Методи Митев: Лобист съм за балансирана енергийна система
Използването на всички възможности е точно диверсификацията, към която се стремим, казва експертът
Тези дни се изговори много за енергетиката на България и в частност въглищните ни централи, защото осъзнаваме, че има проблем в сектора и това несъмнено ще рефлектира върху всички нас, а именно потребители, регулатори, производители. Виждаме в обществото различни настроения. Едни се радват, че въглищните централи са притиснати и мислят за затваряне. ВЕИ симпатизантите са радват, че изместват въглищата от пазара, но не осъзнаваме един все по-ясно очертаващ се проблем, все по-голямата зависимост на страната ни от външни фактори, което е свързано със затварянето на въглищните централи. Това коментира Методи Митев, който определя себе си като лобист на балансираната енергийна система.
Методи Митев е създател на проекта "Нулеви отпадъци", учредител и председател на сдружение "Център за зелен растеж" с учредители и членове ТУ, УАСГ,УНСС, Политехнически Университет и експерти по Зелена сделка и Таксономия.
Според него използването на всички възможности е точно диверсификацията, към която трябва да се стремим.
"Разбирайте, че съм против крайностите", казва Митев по спора за въглищните централи.
"Ясно е, че светът се стреми към търсенето на нови технологии и комерсиализирането им, аз също го приветствам. Но не може да се отказваме от вече доказали се технологии, заменяйки ги с такива, които все още се учим как да управляваме. На мнение съм, че старите и новите технологии трябва да вървят ръка за ръка. Да не забравяме, че "всяко ново нещо е добре забравено старо". Трябва да се стремим към новите технологии, но да не зачеркваме с лека ръка вече изградени и доказали се във времето централи. Това не означава, че трябва да дишаме мръсния въздух, защото технологията е доказана и да плащаме високата цена на електроенергията", казва председателят на сдружение "Център за зелен растеж".
Той предлага надграждане на вече съществуващите технологии с нови подобряващи екологията и цената на продукта, който получаваме, в случая електроенергия.
"Сега проблемът при въглищните централи е замърсяване с фини прахови частици, азотни окиси, сяра и изпускане на СО2 в атмосферата, който е вреден за озоновия слой и се спряга за основен виновник за глобалното затопляне. Въпреки че все по-често се говори, че не именно той е виновен, но това е друга много дълга тема. Централите са инсталирали очистващи инсталации за фини прахови частици, азотни окиси, сяра. Остава СО2, който е основният виновник за неконкурентната цена на електрическата енергия от този тип централи, тъй като се плаща всеки тон СО2, изпуснат в атмосферата. В момента се плащат над 60 евро на тон, а преди 1-2 години цената им достигна психологическата граница от 100 евро за тон. Това може да се случи отново. Тоест за всеки MW цената на електроенергията започва от 60 евро и следва всичко останало като заплати, транспорт, въглища, ремонт на съоръжения и други. Разбира се, че цената няма да е конкурентна, не знам за Вас, но на мен ми се струва, че има доста лобистки интереси, криещи се зад тези квоти, които се плащат, за да работят централите. Справим ли се с този вреден газ, отделим ли го и съхраним или използваме като суровина, цената отново ще е конкурентна на пазара. А такива технологии са налични и трябва задължително да се възползваме от тази ни възможност", казва Митев.
Според него преди инвестирането в такъв вид очистване на газовете трябва да се отговори на въпроса какво ни е необходимо като енергийна мощност.
"Аз съм на мнение, че трябва да се стремим към базови мощности, които бързо могат да преминат в режим на балансиране. Екологично съобразно производство и цена съобразена с пазара в съответните часове на денонощието. Ако забелязахте току що описах въглищна електроцентрала, която е очистила изпусканите газове. Единствените енергийни ресурси, на които България е богата са въглищата. За да сме енергийно независими, трябва до последния възможен срок да запазим централите на въглища", смята Митев.
Той не отрича електроенергията от фотоволтаици, вятърни турбини, газови турбини.
