17-11-2017 20-11-2018

Цветанка Минчева: С координация между власт, бизнес и банки се постига устойчива икономика

Кризата показа, че банките са важен играч в поддържането и възстановяването на икономиката, заяви главният изпълнителен директор на "УниКредит Булбанк"

Цветанка Минчева: С координация между власт, бизнес и банки се постига устойчива икономика

10:14 | 13 октомври 2021 0 3704

Светът и особено Европа, твърдо пое курс към зелената трансформация, екологизацията на всички сфери и кръговата икономика. Постигането на всички тези цели обаче изисква огромен финансов ресурс. Част от него се осигурява от различни фондове и програми, някъде по света държавите също осигуряват голяма част от капитала, помагат също международни и междудържавни организации. За големите корпорации осигуряването на необходимите средства за зеления им преход е по-лесна задача, но за по-малките това е проблем, за решаването на който ще се изисква външна финансова подкрепа. Банките са едни от ключовите играчи на финансовите пазари и незаобиколим фактор в зелената трансформация, която засяга и самите тях. Каква ще бъде тяхната роля в прехода, с какво още, освен с финансиране, могат да помогнат те, какво трябва да бъде взаимодействието между държавните, местните власти, бизнесът и банките и по други главни теми на форума "Зеленият преход - предизвикателства и решения за България", организирана от Dir.bg и 3eNews, потърсихме мнението на главният изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на "УниКредит Булбанк" Цветанка Минчева.

- Зеленият преход в ЕС и в частност в България, ще има нужда от големи инвестиции. Част от необходимите средства ще дойдат от фондове, но няма как да се мине без финансиране от страна на банките. Каква би била най-добрата схема за осигуряване на необходимите средства? Какви биха били най-подходящите източници и инструменти за финансиране на Зеления преход?

- УниКредит Булбанк познава добре публичните инструменти за подкрепа на бизнеса и участваме в програмите за осигуряване на бърз достъп на средствата до компаниите. Затова си партнираме активно и дългогодишно с Европейската инвестиционна банка, Европейския инвестиционен фонд, Европейската банка за възстановяване и развитие, Националния гаранционен фонд, Българска банка за развитие, Фонд мениджър на финансови инструменти в България.

Ще продължаваме да проучваме и създаваме възможности за нашите клиенти и чрез Плана за възстановяване и устойчивост, когато той бъде финализиран и приет. А силата ни е, че познаваме добре пазара, спецификите на регионите, начина на работа на компаниите и имаме достатъчно опит с редица трансформационни проекти не само като финансиране, но и като предоставяне на необходимите консултации за успешно осъществяване на прехода.

Отворени сме към нови гаранционни инструменти, свързани с подпомагане финансирането на прехода към зелена икономика, справяне с климатичните промени и устойчивост на околната среда, насочени към компании и физически лица. Сигурно е, че за прозрачното и ефективно разпределението на публичните финансовите инструменти, институциите ще имат нужда от добре функционираща банкова система.

- Как си взаимодействат развитието на зелените технологии и банковата сфера?

- За нас развитието на зелените технологии има два аспекта. Единият е как се променят нашите клиенти, които трансформират своята дейност в дигитален и зелен бизнес. Другият е как ние самите внедряваме зелените технологии и иновации.

Участваме в трансформацията на банковия сектор към дигитални технологии. В момента в УниКредит Булбанк повече от 90% от операциите се правят по канал, който не е филиал на банката - това пести хартия, време, транспорт. В същото време при нас има фокус върху трансформирането на сградите, оборудването, ИТ техниката с цел намаляване на въглеродния отпечатък.

УниКредит Груп се стреми да намали прякото си въздействие върху околната среда, като избира енергийните източници, които използва в своя бизнес. Благодарение на тези практики от 2008 г. насам групата е намалила наполовина емисиите си на парникови газове, като се ангажира да постигне намаление от 60% до 2020 г. и 80% до 2030 г. Например, само през 2019 г. спестихме 5 милиона километра за пътуване на служителите чрез въвеждане на интелигентни решения за отдалечени срещи. Също така намаляваме използването на хартия като все повече се ориентираме към цифровия начин на комуникация и бизнес. Стремим се и да премахнем цялата пластмаса за еднократна употреба от всички наши сгради до 2023 г.

От друга страна банката осъзнава важната си роля да бъде до клиентите си, като ги финансира и участва заедно с тях в създаването на плановете им за устойчива промяна и трансформация. Тази трансформация често е много капиталоемка. Докато големите компании имат ресурса да започнат да се подготвят за този преход, голяма част от малките и средни предприятия, които са гръбнакът на икономиката, нямат капацитета и знанията да минат през тази промяна. Ние осъзнаваме нашата важна роля да сме до тях и да ги преведем по пътя чрез нашата експертиза, преценка на риска и консултации за регулациите.

- А как се развива дигиталното банкиране напоследък от гледна точка на условията, в които живее светът във времената на пандемия?

- Дигитализацията е част от основната ни бизнес стратегия отдавна. За нас това е естествено развитие на банковия бизнес. Факт е, че в последните години заради пандемията този процес се ускори. Днес е важно не само да си дигитален, но и много бърз и лесен за работа. Клиентите станаха изключително взискателни, очаквайки бърз и лесен достъп до нашите услуги. Те стават все по-подготвени и отворени за дистанционно и дигитално обслужване. Затова голяма част от иновациите в банката са свързани с активно развитие на дигиталните и дистанционни канали, които не предполагат използването на хартия и са много по-ефективни и бързи. Този начин на банкиране изисква изграждане на необходима инфраструктура и цялостна промяна на работата в банковия офис. Булбанк Мобайл и Булбанк Онлайн банкирането предлагат широк спектър от услуги без никакъв физически досег с банката. Днес клиентите ни имат възможност, освен да извършват всички банкови операции, да сключат дистанционно нови договори за продукти за над 90% от предлаганите от банката продукти. Дори е възможно е да станеш нов клиент на банката изцяло дистанционно.

