17-11-2017 20-11-2018

Експерти: Забавянето на Пътната карта за климатична неутралност е "бомба със закъснител"

Българската икономика е способна да постигне декарбонизация до 2050 г., без особено да се повиши цената на енергията, смята Мартин Владимиров от ЦИД

Снимка: istock by Getty Images

Експерти: Забавянето на Пътната карта за климатична неутралност е "бомба със закъснител"

13:03 | 12 септември 2023

1 640 Снимка: istock by Getty Images

В България все още няма широк политически консенсус за изготвянето на Пътна карта за климатична неутралност на българската икономика. Това каза Мартин Владимиров, директор на Програма "Енергетика и климат" към Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), в дискусия, която се състоя днес в рамките на кръгла маса на тема "Пътна карта за климатична неутралност до 2050 г.: енергийна и климатична сигурност", проведена от експертната организация, предаде БТА.

Green Deal

Според Владимиров в сравнение с другите страни в Европа, България не се възползва ефективно от практиките в енергийния сектор, за да бъде постигната декарбонизация у нас.

"Създадената комисия за енергиен преход към Народното събрание е натоварена да изготви сценарий за енергиен план, който да се превърне в основа за изготвянето на Пътна карта, която трябва да бъда гласувана следващите седмици от парламента", обясни Владимиров и допълни, че картата ще очертае стъпките за постигане на нисковъглероден преход и социално-икономическата трансформация.

Той представи резултатите на Центъра за изследване на демокрацията и дългосрочна енергийна рамка, изработена в партньорство с унгарския Регионален център за изследване на енергийни политики (REKK).

"Анализът показва, че българската икономика е способна да постигне декарбонизация до 2050 г., без особено да се повиши цената на енергията в страната ни", категоричен е Владимиров.

Д-р Мария Трифонова, научен сътрудник към програмата "Енергетика и климат" към Центъра за изследване на демокрацията, определи като "бомба със закъснител" забавянето на Пътната карта за климатична неутралност на България. Тя разказа, че в краткосрочния план за декарбонизацията до 2030 г. има два варианта - първият включва въглищата в енергийната система, а вторият сценарий - намаляване на вредните емисии с 40 процента и не предвижда нови газови и ядрени мощности. "Вятърните мощности до 2030 г. в морските и наземни пространства ще нараснат, предвижда се бум на инвестициите във фотоволтаичните централи. Добрият баланс между различните ВЕИ мощности ще намали необходимостта от въглища и няма да има нужда и от ядрените мощности на АЕЦ "Козлодуй", каза Трифонова.

По нейни думи увеличеното производство на променлива електроенергия налага изграждането на система за съхранение на енергийния микс. "Произведената електроенергия показва излишък, който отива за износ и се очаква търсенето да нарасне с 40 процента до 2050 г., особено в сектор индустрия", обясни Трифонова и допълни, че заместването на произведената от ТЕЦ-овете енергия с производство на енергия от алтернативни мощности ще понижи цената на енергия в България.

"Задълбоченият анализ на ЦИД цели да намали несигурността на инвеститорите, да им съдейства за намирането на капитал и да предложи по-добри условия", уточни Трифонова.

Никола Газдов, председател на Управителния съвет на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ) отбеляза, че споделя заключенията на доклада, изготвен от ЦИД. Той обясни, че декарбонизацията ще доведе до загуба на работни места, а енергийната сигурност е проблем, който предстои да бъде решен, за да се избегне зависимостта на България от различни държави. Според Газдов геополитическият аспект на декарбонизацията е свързан с това България да бъде част от новата енергийна революция като произвежда алтернативна енергия, а не да бъде транзитна държава, която внася енергия.

"Политиците в България трябва да си зададат въпроса как да изградят най-бързо нови енергийни мощности, а не да политизират темата за декарбонизация", каза още Газдов.

Ласло Шабо, директор на Регионалния институт за изследване на енергийни политики (REKK) обясни, че алтернативните източници за производство на енергия ще създадат условия за сигурност и ще намалят декарбонизацията на енергийната система на страната ни.

"Енергийният сектор благодари за най-задълбочените изследвания, които през последните години идват от Центъра за изследване на демокрацията. Нашата цел е идната седмица да разгледаме внесените предложения", каза Делян Добрев, председател на Комисията по енергетика към Народното събрание. Според него има спекулативни проекти за изграждане на ВЕИ централи и не се знае каква част от тях в действителност ще бъдат реализирани. "Тези проекти стоят с години неизградени, целта и да бъдат продадени на инвеститори. Затова сме решили да въведем изискване да се внесе гаранция от 50 000 лева, за да се отсеят реалните със спекулативните проекти", обясни Добрев.

Ив Летие, вицепрезидент "Моделиране на европейските енергийни пазари" в глобалната консултантска компания "Компас Лексекон" (Compass Lexecon), съобщи, че възобновяемите енергийни източници ще понижат цената на енергията, ще подпомогнат енергийната система и ще доведат до декарбонизацията на България.

Ремина Алексиева, анализатор на Програма "Енергетика и климат" към Центъра за изследване на демокрацията, закри форума с думите, изразявайки надежда страната ни да поеме своя път към ефективната декарбонизация и енергийна сигурност в най-скоро време.

ИЗБРАНО