17-11-2017 20-11-2018

Лъжа ли е рециклирането?

Системата за разделно събиране на боклука работи от години в България, но недоверието в ефективността й още е голямо

07:43 | 26 септември 2022 | Автор: Денислав Борисов, denkstatt България 92 12872 Снимка: iStock by Getty Images

Решили сте, че ще събирате отпадъците си разделно. Правите кратко проучване и започвате - слагате още две, три кофи или торби за боклук до сегашната и вече хвърляте в тях отделно пластмасата, хартията и стъклото. Върви добре, докато един ден не ставате свидетел на това как камионът за събиране на отпадъци изпразва кофите до вас. Възможно ли е всичко, което вие толкова стриктно сте разделяли, накрая да се смесва отново и да се събира заедно?

Избрано

Системата за разделно събиране на боклука работи от години в България, но недоверието в ефективността й още е голямо. Официалните данни показват, че българите рециклират все повече, но въпреки това остава усещането, че сме далеч от западните стандарти. Защо се бавим в изграждането на тези навици и верни ли са митовете зад разделното събиране?

У нас сметосъбирането се плаща от местните данъкоплатци и сумата обикновено не е малка. Тук говорим обаче само за събирането на общия боклук. За отпадъка от цветните кофи не плащаме нищо. Или поне не директно. Т.е. тази система е на самоиздръжка и за да излязат сметките там, трябва да работи и то ефективно. Суровината, която се събира от кофите е наистина ценен материал, от който после се изкарват пари. Тук е първият момент, в който теориите на конспирацията, че рециклирането е лъжа, не се доказват. Нито една фирма не би имала икономическа изгода да симулира дейност, а накрая да работи на загуба.

Втората голяма заблуда е свързана именно със събирането на боклука на едно място. Системата за рециклиране у нас работи с няколко компании, но най-разпространени са две - едната събира в три цветни контейнера, а другата в два. При първата процесът на сметосъбиране е организиран така, че камионите й събират един цвят кофа в рамките на цял един ден - например в понеделник се извозва само зеленият контейнер за стъкло и нищо друго. Така няма опасност от объркване. И не, боклукът не се смесва и не отива на едно място.

Защо обаче толкова хора вярват, че всичкият отпадък се събира заедно и това опорочава целия процес? Причината вероятно се дължи в начина, по който другата голяма компания събира отпадъците. При нея има само два контейнера - зелен за стъклото и оранжев, в който се събират заедно пластмаса, хартия и метал. Тук наистина има смесване на отпадъците при транспортирането. Но само за кратко. След като бъдат извозени до инсталацията, започва процес на ръчно разделяне на боклука. Правилно прочетохте - десетки хора стоят на дълга поточна линия и всеки отговаря за различен тип отпадък. На запад това става с машини, което прави процеса по-бърз, но не толкова прецизен. У нас все още това се върши ръчно. Но изводът е един - макар част от боклука да се събира заедно, накрая той пак се разделя и използва като суровина.

Има още една важна причина, поради която отпадъците да не се смесват - не трябва да бъдат замърсени. По неофициални данни в София например под 10% от общия смесен боклук от сивите метални кофи, се рециклират. Но реално са два пъти по-малко - около 3-4%, защото рециклируемите отпадъци, които са били в допир с общия боклук, вече са замърсени. Остатъкът се депонира или изгаря за получаване на енергия. За разлика от отпадъците в цветните кофи - сигурно сте се чудили защо отворът към всяка от тях е толкова малък и тесен? Това е отговорът - за да не стават грешки и в тях да се хвърлят само боклуци по предназначение. Резултатът е, че вече материалите в тези кофи са доста чисти и възможността за по-нататъшното им оползотворяване е огромна.

И всичко това, за да може боклукът отново да се използва, вместо да се депонира и за да може от него да се изкарат пари. Всъщност системата за разделно събиране не се издържа само от това. Повечето отпадъци идват от големите магазини и супермаркети, които изхвърлят огромни количества кашони, пластмаса и други рециклируеми материали. Има и още един финансов канал. Всички ние плащаме един недиректен данък, за който дори не подозираме. Това се случва, когато си купуваме бутилка с вода или газирана напитка например. Компаниите-производителки са задължени да рециклират по-голямата част от пластмасовите бутилки, които пускат на пазара. И за да не го правят лично, плащат на организациите за рециклиране. А сумата е включена в нашата покупка, когато си платим продукта в магазина.

Какво става с материалите после? След сортиране отиват по направление в различни заводи за рециклиране и оползотворяване. Например 98% от хартията в завода в Пазарджик е вторична. За стъклото - минава през инсталации за сортиране, надробяване и се изпраща отново в завод, където се произвеждат нови бутилки. Обикновено 30% от всяка бутилка, която купуваме, също са от рециклиран материал. Пластмасите също се надробяват и от тях се правят нови продукти. Важно е обаче да са добре измити.

Системата за рециклиране в България е далеч от идеална. На запад мотивират хората директно - всеки плаща такса смет спрямо количеството боклук, което изхвърля. Но не и ако събираш разделно - за тези отпадъци не дължиш нищо, само за общия смесен отпадък. Така може да платиш за 5 кг смет годишно и това е. Там разделното събиране е знак за цивилизованост. Това се случва вече и у нас. Хората все повече обръщат внимание какво и защо се рециклира. Логиката е да събираме разделно всичко, което ни се струва, че може да бъде оползотворено. Да, в кутията за мляко има пластмаса и дори метал, но все пак 70% е хартия. Има технологии, които могат да разделят материалите и те да се използват отново, вместо да гният на някое сметище и да замърсяват средата около нас. Дори част от опаковките от вафли могат да се рециклират, а тези, които не могат, се изгарят, за да се извлече енергия от тях. Разделното събиране скоро няма да бъде просто по желание. Следващата една или две години например ще бъдем задължени да изхвърляме хранителните си отпадъци разделно, после тази съдба ще последва и текстила. Това е директива на ЕС и наистина предстои. Така че дори с недостатъците си, наличната система за разделно събиране все пак може да бъде полезна с това, че възпитава навици, които съвсем скоро ще са наши задължения.

*Авторът е част от екипа на denkstatt България - най-опитната консултантска компания в страната в сферата на ESG и прилагането на целите на зеления преход. Вече 15 години работят с бизнеса да постигне устойчиво развитие.

ИЗБРАНО