Коментари - Русия иска да покрие бюджетния дефицит с вдигане на митата за износ на газ с 50 на сто | Бизнес.dir.bg

Много скоро "Газпром" наистина ще започне да има технически проблеми, ако му изземат цялата печалба. След това ще искат да пуснат газта, за да припечелят някой доларче, ама няма да могат, както направиха венецуелците с техния петрол. Това диктаторите са рядко глупави същества. Много рядно има някой с грам акъл в главата.

Какви глупости сте написали? Износни мита за нефт и газ винаги е имало, дори при пияницата Елцин. Процентите са предварително определени по таблица и зависят от цената.

колко точно мита , ще получат Да не говорим, че това е 50% увеличение за стока която и без това продават трудно Стават все по неконкурентни, но пък за манипулиранр на крепостниците, може и да става

Пепе Ескобар: Русия и Китай ускоряват евразийския цивилизационен проект, ерата на западната доминация е към своя край  Автор: Пепе Ескобар, unz.com 19 Sep 2022 2813 10 „Духът на Самарканд“ ще бъде воден от „отговорните сили“ Русия и Китай В сериозния тремор в световната геополитика се вписва много добре фактът, че срещата на върха на ръководителите от Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) трябваше да бъде проведена в Самарканд – най-големият кръстопът от Пътя на коприната от 2500 години насам. Когато през 329 г. пр.Хр. Александър Велики достига до тогавашния согдийски град Мараканда, част от империята на Ахеменидите, той е поразен: „Всичко, което съм чувал за Самарканд, е вярно, само че е по-красив, отколкото си го представях.“ Превъртаме бързо напред до речта на президента на Узбекистан Шавкат Мирзийоев, публикувана преди срещата на върха на ШОС, където той подчертава, че Самарканд сега „може да стане платформа, която да обедини и помири държави с различни приоритети във външната политика“. Все пак, исторически, светът от гледна точка на този жалон в Пътя на коприната, винаги е бил „възприеман като един и неделим, а не разделен. Това е същността на един уникален феномен – „Духът на Самарканд““. И тук Мирзийоев свързва „духа на Самарканд“ с първоначалния „Шанхайски дух“ на ШОС, основана през 2001 г., няколко месеца преди събитията от 11 септември, когато почти за една нощ светът беше вкаран в раздори и нескончаема война. През всички тези години културата на Шанхайската организация за сътрудничество се развиваше по разпознаваем китайски маниер. Първоначалната Шанхайска петорка беше фокусирана върху борбата с тероризма – месеци преди американската война на терора да метастазира от Афганистан до Ирак и отвъд. С годините първоначалното „тройно не“ – „не“ на съюзите, „не“ на конфронтацията и „не“ на прицелването в която и да е трета страна – стигна до фазата на оборудване на бързо, хибридно превозно средство, чиито „четири колела“ са „политика, сигурност, икономика и хуманитаризъм“, допълнени от Глобалната инициатива за развитие и всичко това в ярък контраст с приоритетите на хегемоничния, конфронтационен Запад. Може би най-голямото послание на срещата на върха в Самарканд тази седмица е, че китайският президент Си Дзинпин представи Китай и Русия, заедно, като „отговорни глобални сили“, насочени към осигуряването на многополярност и отхвърлящи произволния „ред“, налаган от Съединените щати и техния еднополярен светоглед. Руският външен министър Сергей Лавров определи двустранния разговор между Си и Путин като „отличен“. Си Дзинпин още преди срещата и обръщайки се към Путин директно, набеляза общите цели на Русия и Китай: „Пред лицето на колосални промени от глобален мащаб в нашето време, безпрецедентни в историята, ние сме готови заедно с нашите руски колеги да дадем пример за отговорна световна сила и да играем водеща роля, така че да насочим така бързо променящия се свят в траекторията на устойчивото и позитивно развитие.“ По-късно, в преамбюла към срещата на държавните глави, Си мина директно към същността: важно е „да се предотвратят опитите на външни сили да организират „цветни революции“ в страните от Шанхайската организация за сътрудничество.“ За Европа няма да има разлика, защото тя е цветно революционизирана нон-стоп от 1945 г. насам. Путин, от своя страна, отправи послание, което ще отекне през целия глобален Юг: „Фундаментални трансформации се открояват в световната политика и икономика, и те са необратими.“ Иран: Време е за шоу Иран беше гостуващата звезда на шоуто в Самарканд и беше официално посрещнат като 9-ия член на ШОС. Президентът Ебрахим Раиси многозначително подчерта преди срещата си с Путин, че „Иран не признава санкциите срещу Русия“. Стратегическото партньорство между тях ще бъде засилено. На бизнес фронта, тежка делегация от лидери на 80 големи руски компании ще посети Техеран следващата седмица. Нарастващата интерполация между Русия-Китай-Иран – трите топ-движещи сили на евразийската интеграция – плаши до смърт обичайните заподозрени, които може и да започнат да схващат, че ШОС представлява, в дългосрочен план, сериозна заплаха за тяхната геоикономическа игра. Така че, всяко зрънце пясък в пустините на азиатския хартленд е вече наясно, че геополитическият натиск срещу триото ще се увеличава експоненциално. Случи се също и мега-решаващият тристранен договор от Самарканд: Русия-Китай-Монголия. Няма официална информация, но това трио може би е обсъдило газопровода „Силата на Сибир-2“ и предстоящото изграждане на интерконектор през Монголия. Както и засилената роля на Монголия като ключов свързващ коридор на инициативата "Един пояс, един път", откакто Китай не използва Транссибирския път за експорт за Европа поради санкциите. Путин брифира Си за всички аспекти на руската специална военна операция в Украйна и вероятно е отговорил на някои наистина трудни въпроси, много от които циркулират обилно в китайските социални мрежи вече от месеци. Което ни води до пресконференцията на Путин в края на срещата на върха – буквално всички въпроси очаквано се въртяха около военните действия в Украйна. Главното послание на руския президент: „В плана на ШОС няма промени. Основните задачи бяха изпълнени.