Добивът на метали по нашите земи – от древни времена до Зеления пакт на ЕС

Желязото у нас ще се кове още поне няколко десетилетия

Снимка: iStock Images

Добивът на метали по нашите земи – от древни времена до Зеления пакт на ЕС

Желязото у нас ще се кове още поне няколко десетилетия

13:16 | 27 март 2021 | Автор : Георги Велев, 3е-news.net 10 3768 Снимка: iStock Images

Сентенцията "желязото се кове, докато е горещо" вероятно има много общо с българските земи, поне от гледна точка на използването на метални руди у нас. Причината е, че много преди създаването на българската държава траките и другите общества от Балканите са знаели как да усвоява и обработват ценните метали, макар и с примитивни методи.

Още през четвъртото хилядолетие преди новата ера по земите на днешна България са се добивали метали, основно има научно потвърдени данни за добиви на медна руда.

Проучване в тази насока наскоро бе представено и в монографията "Prehistoric Mining and Metallurgy at the Southeast Bulgarian Black Sea Coast" на Института за праистория, ранна история и археология на Средновековието към Университета "Еберхард и Карл" в Тюбинген, Центъра за археометрия "Курт Енгелхорн" в Манхайм и Института за геология на Хайделбергски университет. В проекта са участвали и български учени от Института за класически изследвания в БАН. Монографията е продукт на дългосрочен българо-немски проект "Ресурси и образуването на неравенството. Суровини и комуникационни системи в праисторическа Югоизточна Европа" между НАИМ-БАН и Тюбингенския университет.

В изданието са представени резултатите от изследванията на доиндустриалния минен добив в региона на югоизточното българско Черноморие. По време на спасителни разкопки на някои от праисторическите селища в региона са открити следи от ранна обработка на мед. Тези резултати инициират задълбоченото проучване на находищата на медна руда в Бургас, Росен и Медни рид, които са се експлоатирали доскоро, припомнят авторите на проучването.

Резултатите от изследването включват и преглед на археологическите проучвания по южната българска крайбрежна зона на Черно море и на сега потопените праисторически обекти в бреговата му зона. Всъщност това са само част от находищата на метална руда, които са известни у нас. Достатъчно е да припомним варненското златно съкровище, което също е датирано от периода 4600 - 4200 г. пр. н.е.

В наши дни

Важно е какво обаче се случва в третата българска държава - след Освобождението в България започва проучването на отделни въглищни басейни и на редица находища на нерудни изкопаеми. В резултат на това се откриват находища на нефт, барит, гипс, каменна сол и други полезни изкопаеми. В първите две десетилетия от създаването на Княжество България на практика не извършват проучвания за редки метали. Едва в навечерието на Втората световна война започва по-сериозно проучване на находищата на железните руди. Така коването на желязо отново се връща в българско.

Преди това проучвания на железните руди е правила държавната концесия "Крумово" - Ямболско. След Втората световна война вече започва индустриалния подем на тежката металургия - установяват редица находища на руди на черните и цветни метали и нерудни изкопаеми. Започва проучването и на първите находища на нефт и земен газ.

Социалистическата власт изгражда и мастодонта "Кремиковци" с идеята да се използват металните залежи в полите на Стара планина за производство на метали за военната и цивилната промишленост. Едва по-късно управляващите са се усетили каква невероятна грешка са направили с изграждането на огромен комбинат, върху находище с минимални залежи. Така се стигна до странната за нашите ширини идея да се внася желязна руда и тя да се доставя с БДЖ за преработка в пещите на Кремиковци. Икономиката все пак взе връх и след няколко фалита на това нерентабилно предприятие то бе окончателно приключено през 10-те години на сегашния век.

Добрите примери

Извън тази грешка на плановата икономика, в България бяха изградени редица металообработващи предприятия, които се нагодиха към работата на отворена икономика и в момента жънат успехи на международните пазар. Част от тях са "Стомана индъстри", "Аурибус", Асарел Медет, Дънди прешъс металс, Комбинат за цветни метали - Пловдив и няколко други по-малки фабрики. Логично повечето от тях се намират край Стара планина. Именно там милиони години назад са се образували железни, полиметални, златни, медни руди.

В момента медни руди у нас се добиват от три находища. Най-големи са "Елаците" в Етрополския Балкан и "Асарел" в Средногорието, където в последните 2 години общият добив достига 25 млн. т руда годишно. Тези две мини са открити. Добив, но по подземен начин, на медно-златни руди се осъществява и в находище "Челопеч". Общото производство на медни руди от тези находища достига 28 млн. т руда през последните години и се доближава до максималните нива от 2006 и 2007 г. от 29,8 млн. т.

