17-11-2017 20-11-2018

Проучване: Бърз отказ от въглища в България ще спаси 3600 живота на Балканите

Преходът към възобновяеми източници ще спести до 10 млрд. евро за здравеопазване, гласи извод от анализ на Центъра за изследване на енергията и чистия въздух

Снимка: "Грийнпийс" - България

Проучване: Бърз отказ от въглища в България ще спаси 3600 живота на Балканите

20:05 | 2 февруари 2024 | Редактор : Елза Тодорова 17 1184 Снимка: "Грийнпийс" - България

България може да спаси живота на 3600 души на Балканите и да спести 10 млрд. евро разходи за здравеопазване, ако се освободи от зависимостта си от въглищната енергетика през следващото десетилетие - изводът е от анализ на независимата международна научно-изследователска организация. Центъра за изследване на енергията и чистия въздух (Centre for Research on Energy and Clean Air - CREA).

Още по темата

По искане на "Грийнпийс" - България учените са направили прогноза за здравните разходи за лечение на заболявания, причинени от замърсяването от въглищните централи в периода 2023-2038 г. Анализът, основан на компютърно моделиране, включва щети като преждевременна смърт, хоспитализации, астма, бронхит, преждевременни раждания и недоносени новородени, както и интелектуални загуби и пропуснати работни дни.

Проучването за първи път изчислява тези щети в бъдеще време и показва колко смъртни случаи, заболявания и икономически разходи могат да бъдат предотвратени. Учените разглеждат три сценария:

В първия сценарий, фазата на излизане от въглищна енергетика се забавя до 2038 г., а всички тецове в България поддържат текущите си мощности през целия период.
Във втория въглищните централи следват ускорено извеждане от експлоатация, като се намаляват само мощностите за производство на електроенергия (3 300 мегавата) - с 26% до 2026 г., с 41% до 2030 г. и с 100% до 2035 г. Останалите мощности остават на текущите стойности през целия период.
В третия сценарий ускорената фаза на извеждане от експлоатация се разширява, като включва не само мощностите за електроенергия, а и тези за топлоенергия.

Заключението на учените, че ускореното премахване на въглищните топлоелектрически централи в България ще има огромни ползи за качеството на въздуха, общественото здраве и икономиката, включително предотвратяването на хиляди смъртни случаи и спестяването на милиарди евро от разходи за здравеопазване.

Откъде идва замърсяването?

България произвежда около 40% от електроенергията си от нискокачествени лигнитни въглища. Те имат високо съдържание на прах и сяра, които се изхвърлят в атмосферата при горене. При контакт с други молекули във въздуха серният диоксид също се трансформира във фини прахови частици. Голяма част от замърсителите са в Маришкия басейн. Повечето централи не отговарят на изискванията за ограничаване на вредните емисии.

Кой е засегнат от мръсния въздух?

Симулация на разпръскването на фини частици показва, че те се разпространяват не само във въглищните региони, а в цяла България. Те могат да останат в атмосферата около две седмици и не познават граници. По тази причина засегнати от въглищните емисии са дори съседни страни - Сърбия, Северна Македония, Гърция и Турция. Така българските ТЕЦ-ове влошават качеството на въздуха и здравето на милиони хора на Балканите.

Високите нива на замърсяване от ТЕЦ-овете причиняват смъртта на около 333 души годишно, като вдишването на замърсен въздух засяга всички органи в човешкото тяло.

Колко са разходите за здравната система?

България вече е платила значителна цена за своето замърсяващо въглищно производство. За периода 2016-2020 г. тя възлиза на близо 12 млрд. евро, според предишен анализ на CREA. Смъртните случаи и другите нелетални заболявания струват на държавата средно 742 млн. евро всяка година. Това са 0,9% от БВП на България.

"Тези разходи не са включени в цената на енергията, нито се вземат предвид при стратегически решения за бъдещето на България. Серия правителства наблюдаваха с широко затворени очи този здравен катаклизъм. Енергийният преход към възобновяеми източници вече е в ход и очакваме изпълнението на националните обещания да включва съвременните решения - за по-качествен живот, здраве, достъпна енергия, по-устойчива икономика и обитаема планета", коментира Десислава Микова, ръководител на кампанията "Климат и енергия" на "Грийнпийс" - България.