17-11-2017 20-11-2018

Уникално съоръжение и най-модерна технология - в най-стария златодобивен рудник в Европа

17 млн. лв. са инвестирали от "Дънди Прешъс Металс"-Крумовград в общински проекти за инфраструктура и социални дейности

Снимка: Ива Иванова, 3Е-news.bg

Уникално съоръжение и най-модерна технология - в най-стария златодобивен рудник в Европа

18:29 | 14 ноември 2023 | Автор : Ива Иванова 0 11243 Снимка: Ива Иванова, 3Е-news.bg

Дигитална фабрика за обогатяване на рудата, системи с изкуствен интелект и самообучаващи се машини, лаборатории за злато ... Всичко това вече работи край Крумовград и се управлява от човек на пулт. Звучи доста впечатляващо, нали? Към това може да се добавят масивните инвестиции в местната общност с идеята да има работа за идните поколения. А у нас има компании, като "Дънди Прешъс Металс", които от години се занимават с този тежък инвестиционен процес. А отделно и влагат доста усилия и финансиране. Нещо повече - вече идват експерти от чужбина да се обучават от българския опит в усвояването на рудници. Но това са само част от щрихите на рудодобивния комплекс. А човек реално може да види как старо златно находище в Родопите се превръща в един малък скъпоценен камък, без да се засяга майката природа.

Супермодерна технология на системата за автоматизирано управление на обогатителната фабрика на "Дънди Прешъс Металс"-Крумовград действа в златоносния рудник Ада Тепе и беше демонстрирана пред журналисти. "Това е много близо до изкуствен интелект, да не кажа изкуствен интелект", анонсира я генералният мениджър на рудника Любомир Хайнов. Той обясни, че системата, известна на английски като Automation Control System Technology, следи всеки един процес и параметрите му, а в случай на отклонение сама, без човешка намеса, предприема определени стъпки с цел възстановяване на процеса в зададените граници.

"Имаме оптимизатори за всеки процес и се следят всички потоци и съответните параметри. Имаме и т.нар. дигитален близнак - там фабриката е изградена чисто софтуерно", посочи Хайнов и поясни: "Може да променяме параметри, да добавяме параметри и дигиталният близнак прави съответен сценарий и ни казва - този модел за вашата фабрика не е добър или е много добър".

В зависимост от сценария, могат да бъдат променени параметри, засега - ръчно.

Системата се самообучава с всеки нов сценарий и нов модел. "За в бъдеще искаме, излизайки сценариите от дигиталния близнак, независимо колко са, той да избере сам най-добрия сценарий и да промени така системата, че тя за този ден да може да управлява фабриката по най-добрия възможен начин", съобщи Хайнов.

В обогатителната фабрика в "Ада тепе" възможността да се пусне или спре машина, или да се променят параметри, е само от контролната зала. Там, на пулта за управление, сред инсталирани екрани и индикатори за всички протичащи процеси и продукцията, се дежури непрестанно. Освен камери, данни подават в реално време и прецизни измервателни уреди, а на всеки 4 часа идват и резултати от проби от химическата лаборатория на фабриката. "Имаме уред, който мери в реално време всички потоци - колко злато има в постъпващата руда, колко е златото в концентрата, излизащ от флотация, като се измерва и количество, освен качество", разказа Хайнов.

Златното съотношение

Влизащата в обогатителната фабрика руда е с 5-6 грама злато на тон и излиза като концентрат със съдържание 500 грама злато на тон. "Имаме възможност да правим различни концентрати - от 10 грама на тон до 1010 грама на тон, но винаги се търси качество спрямо количество. Това, което ние сме заложили като качество и като цел на фабриката, е 500 грама злато на тон, т.е. обогатяване на концентрата 100 пъти - това е оптималното качество за съответното количество", посочи генералният мениджър. Той обясни защо е така - когато обогатяваш концентрата много, рискът да допуснеш някакви загуби от самия процес, е много по-голям, а когато не го обогатяваш достатъчно, пък, трупаш обем от материал, който трябва да превозиш. "Ние го превозваме в България - нашият концентрат се преработва в Аурубис на 100% и все пак, това са си доста камиони за транспорт", отбеляза той.

