Да произвеждаме сами необходимата за бита енергия, да я споделяме със своите съседи или да я преместваме и ползваме на друго място. Това са възможности, които изцяло ще променят начин, по който ще живеем и организираме използването на енергията. Идеята е крайните потребители да се организират в енергийни общности, а държавата трябва да оцени правилно предизвикателствата и възможните пречки, но и възможностите това да се случи.
Много важен е въпросът дали в обезлюдяващите се региони това може да се случи реално, вероятно там това ще е проблем. Но важно е възможностите да са отворени в законодателството, което още липсва.
Tрябва да се съобразят няколко нормативни акта, коментират в свой анализ и предложения за промени от екологичната организация "Грийнпийс"- България, които са внесени в края на миналата година в Министерството на енергетиката.
Eдна от основните пречки пред общностите за възобновяема енергия е невъзможността на енергийно бедните граждани да бъдат производители потребители на възобновяема енергия, поради липса на информация и първоначален капитал. В България над 240 000 домакинства попадат в тази графа и според различни източници това са повече от 30% от населението. Ние сме първенци по енергийно бедни в Европа, което се определя от разходите за енергия като част от разполагаемия доход на домакинствата. За съжаление у нас все още няма и дефиниция за енергийно бедни.
Има много начини да се преодолее енергийната бедност, пише в анализа на организацията. Възможно е например общността за възобновяема енергия да предвижда определени квоти за граждани с нисък доход, които не могат да си позволят първоначалната вноска за влизане в общността. Друг подход е част от енергията, която общността за възобновяема енергия произвежда, да бъде използвана за нуждите на енергийно бедни домакинства. В Гърция например правителството отпуска субсидии към общините за изграждане на фотоволтаични централи, част от капацитета на които се ползва за подпомагане на нискодоходни семейства.
Директива (ЕС) 2018/2001 за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници ("Директива за възобновяема енергия") указва на държавите членки да въведат единно административно звено за контакт (на национално и местно ниво). Така гражданите и инвеститорите в общности за възобновяема енергия могат да получават информация и да подават уведомления и документи за издаване на всички необходими разрешения и договори за присъединяване и достъп или други процедури като лицензии, които биха се изисквали от енергийната общност.
Единните звена за контакт трябва да улесняват цялата процедура, за да не се налага заявителят да се свързва с други административни органи.
Редица държави членки са създали различни фондове за финансиране на общности за възобновяема енергия или схеми за отпускане на кредити при по-благоприятни условия. Могат да бъдат предвидени и специални данъчни облекчения за физически лица, които инвестират в общности за възобновяема енергия.
Може да бъде предвидена по-облекчена процедура за присъединяване и достъп до мрежата за общности за възобновяема енергия, като например техните заявления да се разглеждат в по-кратки срокове.
Предлага се регистрацията на Общностите за възобновяема енергия да става в КЕВР.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}