“ Относно изгледите за мир, Украйна е тази, която „не е готова да разговаря с Русия.“ И обобщаващото, „буди съжаление, че Западът имаше идеята да използва Украйна, за да срине Русия.“ За сапунената опера с торовете Путин отбеляза, че „доставките на храна, доставките на енергия, те (Западът) създадоха тези проблеми и сега се опитват да ги разрешат за чужда сметка“ – разбирай най-бедните нации. „Европейските страни са бивши колониални сили и все още имат парадигмата на колониалната философия. Дойде време тяхното поведение да се промени, да станат по-цивилизовани.“ За срещата си със Си Дзинпин: „Това беше обикновена среща, от доста време не сме се срещали лице в лице.“ Разговаряли са как да „увеличат търговския оборот“ и да преодолеят „търговските войни, предизвикани от нашите така наречени партньори“, поради които „разрастването на споразуменията в национални валути не напредва толкова бързо, колкото ни се иска.“ Засилване на многополярността Двустранната среща на Путин с индийския премиер Нарендра Моди не можеше да е по-сърдечна – изцяло в регистъра на „най-близко приятелство“ – по време на която Моди призова за сериозни решения на кризите с храните и горивата, адресирайки призива си всъщност към Запада. Междувременно Държавната банка на Индия ще отвори специални сметки в рупии, за да обслужва тръговията с Русия. Това беше първото задгранично пътуване на Си от началото на Ковид пандемията. Той можа да го осъществи, защото е напълно уверен в номинирането си за трети мандат по време на конгреса на Комунистическата партия следващия месец в Пекин. В момента Си контролира и/или има съюзници, инсталирани сред поне 90% от членовете на Политбюро. Другата сериозна причина за него беше да постави призива от инициативата "Един пояс, един път" в близка връзка с Шанхайската организация за сътрудничество. Амбициозният проект на Китай "Един пояс, един път" беше официално обявен от Си в Астана (сега Нур-Султан) преди девет години. Той ще продължи да олицетворява концепцията за външна политика на Китай и през следващите десетилетия. Акцентът на инициативата "Един пояс, един път" върху търговията и връзките се обединява с развиването на многостранните механизми за сътрудничество на ШОС, събирайки фокуса на нациите върху едно икономическо развитие, което е независимо от мъглявия, хегемоничен, „основаващ се на правила ред“. Дори и Индия, под управлението на Моди, е в колебания дали може да разчита на Западния блок, в който Ню Делхи в най-добрия случай е нео-колонизиран „партньор“. И така, в Самарканд Си и Путин начертаха пътна карта на всичките си практически цели по укрепване на многополярността, както беше подчертано във финалната Декларация от Самарканд, подписана от всички членове на Шанхайската организация за сътрудничество. Казахския пъзел По пътя ще има изобилие от неравности. Не е случайно, че Си започна пътуването си от Казахстан – мега-стратегическият западен съсед на Китай, споделящ много дълга обща граница със Синдзян, Уйгурския автономен регион. Границата между трите страни при сухото пристанище Хоргос – за камиони, автобуси и влакове поотделно – е много значима и е абсолютно ключов възел за инициативата "Един пояс, един път" . Администрацията на президента Касим-Жормат Токаев в Нур-Султан (който в скоро време ще бъде отново преименуван на Астана) е доста сложна, люшкаща се между източната и западната политическа ориентация и инфилтрирана от американците в същата степен, в която беше и при предшественика му Нурсултан Назарбаев, първият постъсветски президент на Казахстан. По-рано този месец например, Нур-Султан в партньорство с Анкара и British Petroleum – което буквално управлява Азербайджан – се съгласи да увеличи обема нефт по нефтопровода Баку-Тбилиси-Джейхан до 4 милиона тона на месец до края на тази година. Chevron Exxon Mobil, много активни в Казахстан, също са част от сделката. Явният дневен ред на обичайните заподозрени е „изцяло да отдели икономиките на Централно-азиатските страни от руската икономика“. Доколкото Казахстан е член не само на водения от Русия Евразийски икономически съюз (ЕИС), но и на инициативата "Един пояс, един път", е уместно да се предположи, че Си, както и Путин, са дискутирали някои доста сериозни въпроси с Токаев, казали са му да се ориентира накъде духа вятърът и са го посъветвали да държи вътрешнополитическата ситуация под контрол (виж осуетения преврат през януари, когато Токаев беше де факто спасен от водената от Русия Организация на договора за колективна сигурност. Няма съмнение, че Централна Азия, исторически известна като „ковчеже със скъпоценности“ в средата на Хартленда (5-те бивши съветски републики от Североизточна Азия), прорязана от древните пътища на коприната и благословена с несметни природни богатства – изкопаеми горива, редки земни метали, плодородни аграрни земи – ще бъде използвана от обичайните заподозрени като Кутия на Пандора и ще бъдат реализирани всички възможни токсични номера против легитимната евразийска интеграция. Това е в остър контраст със Западна Азия, където Иран ще се задейства като турбокомпресор, за да изпълни ключовата си роля на свързващ кръстопът между Евразия и Африка, в сътрудничество с инициативата "Един пояс, един път" и Международния транспортен коридор север-юг. Вече не е чудно, че Обединените арабски емирства, Бахрейн и Кувейт, всички в Западна Азия, наистина разпознават накъде духа вятърът. Трите държави от Персийския залив получиха официален „партньорски статут“ в Самарканд, наред с Малдивите и Мианмар. Сплотяване на целите Самарканд също даде допълнителен импулс за интеграция, наред с концептуализираното от Русия голямо евразийско партньорство, което включва Евразийския икономически съюз – и всичко това само две седмици след повратния Източен икономически форум, проведен във Владивосток, на руското стратегическо тихоокеанско крайбрежие. Приоритет за Москва в Евразийския икономически съюз е да въведе държавно споразумение с Беларус (която изглежда има намерение да стане член на Шанхайската организация за сътрудничество до 2024 г.), наред с близка интеграция в инициативата "Един пояс, един път". Сърбия, Сингапур и Иран също имат търговски договори с Евразийския икономически съюз. Голямото Евразийско партньорство беше предложено от Путин през 2015 г. – и то става все по-остро благодарение на активното проектиране от Евразийската комисия, водена от Сергей Глазиев, на нова финансова система, базирана на злато и природни ресурси и противодействие на търговското споразумение от Бретон (между САЩ, Канада, Западна Европа, Япония... – б.пр.). Веднага щом новата рамка е готова да бъде изпробвана, основният й разпространител вероятно ще бъде Шанхайската организация за сътрудничество. Тук наблюдаваме разиграването на пълно съвпадение на целите – както и на механизмите за взаимодействие – осъществено от голямото евразийско партньорство, Инициативата "Един пояс, един път", Евразийския икономически съюз, Шанхайската организация за сътрудничество, БРИКС+ и Международния транспортен коридор Север-Юг. Битката за обединяване на всички тези организации е титанична, като се вземат предвид всички геоикономически приоритети на всеки от членовете и асоциираните партньори, но точно това се случва, с главоломна скорост. В този фестивал на връзките практическите императиви варират от справяне с локалните затруднения до установяване на комплексни многостранни коридори – от Кавказ до Централна Азия и от Иран до Индия, като всичко се обсъжда на многократни кръгли маси. Успехите са вече забележими: от въведените между Русия и Иран директни споразумения в рубли и риали, до увеличената тръговия между Русия и Китай в рубли и юани, достигаща 20% и продължаваща да расте. В скоро време може би ще се установи Източна размяна на стоки във Владивосток, която ще има за цел да улесни търговията с фючърси и деривативи с Азия-Тихи океан. Китай е безспорният основен кредитор/инвеститор в инфраструктурата през Централна Азия. Приоритетите на Пекин може и да са внос на газ от Туркменистан и Узбекистан и нефт от Казахстан, но свързаността не изостава от тях. Изграждането на 600 км железопътна линия между Пакистан-Афганистан-Узбекистан (Pakafuz) на стойност 5 милиарда долара ще позволи доставянето на карго от Централна Азия до Идийския океан само за 3 дни, вместо за 30. А тази железопътна линия ще бъде свързана с Казахстан и с вече изграждащата се от Китай 4380-километрова линия от Ланжу до Ташкент, която е един от проектите на инициативата "Един пояс, един път". Нур-Султан също е заинтересован от железопътно трасе Туркменистан-Иран-Турция, което ще свърже неговия порт Актау на Каспийско море с Персийския залив и Средиземно море. Турция междувременно, все още наблюдател в Шанхайската организация за сътрудничество и постоянно хеджираща залозите си, бавно, но сигурно се опитва стратегически да придвижи собствения си Pax Turcica, от технологично развитие до сътрудничество по отбраната, всичко опаковано като политико-икономически-отбранителен пакет. Турският президент Реджеб Таийп Ердоган го обсъди в Самарканд с Путин, след като последният съобщи, че 25 процента от руския газ, който Анкара купува, ще бъде плащан в рубли. Добре дошли в Голямата Игра 2.0 Русия повече от Китай знае, че обичайните заподозрени ще дадат мощен отпор. Само през 2022 г. имаше провален опит за преврат в Казахстан през януари; проблеми в Бадахшан, Таджикистан, през май; проблеми в Каракалпакстан, Узбекистан, през юни; неспирни погранични сблъсъци между Таджикистан и Киргизстан (чиито президенти в Самарканд поне се съгласиха да спрат огъня и да изтеглят войските от границата си). А и наскоро освободеният Афганистан, с не по-малко от 11 провинции, кръстосвани от ИЗИС-Хорасан и техните таджикски и узбекски последователи. Хиляди кандидат-джихадисти от северноазиатския хартленд пътуваха до Идлиб в Сирия и после обратно до Афганистан – „поощрявани“ от обичайните заподозрени, които биха използвали всеки трик под слънцето, за да тормозят и „изолират“ Русия от Централна Азия. Така че Русия и Китай трябва да имат готовност да бъдат въвлечени в безгранично комплексната и вече започнала голяма игра 2.0 на стероиди, в която САЩ/НАТО се бият срещу обединена Евразия, с Турция по средата. Погледнато откъм светлата страна, Самарканд доказа, че поне има консенсус между всички играчи от различните институционални организации относно това, че технологичният суверенитет ще определи суверенността, както и регионализацията – в този случай евразийската – ще се стреми да замени управляваната от САЩ глобализация. Тези играчи също така разбират, че към своя край отивата ерата на Макиндер и Спайкман – когато Евразия беше „удържана“ в полуразпаднала се форма, така че западните морски сили можеха да упражняват тотална доминация, в ущърб на националните интереси на играчите от глобалния Юг. Сега играта е напълно различна. Голямото евразийско партньорство е напълно подкрепяно от Китай, в услуга както на проектите на инициативата "Един пояс, един път", така и на тези на Евразийския икономически съюз, а Шанхайската организация за сътрудничество оформя общата среда. Да, това е Евразийският цивилизационен проект за 21 век и отвъд него. Под егидата на „духът на Самарканд“.