Как става стократното обогатяване на златоносната руда видяха журналистите в деня на отворени врати на "Дънди Прешъс Металс"-Крумовград.

Снимка: Ива Иванова, 3Е-news.bg

Стена от екрани в контролната зала показва всичко онлайн. След като мине рудата през трошачката, в ситото по-фините камъни падат, по-едрите отиват за дотрошаване, тръгват по конвейера, влизат в мелницата, оттам се смилат. Трошачката прави парчетата руда от 500 мм на 100 мм , а мелницата ги смила на 100 микрона, после в две вертикални мелници, с каквито малко фабрики разполагат, частиците се смилат допълнително и стават 30-микронови. След това отиват във флотация, предавана също в реално време.

Снимка: Ива Иванова, 3Е-news.bg

Процесът от смилането до краен концентрат трае около 2 - 2.5 часа. Капацитетът на фабриката варира, в зависимост от вида постъпващ материал. "Имаме два типа руда - една е по-твърда, а другата не толкова. Ако работим на 100% с твърдата скала, повече от 80 - 90 тона на час не можем да преработим, защото има параметри които следим като зърнометрия, която влияе на извличането. Ако работим само с твърдата руда и с висока зърнометрия, ние губим много от полезния компонент. Но като направим рецепта, ние подаваме равномерно да кажем 30 - 40% от по-твърдата и 60 - 70% от по-слабата руда и така сме преработвали и по 100 тона суха маса на час", разказа Исмаил Салиф, главен инженер "Производство".

За излизащото на изхода той посочи: "При 100 тона на час, за 24 часа влизат 2400 тона руда във фабриката, а като краен концентрат ние вадим 25 тона. Направете си сметка - от 2400 тона, които влизат, ние вадим 25 тона с 500 грама злато на тон". Ако 5 - 6 грама злато на тон ни е захранването на входа, подчерта той - ние го обогатяваме 100 пъти и съответно вадим много по-малък тонаж концентрат.

"Пречистваме, пречистваме, пречистваме - във всеки ред пречистваме концентрата все повече и повече, докато стигнем до тези 500 грама, за които говорим", коментира генералният мениджър Любомир Хайнов.

Снимка: Ива Иванова, 3Е-news.bg

Отпадъкът от флотацията също съдържа злато. Във фабриката не се извлича на 100 % полезния метал. Извличат се 86 - 87% и останалите 13 - 14% се депонират в специални клетки, като между 0.50 и 0.70 грама на тон злато има във всяка една клетка. "Лично за мен това не е отпадък, това е суровина, просто трябва да се измисли технология, с която да се извлече", коментира главният инженер "Производство" Исмаил Салиф.

В близко бъдеще предстои внедряване на допълнително оборудване, което ще позволи извличане на 5 - 6% от златото в сегашния отпадък потвърди главният мениджър Любомир Хайнов. "Ако днес пуснем 200 грама на смяна, ще вземем 10 грама злато от тях, което е малко, но по 365 е различно", пресметна той.

"Сега флотационният отпадък постъпва в сгъстителя - подаваме един специален реагент, който прави частиците материал лепкави и тежки и те започват да потъват. Отделяме чистата вода и тя отива директно в резервоара за нов оборот", разказа още той. На монитора се вижда как от зумпфовете под клетките за съхранение на минните отпадъци дренираната вода се събира и изпомпва обратно в резервоарите. На друг екран се следи вече готовата продукция - концентратът, който се пакетира.

