Коментари - Защо еврото е добре за България: Кратка история на българския лев | Бизнес.dir.bg

Лева е последния остатък от вече отнетия ни национален суверенитет. С тоя акт окончателно ще загубим и малкото останало от националната си идентичност и ще се оформим като едно от многото безлични малцинства в ЕС. Българската Народна Банка ще бъде една изпразнена от съдържанието си институция т.е. една куха черупка с един фигурант за управител. То с тая логика вече нямаме нужда и от правителство, защото и без това всички стратегически за страната решения се взимат от Брюксел и Вашингтон.

??? какъв паричен суверенитет? нали имаме валутен борд от 25 години?

Банкеръ Weekly Финансов дневник КАК БЪЛГАРСКИЯТ ЛЕВ ОСТАНА БЕЗ ЗЛАТНО ПОКРИТИЕ ЗА ЕДНА ПЕТИЛЕТКА 31.88 ТОНА ЖЪЛТ МЕТАЛ ВЛИЗАТ В ТРЕЗОРИТЕ НА БРАТСКИТЕ СОЦДЪРЖАВИЦелият златен монетен резерв на България е бил изнесен през 1959, 1960 и 1964 г. в Москва с решение на Политбюро на ЦК на БКП. Оттам той е бил прехвърлен в Москоу народний банк, Лондон, става ясно от документите по заведеното през 1990 г. от Главна прокуратура дело N4. Сред изнесеното тогава злато били и отсечените през 1912 г. 5000 броя златни 100-левови монети с лика на Фердинанд I - дядото на сегашния министър-председател Симеон Сакскобургготски.Заради малкия им тираж към тях имало голям нумизматичен интерес. Затова през 1960 г. българското правителство взема решение да бъдат изсечени имитации на тази монета със същото съдържание на златото и същите изображения на лицето и на гърба, за да ги продават на чуждестранни нумизмати, споделя за БАНКЕРЪ Розалина Нацева, дългогодишен началник на управление Касово-емисионно на БНБ и настоящ изпълнителен директор на Токуда Кредит Експрес Банк. Но и тя не може да каже каква е била съдбата на изнесения от 1959 до 1964 г. златен резерв на България.Става въпрос за 31.88 т злато, което тогавашният първи секретар на ЦК на БКП Тодор Живков и председателят на Министерския съвет на Народна република България Антон Югов са разрешили да бъдат предадени на Съветския съюз. През 1990 г. сделката попада в полезрението на Главна прокуратура и става част от дело N4. Тъй като проверката на златните операции е била секретна, в делото тя се води под кодовото наименование Делта - М.Според събраните документи, през септември 1958 г., по предложение на министъра на финансите и държавния контрол Кирил Лазаров с постановление N187 на Министерския съвет, е решено 24 т злато и монети от резерва на БНБ да се пренесат на съхранение в държавната банка на СССР - Госбанк. Мотивътза това решение е посочен в специален доклад на МВР и на сегашните поколения би прозвучал малко налудничаво. Ни повече, ни по-малко в доклада се казва, че трезорът в Централно управление на БНБ не може да издържи на пряко попадение на 250-килограмова фугасна авиобомба или на ударната вълна от въздушен атомен взрив в близост до сградата. Сериозни доводи, нали!? Странно, при такава заплаха, защо заедно със златото не са изнесли и ценните архиви на съхранение в Госбанк? А че след подобен атомен взрив няма да останат живи хора, очевидно е убегнало от вниманието на тогавашните министри.Но да се върнем към фактите. През ноември 1958 г. БНБ и Госбанк подписват споразумение за съхраняването на златото. Уточнено било то да се извози влак от София до съветския граничен пункт Унгени, където да бъде предадено на представителите на съветската централна банка. Операцията е извършена от 7 до 20 февруари 1959 г., като БНБ плаща на Госбанк и руския застраховател Ингосстрах за съхраняването и застраховането на кюлчетата, оценени на 23 млн. щ. долара. Така в съветските трезори попадат 21 846 989.2 грама българско злато. Госбанк уведомява за приключването на операцията тогавашната председателка на БНБ Вела Луканова, която - на свой ред, с поверително писмо N701 информира заместник-председателя на Министерския съвет Райко Дамянов и финансовия министър Кирил