17-11-2017 20-11-2018

Славчо Нейков: Нужни са съществени промени на политическата визия за процеса по декарбонизация

В Европа се забелязва сериозен скептицизъм към зеления преход, въпреки че темата не слиза от общественото внимание

Снимка: Булфото

Славчо Нейков: Нужни са съществени промени на политическата визия за процеса по декарбонизация

12:00 | 18 октомври 2024 | Автор : Божидара Живкова 26 1347 Снимка: Булфото

Славчо Нейков е председател на Института за енергиен мениджмънт и има над 30 години стаж в енергийния сектор, включително и като главен секретар на Министерство на енергетиката, член на КЕВР и др. Той е бил и в ръководството на няколко енергийни компании, а през ноември ще участва в първия в историята Green Transition Forum в рамките на най-голямата глобална среща за климата COP 29, която тази година ще се проведе в Баку между 11 и 22 ноември.

Green Transition

Славчо Нейков ще модерира панела за "Бъдещето на енергията и ролята на възобновяемите и нискоемисионните технологии", в който ще вземат участие Кристиан Руби, генерален секретар на Eurelectric, Матю Болдуин, зам.-генерален директор в Главна дирекция "Енергетика", Мартин Георгиев, изпълнителен директор на НЕК, Манусос Манусакис, главен изпълнителен директор на гръцкия оператор Independent Power Transmission и Константинос Маврос, главен изпълнителен директор на PCC Renewables.

Вижте какво разказа Славчо Нейков за енергийната трансформация и свързаните с нея предизвикателства в региона на ЦИЕ преди участието си в G.T.F. в Баку:

Г-н Нейков, изостава ли енергийната трансформация в страните от ЦИЕ в сравнение със западноевропейските държави?

Проблеми с енергийната трансформация има навсякъде. На практика това, което е важно в този контекст, е какъв е икономическият и социалният ефект от тази трансформация в национален план. С други думи, статистиката за това какво става в ЕС или в определена група държави е важна за ориентация, но хората се интересуват от прагматиката конкретно около тях - дишат ли по-чист въздух, какво е влиянието на тези процеси върху цените на енергията (най-вече на тока), по какъв начин тази трансформация се отразява на заетостта им, намалява ли енергийната бедност и т.н.

На фона на съществуващите проблеми добрата новина е, че темата не слиза от общественото внимание. Ще ви дам един пример от последните дни - на 9 октомври в Прищина се проведе форум, посветен на справедливия преход, на който са подчертани както общите цели, така и специфични проблеми в това отношение. Обсъжданията засягаха преди всичко страните от региона на ЮИЕ, но с отчитане на развитието на темата и в рамките на ЕС.

Като цяло бих обобщил отговора на въпроса Ви така - всички страни желаят трансформацията, но плащат индивидуална цена за енергийната трансформация. За съжаление, и в рамките на ЕС, и в другите европейски страни ясно се забелязва сериозен скептицизъм по отношение на т.нар. "зелен преход" като цяло. Да припомня, че на последните избори за Европейски парламент (юни 2024) поддръжниците на този преход загубиха 50 места. Така че комбинацията от скептицизъм на европейско ниво с конкретни национални проблеми очертава трудни следващи стъпки. Надявам се обаче те да бъдат успешни - зеленият преход е неизбежен, въпросът е по какъв начин ще бъде реализиран.

Може ли да се промени тази тенденция?

Виж още Илхам Алиев откри форума "COP29 и Зелена визия за Азербайджан"

Всъщност, тенденцията, която може да се промени, е свързана не толкова с изоставането към момента в национален план, а по-скоро с блокирането или със съществени промени на политическата визия на процеса по декарбонизация на европейско ниво. Основната причина да споделям такова виждане е свързана с резултатите от европейските парламентарни избори през юни т.г. - при тях партиите в Европейския парламент, които поддържат зеления преход, загубиха общо 50 места. Същевременно в тази институция се появиха нови формации, в които, между другото, има и българско участие, чиито възгледи въобще не са в подкрепа на този преход. Всичко това безусловно ще се отрази на европейската енергийна политика - как точно ще стане това предстои да видим. Без съмнение, европейският подход ще има и силни национални измерения.