Уникалното съоръжение ИССМО

Самите клетки за депониране на отпадъка - т.нар. Интегрирано съоръжение за съхранение на минни отпадъци (ИССМО), което изгражда компанията в рудника Ада тепе, според специалистите, е "бижуто на иновациите". Защо интегрирано - защото се влагат два вида отпадък - стерилната скална маса от рудника и флотационния отпадък от процеса на обогатяване.

Снимка: Ива Иванова, 3Е-news.bg

"Такова съоръжение може да се види само тук при нас", изтъкна главният инженер "Производство" Исмаил Салиф. Съоръжението е уникално и за Европа и за света. В Австралия правят подобни клетки, с елементи на дренажна система, но така събрани, по нашия начин, с тази височина - вече 140 метра, никъде няма", отбеляза той.

Клетките на интегрираното съоръжение в рудника Ада тепе, който е изцяло в "Натура 2000", се правят така, че максимално да бъде възстановена растителността - имат и инжекционна завеса, която предпазва подземните води, посочи Ирена Цакова, директор "Правни и разрешителни въпроси".

Снимка: Ива Иванова, 3Е-news.bg

На обекта журналистите видяха завършена клетка, друга, която е скоро запълнена с флотационен отпадък и такива в процес на изграждане. Със стерилна скална маса от рудника се изграждат, облицоват се с геотекстил, след което се запълват с флотационен отпадък от фабриката и щом завърши консолидацията, се запечатват с баластра и започва рекултивация.

Снимка: Ива Иванова, 3Е-news.bg

Всяка клетка има собствен дренаж - система, която отвежда водата, която се съдържа във флотационния отпадък. Долу в петата на всяко съоръжение има събирател за вода, която отдолу се изпомпва към резервоарите за технологична вода и се връща обратно в системата. Към съоръжението са изградени два зумпфа - събиратели на дренирана вода и 540 метра инжекционна завеса, като идеята е да не преминават води в река Крумовица, която е подземна река. Освен това, са изградени 23 - 24 сондажни кладенци, които улавят водата и я връщат към един от двата зумпфа и вече оттам се изпомпва към резервоара и се връща в системата, разказа Салиф.

Снимка: Ива Иванова, 3Е-news.bg

Щом завърши изграждането на една клетка, започва веднага рекултивация - полага се хумус, след това биоразградими рогозки от кокос, после - хидропосев и след това се преминава към залесяване, а за залесените площи е изградена поливна система с капково напояване, като до всяко дръвче има дюза. Засаждат се местни видове.

Вече е започнала и рекултивацията

Вече са рекултивирани 8,8 хектара площ в Ада тепе. От 2018 г. досега засадени над 72 хил. фиданки. За поливането на затревените и залесени площи се ползва поливна система със събраната в специален резервоар дъждовна вода. Маркирани са и се проследяват 2456 костенурки.

"Това нещо се строи от хора, които са родени и живеят тук - 95% от нашия персонал е местен. Когато започнахме изграждането на това съоръжение, не можахме да намерим в света подобно, където да отидем да видим как се строи такова нещо, така че много се гордея с екипа, който се справя чудесно", каза още генералният мениджър Любомир Хайнов.

Снимка: Ива Иванова, 3Е-news.bg

Той добави, че колеги от друга държава, във връзка с предстоящо откриване на нов рудник за цинк и изграждане на такова съоръжение за депониране на отпадъците там, са поискали да изпратят в "Дънди Прешъс Металс"-Крумовград на обучение свои специалисти за месец - два. "Така че водим света към нещо по-добро и без да се хвалим, то се вижда", коментира Хайнов.

Какво показват числата

Резултатите на "Дънди Прешъс Металс"-Крумовград за 2022 г. показват 733 691 тона добита руда, 852 990 тона преработена руда, 5588 тона произведен концентрат. Пряко заетите в компанията са 289, но заетостта е по-голяма, като се имат предвид и фирми подизпълнители. На 43 млн. лв. възлизат общо плащанията към държавата. Компанията е инвестирала в проучвателни дейности 5.3 млн. лв., направила е дарения в размер на 7.14 млн. лв. А приносът към националното БВП е около 0.2%.

