Разговаряме с инж. Любомир Спасов, енергиен експерт с богат професионален опит в едни от най-големите централи в страната - бивш директор на Топлофикация Перник и настоящ в ТЕЦ Бобов Дол.

Инж. Спасов, кога е създаден ТЕЦ Бобов Дол и колко е инсталираната мощност?

ТЕЦ Бобов Дол е създадена в началото на 70-те години на 20 век. Централата притежава 3 блока с обща инсталирана мощност 630 мв. Електрическата енергия се произвежда чрез изгаряне на лигнитни и кафяви въглища и биомаса.

През тази година обявихте мащабна инвестиционна програма, с която шокирахте много от критиците си. Какво Ви накара да се заемете с няколко нови големи проекта?

Поради множество фактори, сред които изменението в характеристиките на въглищата, изискванията на ЕС за намаляване на вредните емисии и поскъпването на въглероднните емисии, се наложи да разработим инвестиционна програма. Обстоятелствата и желанието за създаване на зелена енергия ни принудиха да създадем стратегия с мерки за диверсификация на горивната база, с което да се намалят концентрациите не вредни вещества в изпусканите атмосферата газове.

Реализирането на инвестиционните намерения ще гарантира свободен от въглеродни емисии водород и емисионен фактор според референтните стойности, заложени от ЕС.

Разкажете ни какво може да очакваме?

Проектите ни са в 2 основни направления. Първото е свързване на ТЕЦ Бобов Дол с газопреносната мрежа, което ще ни позволи замяна на мазута при разпалване с природен газ, който е значително по-екологичен, както и на следващ етап производство на енергия от природен газ. Второто е създаване на огромен фотолтаичен парк върху стар сгуроотвал, където вбъдеще да произвеждаме зелен водород.

В този контекст ще ни разкажете ли за биомасата?

В производството на енергия използваме биомаса, която не отделя вредни емисии, както въглищата.

За да имаме достъп до по-голямо количество биомаса, започнахме проект за рекултивация на стари въглищни мини в района чрез засаждане на бързорастящи култури. Биомасата, която реално ще си "отглеждаме" ще бъде използвана за увеличаване на дела на горивото, осигуряващо нисковъглеродно производство на енергия.

Навсякъде се говори за намаляване на въглеродните емисии, нисковъглеродно производство на енергия и т.н. Ясно е, че избирате горива, които отделят по-малко въглероден диоксид. Но има ли начин той да се намали в горивата, които го отделят?

Планираме да направим специална инсталация, в която посредством химична реакция на водна пара местни въглища се разграждат термично, което ще допринесе за екологичното производство на енергия. Процесът е напълно безвреден. Участници са въздух, водна пара, смес от пари, газове и твърд остатък от самия процес. Резултатът от термолитичното разлагане на въглеводородите е намаляване на дела на въглерода във входяща топлина на горивата и увеличаване на дела на водорода.

Защо пак залагате на въглища?

Не бих казал, че залагаме на въглищата. Истината е, че български експерти намериха начин да утилизират по правилния начин въглищата. Ако проектът се реализира по план, ще продължим използването на местния ресурс, но ще го прилагаме изцяло екологично. Разликата е огромна.

Само на намаляване на въглеродните емисии ли залагат Вашите проекти?

Не, разбира се. Всички начинания ще допринесат за подобряване на екологичните параметри на Централата. Реализирането на проекта, за който разказах, ще доведе до намаляване на емисиите на парникови газове и серни окиси, ще редуцираме и пепелния остатък от горенето, както и праха в димните газове.

Едва сега ли започнахте да мислите за намаляване на емисиите?

Не. Въвели сме много съоръжения за намаляване на вредните емисии. Основно ни помагат двете сероочистки. Първата бе въведена в експлоатация през 2012 година, а втората през 2015 година.

Сероочистката намалява концентрацията на сяра на половина, а запрашеността се редуцира над 6 пъти.

ТЕЦ Бобов Дол изглежда много голям, какви материали са вложени при строителството?

Да, съхраняват се тези данни, но през годините са изградени допълнителни съоръжения.

За изграждането на ТЕЦ Бобов Дол са използвани над 66 000 тона метални конструкции.

Коминът от 200 метра е най-високият на Балканите, а охладителните кули са най-големите на Балканите.