- Как виждате развитието на банковия сектор след края на COVID-кризата в България и по света?

- Кризата показа, че банките са важен играч в поддържането и възстановяването на икономиката. Ние сме част от решението на проблема. Останахме отворени през цялото време, осигурихме ликвидност на пазара, облекчихме плащанията на клиентите чрез мораториума върху банковите кредити. Обслужвахме клиентите си през цялото време, те имаха постоянен достъп до своите средства. Накратко, подкрепа към клиентите и икономиката - това е бъдещето на банкирането.

Забързаният темп на дигитализацията промени почти всички индустрии. Ние сме свидетели как се трансформират нашите клиенти, а техният нов начин на работа и изисквания ни карат да се променяме и ние. Следват се по-гъвкави бизнес модели, въвежда се хибриден начин на работа без това да повлияе на бизнес процесите, променя се веригата на доставките. Устойчивостта става все по-важна тема и се взема предвид при оценката на риска на компаниите.

- Едно от големите предизвикателства пред България се очертава трансформацията на въглищните региони, за която ще има нужда от огромни средства. Къде би била ролята на банките в такива локални икономически преходи?

- Политиките за декарбонизация на икономиката са залегнали в редица международни споразумения и европейски регулации. Вече имаме ясни сигнали, че достъпът до европейските средства ще се обвързва с прозрачна визия по отношение на декарбонизацията и зелените политики, т.е. тези региони ще имат достъп до публичните фондове при ясен ангажимент за внедряване на зелени технологии.

Това са компании от стратегическо значение за страната и вярваме, че нашата роля като банка е да бъдем с нашите клиенти в този преход, като дефинираме правилните цели и подход заедно с тях, за да гарантираме справедлив преход за регионите и хората, като вземаме предвид социалното измерение и свързаните с него въздействия.

- Част от мненията у нас по отношение на модернизацията и развитието на малките и средни предприятия е, че тяхното технологично обновление трябва да се финансира по-скоро чрез изгодни банкови кредити, отколкото чрез грантово финансиране. Какво е Вашето мнение по този въпрос?

- Модернизацията и дигитализацията на компаниите е стратегически важна за тяхното оцеляване. Добре е да има различни схеми, които да ги подпомагат в този процес. Трябва да се насърчават и комбинират диверсифицирани схеми на финансиране. За да е най-ефективно банковото финансиране, то трябва да работи в партньорство с публичните инструменти.

Но най-важната роля на банките е да бъде консултант на малките и средни предприятия в прехода им към устойчив бизнес, да им помага да се трансформират към по-иновативни услуги и дигитални процеси, да правят заедно оценка на бизнеса им, за да са подготвени да усвояват ефективно различните видове фондове.

- Електрификацията в транспорта доста скоростно дойде на дневен ред, а и на ниво ЕС се вземат все по-строги мерки срещу традиционните типове превозни средства. От друга страна както за по-широкото разпространение на електрическите превозни средства, така и за изграждането на необходимата за целта зарядна инфраструктура, ще им нужда от мащабни инвестиции. Какви биха били най-подходящите начини за финансиране на такава мащабна трансформация и кои трябва да са основните източници на необходимите средства?

- Промяната на транспорта е със сигурност е една от големите трансформации, които ще преживеем, може би дори и не в много далечно бъдеще: електрически коли, хибридни автомобили, споделени пътувания и собственост на коли.

В България притежаването на електрически автомобил е все още рядкост, но сме свидетели как това се променя. Ние, като финансова институция, следим динамиката на пазара и виждаме потенциала му.

Освен все още високата цена на електромобилите, другата причина за по-слабото разпространение на този вид транспорт, правилно отбелязвате, е липсата на зарядна инфраструктура. В това отношение България е на едно от последните места в ЕС. И докато тази ситуация не се промени, електрическата кола няма да излезе от ролята си на втора градска кола. Изграждането на зарядна инфраструктура трябва да е въпрос за държавни приоритети и създаване на необходимата инвестиционна среда, а самите потребители също трябва да се чувстват стимулирани, за да преминат през този по-зелен начин на придвижване.

Очаквате ли форумът "Зеленият преход - предизвикателства и решения за България" да намери решения за осъществяването на зелените амбиции и планове в ЕС и България?

Очаквам форумът да насърчи диалога между всички страни. Зелената трансформация, независимо дали ще е подкрепена от фондовете на Зелената сделка или ще се търси друг начин на финансиране, ще е предизвикателен процес. Визията за по-чиста дигитална икономика е пред всички нас, но нито една компания, нито едно правителство няма всички отговори как ще я постигнем. Затова аз съм напълно убедена, че общите координирани действия между централна и местна власт, бизнес и финансови институции са ключови за постигане на устойчива икономика.

"Първото издание на форума "Зеленият преход-решения и предизвикателства за България" ще се проведе хибридно на 15 октомври в Интер Експо Център и на: https://greentransition.bg/.

Форумът има за цел за първи път да събере в България европейски лидери, ключови фигури от българската политика, водещи експерти, неправителствени организации и медии, които да обсъждат решенията, възможностите и предизвикателствата в светлината на Зеления преход за българското общество, икономика и бизнес. Време е да започнем този важен обществен разговор, за да бъде Зеленият преход справедлив, разбираем и успешен за България. Нека решим заедно как ще изглежда България след 20 години.

Ако желаете да участвате онлайн във форума, може да се регистрирате ТУК."

*Материалът е подготвен със съдействието на УниКредит Булбанк!"

ИЗБРАНО