Къде ще го продават този газ , 70 процента отиваше за Европа , за там е и цялата инфраструктура , от Китай се купват между 2 и 4 процента , няма капацитет и потоци заповече , нито инфраструкура да прехвърли газта за Европа към други пазари. Пълен мат и загуба на най-големия пазар. За втечнен нямат танкери и инфраструкура, освен това , со като нефтените танкери ще трябва да пътуват месеци, а не седмица до Европа. Същото и с нефта и другите суровини. Губят завинаги по едни 400 милиарда, които Европа им оревве даше всяка година за суровини , което е 25-30 процента от цялото им производство за година , плюс загуба на още 30 процента от икономиката, която им осигуряваха оттеглилите се западни инвеститори с 5 милиона работни места. Плюсзагуба на целия руски бизнес, който обслужваше и работеше и припечлваше покрай западните фирми,плюс липса на пари за публични поръчки и проекти за местния бизнес поради намаления бюджет, по-ниска покупателна способност и удар върху руските производители. Ако в края на 2023 Брутният им вътрешен продукт е намалял само наполовина до под 800 милиарда трябва да са щастливи, със сигурност няма да са сред първите 20 по производство, ще са изпреварени не само от Испания , но и от Турция и Иран Бразилия , и малки държави като Холандия, Швеция и Саудитска Арабия., ще се гонят Полша в класацията на най-големите икономики.

