Десет години след ядрената авария във Фукушима, която промени перспективите за ядрената енергетика в световен мащаб, най-накрая има някакъв светъл лъч поради три причини: необходимостта от бързо постигане на все по-амбициозните цели в областта на климата, значителния напредък на ядрените технологии и опасенията за националната сигурност поради нарастващото лидерство на Китай и Русия в ядрената енергетика.

Доскоро перспективите за ядрената енергетика изглеждаха мрачни. След Фукушима, Япония спря почти всичките си 50 ядрени реактора - днес само девет са възобновили дейността си. Няколко други страни, най-вече Германия решиха да прекратят ядрената енергия. Други като Испания, Швейцария и Италия се отказаха от плановете си за нови ядрени централи. Между 2011 г. и 2020 г. са спрени, или не са удължили срокът си на експлоатация общо 65 реактора.

В САЩ броят на ядрените реактори достигна своят пик от над 100 през 2012 г. Оттогава са спрени 12 реактора, а е построен само един. (Ядрената енергия продължава да доставя около 20 % от общото производство на електроенергия в САЩ). Евтиният природен газ, добиван в резултат на шистовата революция и силния спад на разходите за вятърна и слънчева енергия е затруднение за ядрената енергия по отношение на конкуренцията.

За постигането на нетни нулеви емисии до 2050 г. глобалното потребление на електроенергия ще трябва да се удвои, смятат и от Международната агенция по енергетика (EIA), тъй като автомобилите, отоплението на домовете и други сектори ще бъдат електрифицирани. Ще е необходимо и огромно количество електроенергия за производството на горива, като водород и амоняк особено за секторите, които са по-трудни за декарбоинзиране като корабния транспорт, производството на стомана.

Цялото това електричество ще трябва да се осигурява от източници с нулеви въглеродни емисии. Слънчевата и вятърната енергия могат да осигурят голяма част от тази енергия, но не цялата. Освен това те осигуряват променлива електроенергия, тъй като слънцето невинаги грее, нито пък вятърът духа, а са изправени е пред ограничението от необходимостта от голяма земна площ.

Батериите, чиито разходи спаднаха рязко могат да съхраняват възобновяема енергия с часове, но все още не за дни или седмици, за да се справят със сезонните колебания, или продължителен период на слаб вятър и липсата на слънце. Така най-евтиният начин за декарбонизиране на електроенергията (оценките варират) е част от фирменото производство да е от надеждни източници, които могат да произвеждат нисковъглеродна енергия при необходимост. Днес ядрената енергия е единственият безвъглероден енергиен източник, който може по надежден начин и в необходимите мащаби да доставя енергия по всяко време.

В свой анализ Net-Zero America, експертите от Принстънския университет моделираха редица сценарии за декарбонизацията на страната до 2050 г. и установиха, че всички те ще изискват почти същото постоянно производство като днес, дори при драматичен ръст на възобновяемите източници на енергия. Най-евтиният начин според техният модел е този, при който ядрената енергия в САЩ се увеличава до три пъти от сегашното си ниво, докато най-скъпият сценарий предполага, че всички енергийни нужди ще бъдат покрити само от възобновяеми енергийни източници.

Днес ядрената енергия е вторият по големина източник на енергия с нулеви емисии в света след хидроенергията. В своята пътна карта за нетни нулеви емисии до 2050 г. МАЕ предвижда производството на ядрена енергия в световен мащаб почти да се удвои. До 2030 г. трябва да бъдат построени 100 нови ядрени централи - само за кратките 8 години.

Едно китайско проучване прогнозира, че страната може да постигне новата си цел за нетни нулеви емисии през 2060 г. при петкратно увеличаване на производството на ядрена енергия - увеличението е по-голямо от това, което е изчислено за вятърната енергия.

3e-news.net

Джейсън Бордоф (Jason Bordoff) е американски експерт по енергийна политика и бивш съветник в Белия дом по време на президента Обама, професор в Колумбийския университет, съосновател на Columbia Climate School.