17-11-2017 20-11-2018

Три причини за връщането на ядрената енергетика в енергийните дебати

Ако вярвахме в собствената си реторика за климатичната криза, подкрепата за ядрената енергия щеше да е много по-висока, казва експертът Джейсън Бордоф

Снимка: iStock by Getty Images

Три причини за връщането на ядрената енергетика в енергийните дебати

09:42 | 10 януари 2022

| Автор: Джейсън Бордоф, Foreign Policy*

8 2928 Снимка: iStock by Getty Images

Десет години след ядрената авария във Фукушима, която промени перспективите за ядрената енергетика в световен мащаб, най-накрая има някакъв светъл лъч поради три причини: необходимостта от бързо постигане на все по-амбициозните цели в областта на климата, значителния напредък на ядрените технологии и опасенията за националната сигурност поради нарастващото лидерство на Китай и Русия в ядрената енергетика.

Green Transition

Доскоро перспективите за ядрената енергетика изглеждаха мрачни. След Фукушима, Япония спря почти всичките си 50 ядрени реактора - днес само девет са възобновили дейността си. Няколко други страни, най-вече Германия решиха да прекратят ядрената енергия. Други като Испания, Швейцария и Италия се отказаха от плановете си за нови ядрени централи. Между 2011 г. и 2020 г. са спрени, или не са удължили срокът си на експлоатация общо 65 реактора.

В САЩ броят на ядрените реактори достигна своят пик от над 100 през 2012 г. Оттогава са спрени 12 реактора, а е построен само един. (Ядрената енергия продължава да доставя около 20 % от общото производство на електроенергия в САЩ). Евтиният природен газ, добиван в резултат на шистовата революция и силния спад на разходите за вятърна и слънчева енергия е затруднение за ядрената енергия по отношение на конкуренцията.

За постигането на нетни нулеви емисии до 2050 г. глобалното потребление на електроенергия ще трябва да се удвои, смятат и от Международната агенция по енергетика (EIA), тъй като автомобилите, отоплението на домовете и други сектори ще бъдат електрифицирани. Ще е необходимо и огромно количество електроенергия за производството на горива, като водород и амоняк особено за секторите, които са по-трудни за декарбоинзиране като корабния транспорт, производството на стомана.

Цялото това електричество ще трябва да се осигурява от източници с нулеви въглеродни емисии. Слънчевата и вятърната енергия могат да осигурят голяма част от тази енергия, но не цялата. Освен това те осигуряват променлива електроенергия, тъй като слънцето невинаги грее, нито пък вятърът духа, а са изправени е пред ограничението от необходимостта от голяма земна площ.

Батериите, чиито разходи спаднаха рязко могат да съхраняват възобновяема енергия с часове, но все още не за дни или седмици, за да се справят със сезонните колебания, или продължителен период на слаб вятър и липсата на слънце. Така най-евтиният начин за декарбонизиране на електроенергията (оценките варират) е част от фирменото производство да е от надеждни източници, които могат да произвеждат нисковъглеродна енергия при необходимост. Днес ядрената енергия е единственият безвъглероден енергиен източник, който може по надежден начин и в необходимите мащаби да доставя енергия по всяко време.

В свой анализ Net-Zero America, експертите от Принстънския университет моделираха редица сценарии за декарбонизацията на страната до 2050 г. и установиха, че всички те ще изискват почти същото постоянно производство като днес, дори при драматичен ръст на възобновяемите източници на енергия. Най-евтиният начин според техният модел е този, при който ядрената енергия в САЩ се увеличава до три пъти от сегашното си ниво, докато най-скъпият сценарий предполага, че всички енергийни нужди ще бъдат покрити само от възобновяеми енергийни източници.

Виж още За пръв път от десетилетия Франция ще поднови изграждането на ядрени реактори

Днес ядрената енергия е вторият по големина източник на енергия с нулеви емисии в света след хидроенергията. В своята пътна карта за нетни нулеви емисии до 2050 г. МАЕ предвижда производството на ядрена енергия в световен мащаб почти да се удвои. До 2030 г. трябва да бъдат построени 100 нови ядрени централи - само за кратките 8 години.

Едно китайско проучване прогнозира, че страната може да постигне новата си цел за нетни нулеви емисии през 2060 г. при петкратно увеличаване на производството на ядрена енергия - увеличението е по-голямо от това, което е изчислено за вятърната енергия.

3e-news.net

Джейсън Бордоф (Jason Bordoff) е американски експерт по енергийна политика и бивш съветник в Белия дом по време на президента Обама, професор в Колумбийския университет, съосновател на Columbia Climate School.

ИЗБРАНО