След избухването на войната в Украйна западните страни наложиха санкции, ограничаващи доставките на руски изкопаеми горива, въпреки голямата зависимост на страните от Европейския съюз от енергоносителите от Русия. Въпреки това не бяха наложени санкции в сектора на ядрената енергетика, където Русия е най-големият световен играч. Каспер Шулецки и Индра Оверланд от Норвежкия институт за международни отношения публикуваха в научното списание Nature Energy анализ на случващото се в тази област. Ето основните моменти от публикацията, събрани от "Медуза".

Руската държавна корпорация за атомна енергия "Росатом" е много активна на международния пазар на ядрена енергия от самото си създаване и се превърна в един от водещите доставчици на ключови услуги. Според статията в Nature Energy те включват, наред с други неща, доставка на гориво, рециклиране, както и изграждане на енергийни блокове.

Според статията от 2009 г. до 2018 г. на компанията се падат около половината от всички поръчки за изграждане на енергийни блокове по света. "Росатом" контролира 38% от световното производство на уран и 46% от мощностите за обогатяване на уран. Основните конкуренти на Русия в областта на ядрената енергетика са Китай, Франция, Япония, Южна Корея и САЩ, които заедно представляват около 40% от пазара.

По данни на самата "Росатом" към 2023 г. портфейлът от поръчки на корпорацията в чужбина включва изграждането на 34 енергийни блока на различни етапи на изпълнение. Както пишат авторите на статията, основното предимство на руската държавна корпорация е, че Росатом е единствената компания, която предоставя всички необходими услуги в сектора на ядрената енергетика, докато конкурентите се специализират в определени области.

След избухването на войната в Украйна, както и след задълбочаването на енергийната криза, репутацията на Русия като надежден доставчик беше подкопана и редица европейски държави започнаха да поставят под въпрос дългосрочната жизнеспособност на сътрудничеството с "Росатом".

По-конкретно, чешката енергийна компания ЧЕЗ подписа договори с американската Westinghouse Electric Company и френската Framatome за доставка на ядрено гориво, а финландската енергийна компания Fortum отмени проекта си с Росатом за изграждане на ядрен реактор и нае Westinghouse за разработване, лицензиране и доставка на нов тип гориво за своята централа в Ловийса, пише в. "Ню Йорк Таймс".

България, Полша, Испания, Словакия и Унгария също подписаха подобни споразумения. Уилям Фрибърн, старши редактор на информационната агенция S&P Commodity Insights, заяви, че в първите дни на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна почти всяка страна, която експлоатира реактори руско производство, е започнала да търси алтернативни доставчици.

Шулецки и Оверланд обаче отбелязват, че въпреки желанието на западните държави да диверсифицират доставките на гориво или дори да се откажат от сътрудничеството с руската държавна корпорация, много споразумения с "Росатом" остават в сила. По-специално това се дължи на факта, че създаването на нови вериги за доставка на ядрено гориво е много сложна и скъпоструваща задача, чието изпълнение може да отнеме години. Освен това нито американските, нито европейските компании ще могат да задоволят цялото търсене в краткосрочен план поради ограничения производствен капацитет.

Въпреки това експертите смятат, че отказването от руското гориво е възможно. За пример се посочва Украйна, която до началото на 2000 г. беше напълно зависима от руските доставки, но успя да премине към американско гориво. Този процес обаче отне повече от 10 години.

Анализаторите стигат до заключението, че западните държави са в определена зависимост от руската ядрена енергетика и поради това не могат да наложат санкции и драстично да прекратят руските доставки. Авторите обаче смятат, че сътрудничеството на западните държави с "Росатом" постепенно ще намалява. Остава открит въпросът дали други държави ще последват примера на Запада.