Кои възобновяеми източници имат най-голям потенциал в региона и как те могат да бъдат използвани ефективно?

Някои от възобновяемите източници са от съществено значение за отделни държави, при това от години - напр. произвежданата от ВЕЦ енергия в Албания. Ако говорим обаче за потенциал за бъдещо развитие, смятам, че по принцип всички възобновяеми източници имат такъв. На този етап обаче основната инвестиционна концентрация е върху фотоволтаичните и вятърните централи, за които и технологиите, и регулациите са най-напреднали. Това обаче не означава, че не трябва да продължава работата и във всички останали направления, свързани с различните форми за производство на чиста енергия - независимо, че някои от тях са все още не достатъчно развити или са прекалено скъпи и не могат да издържат на конкуренцията. Да припомня, че преди десет години и електроенергията от фотоволтаичните централи изглеждаше много скъпа, но технологичният бум и стъпките за стимулиране дадоха положителен резултат, който вече ги направи абсолютно конкурентноспособни.

Кои са основните пречки пред развитието им и могат ли да бъдат преодолени?

Виж още Славчо Нейков: Липсата на енергийна стратегия забавя прехода на България

Водещите пречки за адекватно развитие на ВЕИ мощностите като цяло трябва да се търсят на първо място на политическо ниво. Вече стана дума за промяната на политическите баланси в Европейския парламент. В национален план също има много страни-членки на ЕС, както и съседни на тях държави, в които политическото говорене срещу зеления преход въобще не е изключение. То често се дължи на неправилно разбиране или на търсене на популистки дивиденти от политическата сфера. За съжаление, и в двата случая става дума за процеси, последиците от които са трудно преодолими.

Извън политическото ниво, в технологичен и икономически план все още пречка е недостатъчно развитата мрежова инфраструктура, която не може да поеме заявките за присъединяване. Това в известна степен е свързано и с необходимост от усъвършенстване на нормативната и регулаторна рамка.

Хубавата новина обаче е, че бизнесът и технологичният прогрес оказват много съществен натиск върху политиците и върху институциите за търсене на решения и резултатите са видими. Разбира се, място за усъвършенстване има и аз лично съм оптимист в това отношение. Причината за оптимизма ми е свързана не толкова с някакъв субективен подход, а по-скоро с това, че пазарът обективно налага тази трансформация.

Какви мерки са необходими, за да се справим с енергийната бедност в региона на ЦИЕ?

Темата за енергийната бедност е наднационална - това е европейски въпрос, който обаче също има много съществени национални специфики. Отново ще ви дам пример - само преди дни (на 10 октомври) беше публикуван последният доклад на Енергийната общност за енергийната бедност[1]. Този доклад се фокусира върху страните от Югоизточна Европа, които са част от тази общност и които се стремят към членство в ЕС (ЮИЕ, Украйна, Молдова, Грузия). Докладът изрично отбелязва ролята на процеса на декарбонизация, но и фактът, че този процес има социално-икономическо влияние, което налага и друг тип мерки (напр. като целевото финансиране по различни европейски програми). Ако погледнете отделните детайли за посочените страни, ще видите, че всяка от тях има своя напредък, но и някои съществени проблеми в хода на декарбонизация на икономиките им като цяло и конкретно за енергийния сектор. При това проблемите са коренно различни поради различната зависимост от изкопаеми горива дори в съседни държави.

По отношение на енергийната бедност бих посочил няколко конкретни задачи на национален план. На първо място е необходимо на всички да стане пределно ясно, че въпросът за енергийната бедност като цяло е социален, а не енергиен проблем, и респ. че развитието на енергийния пазар не трябва да бъде спъвано поради социални съображения. Извън този принципен въпрос обаче конкретно в България са необходими стъпки на юридическо ниво - към момента беше сложена само една дефиниция, свързана с понятието за енергийна бедност, а има остра нужда от финализиране на подзаконовата нормативна база. Чрез нея трябва да бъдат установени практическите стъпки по определяне на енергийно бедните и формите за подпомагане чрез съответните държавни институции. В България вече има проект на такъв нормативен акт, който следва да бъде приет в рамките на изпълнителната власт, но за съжаление той все още не е приет. И това следва да стане най-скоро.