Снимка: Ива Иванова, 3Е-news.bg

За периода 2015 - 2022 година, компанията е инвестирала в проекти и дейности на община Крумовград над 17 млн. лв. за инфраструктура и облагородяване на градската среда, образование, квалификация на жителите, здравеопазване, спорт, култура, опазване на религиозните храмове, развитие на местен бизнес, отчита фирмата.

На обекта "Ада тепе" има съоръжения, в които може да се съдържа и питейна вода, изграден е хубав асфалтов път, има резервоари, които може да станат вид язовири или басейни. Общината трябва да реши дали иска нещо от структурите да бъде запазено и това място, дори, след като се оттегли минната фирма, да бъде привлекателно за хората и от него да има някакъв доход за общината, отбеляза Ирена Цакова, директор "Правни и разрешителни въпроси".

Сред значимите социални иновации на минната компания е Фонд за подкрепа и насърчаване на микро, малък и среден бизнес в община Крумовград, благодарение на който днес местни предприемачи развиват проектите си.

Снимка: Ива Иванова, 3Е-news.bg

Траките са добивали злато на Ада тепе

На "Дънди Прешъс Металс"-Крумовград е и най-голямата частна инвестиция в проучване на единичен археологически обект - Ада тепе, който е най-древният известен на науката златодобивен рудник в Европа. Находките са част от експозицията на изградения от компанията интерактивен Музей на златодобива в града. "Там може да се види пътя от първата копка на траките до това, което ние правим в момента", коментира Любомир Хайнов.

"Разкриваме нашите ресурси, които са нашите рудници, създаваме стойност, растем и просперираме заедно с нашите служители и местните общности, с които работим", обобщи Джанан Салиф, специалист КСО и връзки с обществеността. Тя изтъкна, че общинската болница вече е реновирана, дофинансира се дейността й от компанията и вече 5-та година компанията осигурява заплати за двама лекари. Осигурени са приходящи специалисти от Кърджали и Хасково.

Църквата в града, която носи името на покровителя на миньорите Св. Иван Рилски е изцяло обновена - тя е с чисто нови куполи, отвътре е изцяло реновирана, 70% от малките джамии в околните населени места също са обновени, добави Джанан Салиф.

Снимка: Ива Иванова, 3Е-news.bg

"Може да има рудници, може да има кариери в зона "Натура", ако работиш и управляваш процесите по правилния начин и смятаме, че това ще бъде един пример и ще даде възможност на хората да повярват, че има отговорен минен добив", коментира Ирена Цакова. Всички знаем какъв е негативизмът към кариери и рудници в цяла България, а пък без тях не можем нито да имаме пътища, нито да имаме зелен преход, добави тя.

Рудникът Ада тепе е открит 2019 г. и за 40 години това е единственият новоразкрит рудник в България. А това е много малко, изтъкна Цакова. Тя е категорична, че е необходима подкрепа и от държавата, и от обществото: "Трябва да се подкрепя базовия бизнес, защото от него произтича всичко - чинията е от рудника, телефонът - също, няма нещо, което да не е - дали е метал, дали е каолин, глини и пясъци - това е".

Важна е националната политика

Цакова сподели, че компанията кандидатства от години за проучвания на други терени и все още няма разрешения. "Не сме само ние. Това чакане е за всички, които проучват", сподели тя, визирайки нормативната база и административната практика у нас.

Необходимо е да имаме национална политика за подземни богатства и добив за индустрията и процесите да се ускорят, категорична е тя и изрази надежда по-скоро новият регламент на ЕС за критичните суровини да стане задължителен в България и да има бърза пътека за разрешителен режим. "Въпрос на национално прилагане е как да стане. Надяваме се да не го преиначим и да не стане дълга пътека, вместо бърза", добави Ирена Цакова.

ИЗБРАНО