичното разнообразие в ЕС.

За целта Европейската комисия предвижда изпълнението на общо 6 основни дейности и инициативи:

  • Осигуряване на по-добро изпълнение, рационализиране и прилагане на съществуващото законодателство;
  • Създаване система за съпоставяне (benchmarking): например компас за устойчивост на земеделските стопанства (On-Farm Sustainability Compass);
  • Предлагане на стратегия за устойчивост на водните ресурси;
  • Оценка на директивата за нитратите;
  • Ускоряване на достъпа до биопестициди;
  • Засилване на Европейската агенция за сигурността на храните (EFSA).

Признание за ценността на храните и насърчаване на справедливи условия на живот и труд в селскостопанските райони

Четвъртата приоритетна област от плана на ЕК за визията на агрохранителния сектор към 2040 година включва насърчаване на справедливи условия на живот и труд в жизнеспособни селски райони, възстановяване на връзката на храните с територията, сезонността и традициите, привличане на повече жени към професията, парантиране защитата на правата на работниците и подкрепа за малките и средни предприятия в земеделския сектор и хранително-вкусовата промишленост.

За целта трябва да бъдат изпълнени следните действия и инициативи:

  • Актуализиране на Плана за действие на ЕС за селските райони и засилване на диалога в рамките на Пакта за селските райони;
  • Създаване на платформа " Жените в селското стопанство";
  • Провеждане на ежегоден диалог по въпросите на храните с участниците в продоволствената система;
  • Преразглеждане на правната рамка в областта на обществените поръчки;
  • Започване на проучване относно "свръхпреработени храни";
  • Преразглеждане на схемата на ЕС за училищата;
  • Насърчаване на по-нататъшното използване на географските означения;
  • Актуализиране на законодателството на ЕС в областта на хуманното отношение към животните.

Как ще бъде създадена благоприятна среда за развитие на агрохранителния сектор

За създаването на благоприятна среда ЕК подчертава, че ще е необходимо не просто въвличането на научните изследвания, иновациите, знанията и уменията, а поставянето им в основата на европейското земеделие и агрохранителния сектор.

Това според визията на ЕК може да бъде постигнато чрез напредък в прехода чрез цифровизация, използване на знанията, научните изследвания и иновациите като катализатори за промяна, както и укрепване на Системата за знания и иновации в селското стопанство (AKIS) и подпомагане на консултантските услуги.

За целта ще бъдат изготвени стратегия на ЕС в областта на цифровите технологии за селското стопанство, както и стратегически подход на ЕС към научните изследвания и иновациите с цел подобряване на конкурентоспособността на селското стопанство.

Сред приоритетните инициативи на ЕК за благоприятна среда са още изграждане на ОСП, подкрепяща Системата за знания и иновации чрез ЕПИ-АГРИ като основен елемент, и засилване на ролята на независимите съветници.

Какво предстои

Комуникация на ЕК за пътя към следващата многогодишна финасова рамка след 2027 година - публикувана на 11 февруари т.г., като комуникацията подчертава важността на продоволствената сигурност. Призовава ОСП да бъде по-лесна за приложение, по-целенасочена и да намира правилния баланс между стимули, инвестиции и регулиране, като осигури справедлив и достатъчен доход на фермерите.

 
ИЗБРАНО