Този подход на дефиниране на понятието и на приемане на съответна нормативна база като цяло е идентичен за всички страни, в които енергийната бедност е проблем, но предвид спецификите на отделните държави подходът следва да бъде индивидуализиран. Хубавото е, че вече има доста опит, който може да бъде използван.

Каква роля трябва да играят правителствата в подпомагането на прехода?

Ролята на правителствата безспорно е водеща в този процес. Изпълнителната власт е тази, която има и информацията, и механизмите за бърза реакция - визирам и използването на бюджетни средства, и правото на законодателна инициатива, и правото да приема подзаконови нормативни актове и т.н.

За ефективността на прехода обаче освен правителствата, съществена роля играят и енергийните регулатори. Да припомня, че в България КЕВР също може да приема подзаконови нормативни актове, което допълнително облекчава процеса на вземане на нужните решения.

Отново ще повторя, че големият проблем остава наличието или респ. липса на политическа воля, която в Народното събрание се обективира в съответни закони. Ето защо на първо място е необходимо да се търси максимален консенсус за необходимостта и полезността на зеления преход на това ниво. За съжаление, към момента този консенсус изглежда много далече.

Същевременно е необходимо да се продължи активно с търсене на общи решения и подходи както в регионален план, така и на европейско ниво. Хубавото е, че в това отношение правителството на България се е утвърдило като водеща страна специално по отношение н енергийната и климатична дипломация. Така напр. през юни т.г. Дипломатическият институт към Министъра на външните работи на България реализира цялостен проект с наименование "Специализиран семинар по Енергийна и климатична дипломация за представители на държавите от Западните Балкани и Черноморско-Кавказкия регион"[2]. Този формат не е единственият по темата. Това конкретно събитие е част не само от традиционно добре структурираната цялостна работна програма на Дипломатическия институт, но и на целенасочена държавна политика, провеждана в случая от министъра на външните работи. А обезпеченото целево национално финансиране в това отношение чрез различни програми е допълнителен фактор за ефективната работа в посочените направления. Създадени са реални възможности за целеви действия по приобщаване на конкретни държави по пътя им към ЕС - и за това има средства за прилагането на проекти по линия на Българската официална помощ за развитие (ОПР)[3]. И точно такива дейности насърчават междуинституционалния обмен между България и други страни, чрез които се укрепват диалогът и международното сътрудничество.

Как виждате бъдещето на енергийния сектор през следващите 10 - 20 години?

Технологичният бум и промяната на пазара в резултат на това правят нещата до голяма степен трудно предвидими в средносрочен и дългосрочен план. Ние вече говорим не само за нови взаимоотношения на база на конвенционалните енергийни мощности, които са ни добре познати (въглища, ВЕЦ, АЕЦ и др.), но за ускореното реално навлизане, че и доминация на фотоволтаици, вятърна енергия и др. Активно се експериментира с водород. Батериите са на път съвсем скоро да решават съществени въпроси, свързани със съхранението на енергия - това ще обезмисли до голяма степен един от класическите аргументи срещу фотоволтаиците и вятърните инсталации, които по своята природа не могат да работят по всяко време и т.н.

Ето защо е наложително дългосрочните енергийни виждания да бъдат преоценени и в този контекст. Отново ще си послужа с пример - една инвестиция в нови ядрени мощности отнема 10-15 години, като струва много скъпо, а въобще не е ясно кога и как ще започне да се изплаща и ще издържи ли на конкуренцията. Необходима е преоценка и на подхода към енергийните мрежи и т.н.

Така че на този етап аз лично ще се въздържа от дългосрочни прогнози. Нека първо да изясним какво предстои в краткосрочен план и да се търси политически консенсус за необходимите стъпки в това направление.

[1] https://www.energy-community.org/news/Energy-Community-News/2024/10/10a.html?utm_source=newsletter&utm_medium=mailing&utm_campaign=news

[2] [2] Повече информация за Института и за семинара могат да бъдат намерени на www.bdi.bg

[3] [3] Виж повече за Официалната помощ за развитие тук - https://www.mfa.bg/bg/3088 и др.

ИЗБРАНО