"В никакъв случай, но това, за което говоря не се отнася за тях. Да разгледаме по-подробно всяко едно от тях. Фотоволтаиците ни е известно, че произвеждат в определени часове от денонощието. За съжаление, освен часова зависимост има и голяма разлика в процентното производство и в сезоните. Вятърната енергия не е развита на 100% от капацитета си в България, но отново знаем, че производството е много непостоянно. Чисто жаргонно "Когато духа има, когато не духа, няма електроенергия". Газовите турбини са много гъвкави и също не са развити с пълния си капацитет в България, но това се дължи на много непостоянната цена на газа, тъй като нямаме залежи на газ и разчитаме на внос. Тук бих добавил и други технологии, които не споменахте - оползотворяване на отпадъци, газификация на биомаса. Това са технологии, които са нови, но имат своето място в енергийния микс. Могат да дадат някаква стабилност при балансирането", убеден е Митев.
Според него всичко е въпрос на микс, прецизно прогнозиране на необходимите ни мощности, да се съобразят силните и слабите страни на всеки един тип електропроизводство.
"Това е доста специфична материя, но бъдещето ни ще е такова, каквото си го направим. Зависи какво преценят политиците, че ни е необходимо. Балансирано и прогнозируемо производство или "да оставим пазарът да си свърши работата". За по-ниската цена има роля и топлата зима, която имаме. Както и в геополитически план затихващата война, която бе в разгара си миналата година. Цената ще бъде ниска, когато ни е нужна инцидентно. В момента, когато това се яви като тенденция, ще стане драстично по-висока. Опасявам се, че с фалирането на въглищните ни централи и тяхното затваряне ще имаме постоянна нужда от внос на енергия в определени часове. Освен чисто икономически ефект ставаме и енергийно зависими като държава. Да си припомним какво се случи през Януари 2017 година", казва Митев.
Тогава България спря износа на ток, за да се гарантират доставките за страната. Мярката бе въведена заради тежки зимни условия в региона, водещи до дисбаланс между производство и потребление на електроенергия. Благодарение на въглищните централи страната ни издържа тогава този период.
"Колкото и да се говори за единна Европа и общи отворени пазари, когато имаме недостиг на дадена суровина, всеки гледа да задовали първо своите нужди. Да си зададем въпроса, какво ще се случи, когато няма от къде да внесем енергия. Лично аз не бих искал да си представям подобен сценарий, а това ни чака без съмнение, защото сме закъснели с тези действия. За да се минимизират последствията за всички нас, трябва да се действа много бързо", убеден е Митев.
Той препоръчвам да надградим въглищата като заложим на нови технологии за улавяне на СО2 и в същото време развиваме новите технологии за производство на ел. енергия, учейки се да ги управляваме и усъвършенстваме, изграждайки симбиоза между въглищата и тях. Така ще имаме плавно отстъпване на въглищата и навлизане на новите технологии без да си пречат, напротив взаимно да се допълват, смята Митев.
Той не се изживява като защитник на въглищните централи, а напротив изцяло е за въвеждане на технологични новости, но всичко трябва да е с премерен риск.
"Лично участвам в няколко проекта с въвеждане на нови технологии и съхранение на енергия. Няма как да не оценя, че единственият ресурс, който имаме, са въглищата. Нито газа, нито слънцето, вятъра можем да прогнозираме, ето защо трябва в най-кратки срокове да се инвестира и ние като общество и държава да стимулираме изграждането на очистването на СО2, за да си осигурим време за доразвиване на технологиите, които биха ни осигурили енергийно спокойствие. Отново се правим на по-праведни от Папата. Чуваме, че въглищата са мръсно нещо и край затваряме ги. Нека да прочетем и осмислим какво пише точно и тогава ще разберем, че от Европейската Комисия казват - Въглищата са мръсно нещо и трябва да го направим чисто, за да ги използваме до 2050 г., когато вече не трябва да се използват фосилни горива", казва Митев
Според него това се потвърждава и действията на ЕК. Отварят се все повече европейски програми за съфинансиране и отпускане на безлихвени кредити за инсталации, улавящи и превръщайки СО2 в продукт.
"Това е правилният път, по който трябва да вървим. Трябва да се възползваме максимално от всички възможности за финансиране на подобни проекти, за да подобрим собствените си мощности и инсталации", убеден е Митев.