Парламентарното решение за мораториума върху цените на тока, парното и водата е тържество на политическия и юридическия кич и ако не бъде отменено, ще доведе до изключително опасни последици с национални измерения

От емоционална гледна точка, вчерашното решение на Парламента за мораториум върху цените на тока, парното и водата превърна институцията от средище на парламентаризма в средище на популизма. На фона на разигралите се сценки, фактът, че така и не видяхме черно на бяло нито какво точно беше гласувано, нито мотивите, в случая няма никакво значение - чухме и гледахме достатъчно.

Извън емоциите обаче за мен това решение определено е тържество на политическия и юридическия кич. А бяхме позабравили подобни чудеса откакто приключи 44-то Народно събрание - по време на съществуването му в енергийната област тези чудеса бяха регулярни под напора на самодостатъчността на мнозинството, гарнирана с любимите му преходни и заключителни разпоредби, което то утвърди като основна форма на законотворчество.

В политически план, водени от стадния напор, смайващите с грижите си към електората депутати превърнаха неграмотното предложение на ГЕРБ за мораториума в неграмотно парламентарно решение, подкрепено масово в зала от другите партии с малки изключения.

В юридически план и правото на Европейския съюз, и националното право бяха унизени и омачкани- при това първо в пленарната зала, а след това и в някаква набързо спретата комисия по въпросите на енергийната криза, чието заседание само по себе си беше достойно за огромна купа с пуканки. Вместо да обсъдят пълната отмяна на гласуваното решение, депутатите уточняваха продължителността на неговото действие - при това отново без никакви представени мотиви! И ако Парламентът гласува в тази насока, вместо да отмени изцяло решението си, спиралната бъркотия ще стане още по-голяма!

Всъщност, извън шоуто, тази политико-юридическа вакханалия демонстрира няколко много опасни тенденции. За съжаление, и малкото гласове, призоваващи аргументирано за разум, (напр. на Рамадан Аталай, ДПС) бяха набързо заглушени.

В икономическо отношение, да приемаш подобно решение без въобще да са ти ясни последиците и да си ги разяснил на обществото е - меко казано - опасно; да не говорим, че е и откровено незаконно. Фактът, че в резултат на решението могат да изпаднат в още по-сериозни затруднения или дори да фалират напр. дружества, които имат водеща роля за енергийната сигурност в национален план (ЕСО, ЕРП)- а това ще повлече верижно и техните контрагенти - се оказа незначителен за депутатите. А сигналите, изпращани с подобни решения към потенциалните нови инвеститори, са от типа "направо не идвайте"! И предложилите решението със сигурност осъзнават тези последици; та въпросът защо направиха такова предложение боде очите - дали става дума за целенасочено действие или за откровено невежество?! Или .... Това, разбира се, не оправдава поведението на всички гласували.

От юридическа гледна точка -извън чисто процедурните въпроси -станахме свидетели на погазване и на основни европейски и национални норми, свързани с развитието на енергийния сектор, в т.ч. относно водещата роля на пазарните взаимоотношения, утвърдената роля на регулатора и др. Многократно съм подчертавал - енергийният сектор не е социален, а пазарен сектор - и това също така многократно е скрепено с правни норми! Да припомня, че когато преди два месеца ЕК излезе със становище относно повишаването на цените на електроенергията, едно от основните й послания към страните - членки беше свързано със запазване на конкуренцията и пазарните взаимоотношения (изрично тук, тук, и др.) които са част от стълбовете на Европейския съюз. Паралелно с това бяха посочени механизми, с които да се подпомагат точно тези домакинства и представители на бизнеса, които имат доказана нужда предвид повишените цени, но без да се нарушават горните правила.

А в институционален план КЕВР отново попадна под прожекторите по повод решението на Парламента - този път Комисията набързо беше обявена за нелегитимна (виж тук и др.) ! Да заявиш, че КЕВР е нелегитимна, защото има членове на комисията с изтекъл мандат, демонстрира единствено пълно непознаване на законодателството в това отношение, където ясно е казано, че членовете на комисията продължават да изпълняват функциите си и след изтичането на мандата им до встъпване в длъжност на новите членове (справка - чл.11 ал.5 от Закона за енергетиката).

Допълнително, да обвиниш независима институция с повече от 20 години история по повод изпълнение на законоустановените й задължения в политически мотивирани действия е определено неадекватно. Всъщност, това изглежда по-скоро като поредната заявка за политическото овладяване на КЕВР по повод предстоящите рокади за част от членовете й - дано да не е така.

В заключение - единственият разумен изход е гласуваното решение да бъде отменено изцяло. Ако Парламентът реши да обсъжда отново темата, това трябва да стане на база на предварителен и конкретен юридически и икономически анализ след детайлни консултации със заинтересованите представители на бизнеса, НПО и др.

А и да припомня, че ако депутатите искат да променят нещо, да променят закона, а не да се опитват да го газят с парламентарни решения - още повече когато те са откровено недомислени. Освен това е крайно време народните избраници да научат, че актовете на КЕВР подлежат на съдебен, а не на парламентарен контрол.