Разликата между заплатите на мъжете и жените достига 12,6% в полза на заплащането на мъжете през 2022 година (последни данни от НСИ). Спрямо предходната година това е увеличение с 0,6 пр.п., но като цяло през последното десетилетие тази величина е доста волатилна и се движи между 12 и 15%.

Трябва и да се отбележи, че България е сред страните членки с по-ниска от средната за ЕС разлика в заплащането по пол.

В почти всички икономически дейности мъжете получават по-високи заплати. Най-голяма продължава да е разликата във финансовия сектор, където жените получават почти с 1/3 по-ниски заплати. Значително по-ниско е заплащането на жените и в преработващата промишленост, здравеопазването и ИКТ сектора.

Икономическите дейности, в които заплатите на жените са по-високи, са доста по-ограничени - строителството, операции с недвижими имоти, административни и спомагателни дейности.

За последното десетилетие най-много се е увеличила разликата в заплащането на половете в ИКТ и финансовия сектор - развиващите се сектори с високо заплащане и предимно заети мъже. Същевременно най-бързо се стопява разликата в сектора на производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и операции с недвижими имоти, където заплащането на жените става трайно по-високо през последните пет години.

Разликата между заплащането между жените и мъжете е резултат от множество различни фактори, които са изключително свързани и с участието на жените на пазара на труда (публикували сме подробно изследване на ИПИ по темата):

  • Образование. С повишаването на образованието разликите в участието на мъжете и жените на пазара на труда постепенно изчезват. Делът на заетите сред икономически активните жени с начално и по-ниско образование е с близо 10 пр.п. по-нисък от този на мъжете, докато този на жените с висше образование е дори по-висок. Така образованието се явява основен фактор за пълноценното включване на жените на пазара на труда. Националната статистика показва, че образователната структура на населението се подобрява (писахме за това), така че може да се очаква естествено повишаване на участието на жените на пазара на труда.
  • Местоживеене. В страната има цели райони, в които голяма част от жените не са част от работната сила. Разликата в коефициента на заетост при мъжете и жените е най-голяма в Североизточния район, по-специално областите Добрич, Търговище, Шумен - райони с висок дял на етническите малцинства, селското и сравнително по-ниско образовано население. Обратно, в Югоизточния - тя е най-ниска (миналата седмица публикувахме и данни за неграмотността по общини).
  • Деца. Наличието на деца в семейството води до по-ниски коефициенти на заетост при жените и по-високи - при мъжете. Причина за това може да се търси в традиционните роли в семейството, а грижата за деца и домакинския труд се посочва като едно от основните пречки пред интеграцията на жените на пазара на труда (както показват и данните да Евростат). В България, основно в София и частично в Пловдив и Варна, проблем се явява и липсата на места в детските ясли и градини, което затруднява връщането на майките на работа. В тази връзка преди няколко години започна и програмата за компенсиране на неприетите деца, които са записани в частни заведения или за тях се грижи трети човек. В момента Министерството на образованието и науката предлага увеличение на размера на компенсацията (от 457 лв. на 510 лв.), което би повишило и стимулите за по-бързото включване на майките на пазара на труда.

Разликата между заплащането по пол остава сравнително висока, но по всичко личи, че този проблем постепенно може да бъде преодолян с целенасочени мерки, привличане на инвестиции, повишаване на доходите и подобряване на образователната структура на населението.


* Зорница Славова е главен икономист в Института за пазарна икономика. е част от екипа на Института за пазарна икономика. Прави изследвания и анализи предимно в сферата на образованието, социалната политика, регионалното развитие, конкуренцията, пазара на труда


Анализът от бюлетина на ИПИ е публикуван ТУК >>