Лазаров. За зла участ обаче по същото време правителството на НРБ изпада в тежко финансово състояние, тъй като вождът на големия съветски брат, или ако следваме протокола от онези дни - първият секретар на ЦК на КПСС Никита Хрушчов, не разрешава отпускането на нови кредити за България, както и разсрочването на старите й задължения към съветските Ойробанк в Париж и Москоу народний банк в Лондон. Дълг срещу златоНа 1 април 1960 г., съвсем не на шега, Кирил Лазаров докладва на Политбюро на ЦК на БКП, че България не може да изпълнява задълженията си към чуждестранните кредитори! И предлага златото в Госбанк да бъде продадено, а с получената валута да бъдат погасени дълговете на народната република. Златните кюлчета били рафинирани в Новосибирск и продадени на четири партиди на борсите в Цюрих и в Лондон по цени от 35.1 до 35.12 щ. долара за една тройунция. С получените от тези сделки 22 738 255 щ. долара са погасени задълженията на БНБ към съветските банки в Париж и Лондон. Докладът за продажбата на златото бил изготвен от Кирил Несторов, заел председателското кресло в БНБ през декември 1959 г., и одобрен лично от Тодор Живков.През 1962 г. Кирил Несторов иска от председателя на Министерския съвет Антон Югов разрешение да депозира в Унгарската централна банка 5878 кг злато, което да послужи като обезпечение срещу кредит от 10 млн. щ. долара. Искането е одобрено както от Югов, така и от заместник-председателите на Министерския съвет генерал Иван Михайлов, Живко Живков, Станко Тодоров и Георги Дамянов. По-късно въпросните 5878 кг от жълтия метал са продадени, за да се върне взетият заем.През 1964 г. създадената през същата година Българска външнотърговска банка залага в Москоу народний банк 5849 кг българско злато, което (с одобрението на държавата) също е било продадено, за да се покрият българските дългове.Така само за една петилетка - от 1959 до 1964 г., от България, с благоволението на първите й партийни и държавни ръководители, са изнесени 31.88 т злато. Практически става дума за почти целия златен резерв на страната, който никога преди това не е бил ползван, независимо от националните катастрофи през 1912 и 1918 година.Одобрените от Югов и Живков златни сделки оставят българския лев без покритие. А той по волята на същото това правителство, изразена в постановление N255 на Министерския съвет от 1961 г., е бил привързан към златото в съотношение 0.759548 грама чисто злато за 1 лев. След трите операции от 1959, 1960 и 1964 г. обаче това златно покритие се изпарява. И за да го възстанови, народнодемократичното правителство на БКП приема през 1965 г. поверително постановление N35 - за увеличаване количеството на добиваното и изкупувано от БНБ злато. Възстановяването на потъналите в московските трезори български златни кюлчета отнема на народната власт повече от три петилетки. Но изнесените през 60-те години 31.88 т жълт метал остават безвъзвратно загубени. Участниците в операцията - управителите на БНБ Вела Луканова и Кирил Несторов, финансовият министър Кирил Лазаров и лидерите на БКП Антон Югов и Тодор Живков, вече не са между живите. А следственото дело, посветено на изгубения златен резерв, така и не е доведено докрай.

... първо търябва да се образова, а после да изразява менние ... иначе неговото имеа тежест, колкото това на моята фризьорка отмносно еврото (без да искам да обиждам професията на фризьорите). Кое не му е ясно на "всичколога" - че, когато една държава не може да определя паричната си политика (колко пари и при какви лихви да издава), а тази политика е дадена на някой друг (в случая с евророт на ЕЦБ), то това е загуба на суверенитет. Ако за него загубата на суверенитет е добре - ОК, но да отрича факта, е нелепо. Кое също така не му е ясно - че гърците (както и италианците, портухгслците, но най-веае исландците) вземаха на заем, емитирайки дълг, благодаряение на решения по лихви, които ЕЦБ (както разбира се и МВФ) вземаха?