ЕФЕКТЪТ от ЕВРОСАНКЦИИТЕ в ПАРИЧНО ИЗРАЖЕНИЕ: "Газпром“ реализира РЕКОРДНИТЕ 41.75 МЛРД. ДОЛАРА (2.5 трлн. рубли) НЕТНА печалба през първата половина на 2022 г. въпреки натиска от санкциите и неблагоприятната външна среда", съобщава Ройтерс. ЧИСТА ПЕЧАЛБА за ПОЛОВИН ГОДИНА - ПО-ГОЛЯМА от ГОДИШНИЯ БЮДЖЕТ на ЕВРОПЕЙСКА България.

Какъв дефицит БЕ, нали се къпят в рубли и газ, откъде тоя дефицит!? Русия винаги гръмко е демонстрирала тъпотията си, жалкото е, че този път трябва да е споделена със света....

До година по това време Раша Сибирскя ще бъде забравена от европейците и Запада.

От Evgeni Kanev: "Почвата под Путин се свива като шагренова кожа. Активите му за успешна война навлизат във фаза на ускорена амортизация. Какво се случва с тях по методиката за анализ на авторитарни режими на Стивън Коткин? 1. Репресивен апарат В момента това е най-важния останал актив на Путин. Освен личната му гвардия, едни от най-опитните военни части на руската армия охраняват Кремъл. Личните срещи на Путин с негови подчинени са сведени до минимум за избягване на изненади. Непроверената информация за скорошен опит за атентат все пак завършва с това, че личната му охрана също е изцяло подменена. Засега все още все по-масовото недоволство се държи под контрол. Но то е причината за малката вероятност Путин да прибегне до мобилизация, която може да изведе нещата извън контрол - и да покаже липсата на контрол. А когато това стане ясно - с всеки авторитарен режим е свършено. 2. Паричен поток Петролните и газовите постъпления постоянно намаляват. Дори продажбите в големи обеми, но и с голям ценови дисконт на Китай и Индия не може да замести свиването на огромния европейски пазар. А и санкциите започват все повече да хапят, което хем пречи на руския експорт и нови постъпления, хем изчерпва валутните резерви за заместване на липсващите стоки с внос предимно от Китай. С изискването да се плаща в юани, руската икономика изпада във все по-голяма зависимост от Китай. Като прибавим и замразените авоари, ограничената банкова дейност и изтикване изцяло на руската икономика от развитите пазари, пътят е само един - надолу. 3. Пропаганда Доскоро все още крепеше положението, а контролирните медии продаваха мита за СВО. Но внезапната контраофанзива свали и последните нови дрехи на Царя - сега цари тотална обърканост как така украинците освен да се защитават, могат и да атакуват непобедимата могучая, че и да я гонят. Путин се сдоби с много врагове не само сред противниците на войната, но и сред нейните хард привърженици. Започва да мирише на слабост на лидера - а в Кремъл това винаги значи край. 4. Контрол върху житейските шансове Той отдавна не същестува - масово най-интелигентната част от руснаците търсят спасение в чужбина, а не кариера у дома. Дори тези, които остават - все по-трудно се мотивират да подкрепят режима, камо ли да обвързват живота си с него. 5. Международна среда Русия постоянно търпи унижение от отношението към нея в международните организации, а в ООН получава подкрепа само от режими като Северна Корея, Никарагуа и още 1-2 диктатури. Дори Китай е неутрален. А лично Путин изживя най-голямото си унижение на току-що приключилата среща в Самарканд. За разлика от личното му посрещане на Кси, за Путин президентът на Узбекистан изпрати своя премиер. Унижението на Путин стана тотално, когато на двустранната среща с него, президентът на Киргизстан закъсня и го остави да чака. Само преди два месеца пък, президентът на Казахстан, седнал до Путин на форум в Москва, заяви, че не признава двете нови републики в Донбас. Явно Централна Азия се ориентира към Китай, а престижът на Русия потъва, заедно с този на Путин. А военните загуби в Украйна действат като мощен ускорител за съдбата на Путин към изхода на историята. Кога ще стане? Всичко зависи от единствения му останал актив - репресивният апарат."

