17-11-2017 20-11-2018

Енергетиката и преработващата промишленост дърпат напред регионите през 2022 г.

Същевременно сред областите с най-слабо развитие има ново пренареждане

Снимка: iStock by Getty Images

Енергетиката и преработващата промишленост дърпат напред регионите през 2022 г.

Същевременно сред областите с най-слабо развитие има ново пренареждане

09:24 | 3 февруари 2024

| Автор: Адриан Николов*, старши икономист в Института за пазарна икономика

1 160 Снимка: iStock by Getty Images

НСИ публикува данните за икономическото развитие на областите през 2022 г. На преден план излиза безпрецедентният ръст на Стара Загора, дължащ се на енергийната криза и последвалото нарастване на търсенето и цените на произведената в региона електроенергия, както и стабилното развитие на регионите със силно застъпена преработващата промишленост като Пловдив и София (област). Същевременно сред областите с най-слабо развитие има ново пренареждане.

Няколко основни наблюдения:

Най-голямата местна икономика в страната остава София с 69 млрд. лв. БВП, или 41% от общия в страната. На второ място е Пловдив с 14 млрд. лв., а на трето излиза Стара Загора с 11 млрд., благодарение на ролята на енергетиката през 2022 г. Варна също вече е сред регионалните икономики с над 10 млрд. лв. БВП, а след водещите четири има значително отстояние до Бургас (7,4 млрд. лв.) и София (5,7 млрд. лв.). Останалите 22 области остават с под 5 млрд. лв. БВП и през 2022 г.

Пет области - Видин, Силистра, Кюстендил, Смолян и Перник - остават с под 1% от националния БВП. С по 1% са още 4 - Разград, Търговище, Ямбол и Монтана. В номинално изражение единствено Видин е с БВП под 1 млрд. лв., но предвид значителната инфлация най-вероятно през следващата година тази граница вече е премината.

Стара Загора е лидер по ръст на БВП на годишна база, значителен ръст се наблюдава в и в Пловдив и София (област). Намаленият със средногодишния индекс на потребителски цени за 2022 г.* ръст в Стара Загора е 59%, но изглежда много вероятно динамика на пазара на електроенергия в периода от началото на 2023 г. да доведе до спад в следващите години. При Пловдив (17% реален ръст) и София (11%) ръстът е движен най-вече от експанзията на преработващата промишленост, във Варна (8%) и от по-бързото от очакваното възстановяване на туризма. Прави впечатление, че на фона на останалите водещи области, изчисленият по този начин реален ръст на столицата е относително нисък, 0,7%.

В цели 11 области номиналният ръст е под темпа на инфлация, т.е. в реално изражение има спад на БВП. Това е най-видимо във Видин (-9%), Ловеч (-8%) и Силистра (-5%), а сред областите с по-високо ниво на икономическо развитие спад има и в Русе (-3%) и Бургас (-1%). Тъй като областите с най-значителен реален спад са поначало сред тези с по-ниски равнища на икономическо развитие, разнопосочната динамика създава условия за допълнително разширяване на регионалните диспропорции.

Нарастването на БВП в номинално изражение е най-значимо в столицата ( увеличение с 9,5 млрд. лв.), както и Стара Загора (4,6 млрд. лв.) и Пловдив (3,3 млрд. лв.). На този фон ръстът във Видин е с едва 61 млн. лв., в Силистра - със 107 млн. лв.

БВП на човек от населението в столицата за първи път надхвърля 50 хил. лв., а вече няма нито една област, в която той да е под 10 хил. лв. На второ място вече е Стара Загора (с 37 хил. лв./човек), следвана от София - област (с 25 хил.лв./човек), а с над 20 хил. лв./човек са и Варна, Враца, Пловдив и Габрово.

Тенденциите през 2022 г. водят до ново пренареждане в дъното на класацията, като с най-нисък БВП на човек от населението вече е Силистра, следвана от Сливен и Хасково. Доколкото 15-те области в дъното по икономическо развитие се разполагат в рамките на диапазон от едва 4 хил. лв./човек, неравномерният ръст и през следващите години ще носи нови размествания.

* Поради липсата на регионален дефлатор тук ползваме националната стойност. Това прави представените изчисления неточни и ориентировъчни.

** Авторът Адриан Николов е старши икономист в Института за пазарна икономика. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония, и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии.

Статията е от бюлетина на Института за пазарна икономика и е публикувана ТУК >>

ИЗБРАНО