Докато бях в училище вярвах, че единственото предназначение на тази институция е да ми даде знания по предметите, които се преподават там. Бях от добрите ученички, въпреки че рядко прекарвах времето си извън училище в четене или учене. Всеки ден ходех и слушах, онова което учителите ми преподаваха в продължение на няколко часа от деня. В междучасията си говорех със съучениците си, смеехме се и се забавлявахме. Така ден след ден отлетяха 12 години. В тези 12 години смених няколко училища. Изживях тийнейджърските си години и научих много. За моя огромна изненада, обаче, най-ценните уроци, които получих не бяха от учебниците. Не, тези уроци не се преподават. Тях няма кой да ти ги обясни, но именно те ми помогнаха да израсна като личност и ме подготвиха за света след завършването. 

Най-ценните уроци:

Много по-вероятно е да те харесват хората, които ти харесваш.

Звучи очевидно и банално и все пак, често си позволяваме да забравяме този съвсем естествен факт. Тъкмо след като бях влязла в ново училище, родителите ми решиха, че трябва да се преместим в София. Това означаваше, че аз трябва след само един срок да отида в нова гимназия и да започна всичко отначало и то не къде да е, а в столицата. Там, където всички ме предупреждаваха, че отношението към мен ще бъде пренебрежително, защото идвам от малък град. Благодарение на предупрежденията от близки и познати, реагирах като всяко наплашено животинче - свих се в черупката си и се наежих в готовност да отвърна на удара. През целия първи срок след преместването ми, не говорех с никой от класа си. Страхувах се, че може да ми се подиграват и се държах на страна от тях. За сметка на това още в първата седмица се запознах с две момичета от съседния клас, те пък ме запознаха с ученици от по-горните класове и така по естествената верига, аз познавам този, а ти онзи, се оказах в групата на готините. Едва към средата на първия срок от 9-ти клас, набрала самоувереност и смелост, благодарение на по-големите ми приятели, се осмелих да започна да говоря и с хората от моя клас. Тогава се случи нещо, което не очаквах - в момента, в който аз се отворих към тях и те се отвориха към мен. Оказа се, че страховете ми са били абсолютно неоснователни и именно тогава открих едни от най-топлите приятелства, които имам и до днес.

Можеш да получиш уважение, само когато дадеш такова.

Както по-рано споменах, в училище бях от добрите ученички, но не и от примерните. Не ми бяха чужди нито закъсненията за час, нито отсъствията. За сметка на това, обаче винаги съм се държала с уважение към преподавателите си, без да се опитвам да им се подмазвам.

Спортните помещения на гимназията ми се намираха в едни допълнителни постройки на няколко стотин метра от сградата на училището. Наричахме ги "бараките". През зимата температурата в тях почти не се различаваше от температурата навън и беше невъзможно да спортуваме при тези условия. Когато станах 9-ти клас осъзнах, че е безсмислено в зимните дни да се опитваме навлечени с якета да играем шах или тенис на маса (помещенията не предоставяха възможност за други активности). Затова един ден събрах смелост и отидох при преподавателката ни. Обясних ѝ, че не виждам смисъл да се измъчваме без реално да можем да спортуваме и ѝ предложих, да отидем всички в някой от близките кафенета, за да се скрием от студа. След кратко колебание от нейна страна, добавих, че ако по какъвто и да било начин някой от училището разбере и има възможност това да се превърне в проблем за нея, винаги може спокойно да отговори, че сме избягали групово и да ни пише отсъствия. Именно благодарение на уважението, което проявих към нея и позицията ѝ тогава, до края на 12-ти клас на хубаво време бяхме отвън и играехме различни игри, но в момента, в който времето се влошеше отивахме да седнем на по чаша чай, в кафенето точно зад Бараките.

Не е важно как ще бъдеш оценен, а какво ще научиш.

Докато сме в училище винаги се концентрираме върху оценките, които ни поставят. До края на гимназията и аз не бях изключение. В училище обаче английският език никак не ми се отдаваше. Много пъти се стараех да назубря някакви неща, само и само да успея да изкарам добра оценка. В последствие естествено не си спомнях абсолютно нищо от назубреното за изпита и 5-та или 6-та, която бях изкарала тогава не ми вършеха никаква работа. Това го усетих най-силно в момента, в който се преместих да живея в Кипър и не бях в състояние дори името си да кажа на английски. Когато ми се наложи да живея и да се оправям само и единствено на този език, никой не го интересуваше какви оценки съм имала в гимназията. Там ми се наложи набързо да наваксам всички пропуснати или никога неусвоени знания. Този урок ми помогна много в последствие, особено когато влязох в университета. Връщайки се към света на уроците вече фокусът ми не беше концентриран в това каква оценка ще получа на изпита, а какво знание ще получа, къде ще ми трябва в последствие и как ще мога да го използвам. Това ми даде спокойствието, че ако познавам материята, дори и оценката ми да не е висока, това ще е абсолютно без значение, ако мога да приложа знанието. Започнах да възприемам и оценките от изпитите не като цел, която трябва да достигна, а като мерителна единица, за това какво съм научила и къде трябва да положа по-голямо старание.

Предизвикателство:

Нашето предизвикателство към теб е в рамките на една седмица, всеки ден да записваш нещата, които научаваш извън уроците в училище. Всеки ден ни учи на нещо ново, единствено трябва да се замислим, за да осъзнаем какво точно е то. Затова записвай дори най-дребните неща, които смяташ, че са ти донесли някакво ново знание. В края на седмицата ни изпрати един имейл на careerrevolutionbg@gmail.com и можеш да спечелиш уникалната 30% отстъпка от курса за кариерно ориентиране и предприемачество Career rEvolution.