Да си продават газа, на вътрешния пазар и да печелят рубли.

В Хамбург преди 4 дни акостира първият танкер с така наречения зелен амоняк от ОАЕ. Той ще бъде разграден на азот и водород и ще бъде използван в комбинат на компанията Аурубис за добив и обработка на метали. Това е абсолютен заместител на природния газ и дори и кралската фамилия на Саудитска Арабия вече произвежда зелен водород и амоняк и в момента си търсят дългосрочни договори за доставка до Европа. На кой му пука за Шуткин и Рашка Говняшка!?

В момента се обсъжда бюджета на Руската федерация... всеки който, вместо официалните правителствени предложения, цитира неназовани "събеседници" или лъже, или преразказва приказки казани около шише водка;)

Те в Европа много не останаха, но дали верните другари Вучич и Орбан ще плащат с 50% отгоре.

Медведев назова 4 000 долара за куб. м. ГАЗ докрая на годината заради ВЪЗХТИТЕЛНАТА политика на еврозелките. ДРУЖНО ще се удавят в газа. Пардон - в ЦЕНАТА на ГАЗА.

Абе какво ни занимавате с гнусната русия. Боли ме шмайзера как щели да си покрият дефицита. Да пукнат от глад и болести тези азиатски варвари дано

Колко каза, че ще стане цената на газа Медведев?

Пълен бойкот на Русия и Путин.Международен съд за Путин .Колкото по бързо толкова по добре!

"Износно мито" ?!? И за къде точно ще изнася пРассия ?

Петролната криза от 1973 година:))) В същия цикъл сме, само че сега е с газ. Тогава Европа почти не пострада, сега целия удар ще е върху нея. След 1973 година цената на петрола никога не се върна на нивата отпреди това. И тогава имаше война - Сирия и Египет срещу Израел. Израел ги попиля. След това ембаргото на ОПЕК омекна, а като САЩ вкараха армия в Саудитска арабия изчезна съвсем. Една година беше този цикъл. Някъде толкова ще продължи и този.

Абе, важното е, че санкциите не им се отразяват, нали? :))) Немците ходят студени и немити. Руснаците закусват хайвер и четат Пушки сутрин, преди да се изтегнат на хамака на дачата... Изобщо, чудя се, защо са останали русофили още в България. Всичките трябваше да са отишли в земния рай - русия. :))) Ама, на! Стоят и страдат в ЕС, за да ни покажат на нас, заблудените, верния път... :))) Ще се разпалча от умиление. :)))

аууу каква бомбастична новина. 50 аууу дефицити уеуееее . Ебаси и рпостотията

Явно те искат да хапнат от баницата не само борсата на съюзо.

Логиката е да се вдигат вносните мита... Руснаците винаги са си измисляли собствена икономика... Този път може и да им се получи, макар че китайците и индийците не са толкова меки като ЕС... Тук номерът минаваше всеки път, но след Нова Година единствените пазари за руски енерго носители остават кнр и индия... Знаем, че китайската сатрапия е безкомпромисна.

Стига да има на кого да продават, тази мярка яко ще вдигне международните цени, а оттам и инфлацията по цял свят. Като се има предвид, че за доста суровини са монополисти, няма да е невъзможно да го направят.

От възнамерява до вдигаща има голяма разлика

Понеже санкциите не се отразяват на Русия!

вдигат износните мита, ама на кой ще продават газа и петрола