През 50-те години на миналия век в Пирдоп е създаден специален медодобивен завод, след като експертите са открили достатъчни количества медна руда, която да се използва за промишлени цели. В предприятието и в момента основните производства са тези на благородни и редки метали, както и производството на сярна киселина. Съветският комбинат е приватизиран през 1997 г. И от белгийската индустриална група "Юнион Миниер". От април 2005 година медното производство на групата "Юмикор" се обособява в самостоятелната компания "Кумерио". А през април 2008 г. групата "Кумерио" е придобита от Норддойче Афинери (NA) след одобрение на Европейската комисия в началото на годината. Новата компания се превръща в най-големия производител на мед в Европа, както и най-големия световен лидер в преработката на мед, която малко по-късно приема името "Аурубис".

В Средногорието се намира и Рудник Челопеч, който в наши дни е еталон за добри практики в добиването на златни руди и други редки метали. Той се разработва от компанията "Дънди прешъс металс".

Неслучайно преди седмица премиерът Борисов посети Златица, Пирдоп и Челопеч, като се запозна с работата на металопреработващите предприятия. В момента държавата започна и изграждането на газопровод за захранването на компаниите, които са и едни от най-големите данъкоплатци в държавата.

Газопроводът ще стига чак до Панагюрище, където се намира и друго ключово преработвателно предприятие. Детайлното проучване на находище "Медет" край Панагюрище пък е извършено през 1956-1962 г., като е създаден Минно-обогатителен комплекс "Медет" /1964-1994/ - най-големият открит меден рудник по това време в Европа и трети в света. В края на 1968 г. е открито медно находище "Асарел", което е проучено до 1976 г. Впоследствие двете находища се обединяват в структурата Асарел-Медет - една от големите компании за открит добив и преработка на медни руди.

В Родопите също има открити залежи от метални руди. Там се разработват открити залежи на олово, цинк, хром, волфрам, молибден и др. Наскоро например бе забранен добивът на волфрам от залежите, намиращи се край Велинград. В същото време в местността Ада тепе край Крумовград, канадската компания "Дънди прешъс металс" разработва ново златно находище, което се оказа доста перспективно. Компанията, разбира се, продължава да експлоатира и рудник Челопеч край едноименното село. Рудниците на предприятие "Горубсо" също продължават да работят, макар и със сравнително намален капацитет, спрямо апогея си от времето на плановата икономика.

България има запаси от медни руди за 15 г., при среден добив от 28 000,00 хил.т среден добив от последните пет години. Съответно запасите от оловно-цинкови руди са за 20 г. при среден добив от 650,0 хил.т, а от златносъдържащи руди - 25 години при среден добив от 1 500,0 хил. тона среден добив през последните години.

Доста често в социалните мрежи се срещат снимки на китното село Чавдар, което в последните години наистина е пример като стандарт на живот, инфраструктура и социални придобивки за редица населени места у нас. Всичко това се случва с подкрепата на големите компании. Подобни примери могат да се видят и в други населени места у нас - Гълъбово, Крумовград, Панагюрище.

А заплатите?

Най-високата средна брутна месечна заплата в България за 2019 г. е в община Челопеч, където сумата възлиза на 2431 лв. Там са и основните производства на Дънди прешъс металс. Топ пет на компаниите с най-големи заплати се допълва от Козлодуй (АЕЦ "Козлодуй") с 2133 лв. и Раднево (Мини "Марица - Изток") с 1826 лв. В , Пирдоп ("Аурубис") с 1785 лв. и Столична община с 1753 лв. Тези данни са изготвени при проучване на Института за пазарна икономика. Лидерските позиции на изброените общини, които в челната десетка се допълват са Гълъбово (1732 лв.), Девня (1614 лв.), Елин Пелин (1469 лв.) и Панагюрище (1431 лв.). Не се виждат значителни промени в класирането и тенденцията за лидерите по заплати остава в последните години.

Освен енергетиката и рудодобива, включително добива на злато, успешен модел за високи заплати се наблюдава и в най-големите градове - София, Пловдив и Варна, в които има съсредоточаване на услугите, става ясно още от анализът на ИПИ.

Съдейки по данните може да се окаже, че желязото у нас ще продължи да се кове още поне няколко десетилетия. Европейската зелена сделка дори ще спомогне тези дейности, защото една от целите на Европа е сама да си доставя нужните суровини за създаване на зелена енергия, както и в сферата на дигитализацията. А за тези процеси ще са нужни злато, мед, олово и техните производни. Така изглежда напълно възможно България да става все по-привлекателна за металодобивните компании в следващите години, а секторът да продължи да се развива.

ИЗБРАНО