17-11-2017 20-11-2018

Първата стъпка в кариерата ни може да е провал, но това не е фатално

Моята най-голяма кауза е образованието

Снимка: Личен архив

Първата стъпка в кариерата ни може да е провал, но това не е фатално

Моята най-голяма кауза е образованието

08:27 | 8 декември 2021

| Автор: Бисер Кунчев

0 3479 Снимка: Личен архив

Тя е истински работохолик, чудесен пример за извор на реализирани идеи и непоколебима в професионалните си стъпки. За скромната си възраст е натрупала огромен опит, благодарение на който върви смело напред. Автобиографията и до момента наподобява първа част от книга, в която предстоят още безброй глави. Споделя, че "Първите стъпки понякога могат да бъдат в грешната посока и трябва да сме наясно, че това е в реда на нещата. Дори и първият ни опит в кариерен план да се окаже пълен провал, това не трябва по никакъв начин да ни обезкуражава."

Идеалният кандидат

Коя е тя?

Казвам се Лидия Даскалова. На 26 години съм и живея в гр. София. Средното си образование съм завършила в Първа английска езикова гимназия. Първото ми висше образование е в Софийски университет "Св. Климент Охридски", специалност "Право". В 5-и курс паралелно записах още една специалност - "Политология", отново в същия университет. Към момента съм дипломиран юрист и студентка в III. курс по "Политология. Решението да запиша второ висше образование беше продиктувано главно от интереса ми към политиката. Работя по първата си специалност в дирекция "Правна" към Министерството на образованието и науката.

Извън професионалното си развитие, участвам в няколко организации и структури, главно свързани с висшето образование. Интересът ми към неправителствения сектор се зароди още в ученическите ми години. В гимназията бях доброволец в Българския младежки червен кръст, както и членувах в People to People International - международна организация за културен обмен, благотворителност и младежко сътрудничество.

Снимка: Личен архив

Когато постъпих в университета още в първи курс се включих в студентското самоуправление - станах член на Факултетния студентски съвет на Юридически факултет. Заедно с това бях част от AIESEC Bulgaria - най-голямата международна студентска организация за развиване на лидерски умения чрез международен обмен. Тъй като още в гимназиалните ми години интересът ми към политиката се засили, бях приятно изненадана да науча случайно за съществуването на Студентски клуб на политолога. Не се поколебах да стана член на клуба още във II. курс. Днес това е един от най-активните клубове в Софийски университет и обединява млади хора с интерес към политиката, както и студенти по политология, социология и пр.

Несъмнено обаче, най-емблематичните години от моето следване в университета са свързани с участието ми в Студентски съвет на Софийски университет. На него посветих 3 години - от 2016 до 2019 г. Студентските съвети са единствените органи за защита правата и интересите на студентската общност. Тяхното съществуване е уредено и в Закона за висшето образование. В периода 2018-2019 г. имах честта да бъда Председател на Студентски съвет на СУ, да ръководя неговата дейност и да представлявам всички над 22 000 студенти и докторанти на университета. След изтичането на мандата ми, моята дейност премина на национално ниво.

От 2020 г. до момента заемам позицията на зам.-председател в Националното представителство на студентските съвети в Република България - националната организация, която по закон защитава правата и интересите на всички студенти, курсанти, докторанти и специализанти, обучаващи се в Република България.

Към момента членувам в Академичния съвет на университета, както и в Съвета на настоятелите.

Моята най-голяма кауза е образованието. Никога не съм била пред дилемата дали да остана в България или да се развивам в чужбина. Мечтата ми е да се развивам тук и да допринасям възможно най-много за достъпно, иновативно и най-вече качествено образование в България - от начално до висше. Считам, че именно то стои в основата на всяка една просперираща държава. Без качествено образование и компетентни кадри е немислим какъвто и да е растеж в обществената сфера.

Интересите ми са в сферата на: политиката, литературата, доброволческата дейност, социалната дейност, историята, екологията и опазването на околната среда, защитата на животните, човешките права, музиката, изкуството и други. В свободното си време (когато имам такова) обичам да чета книги, да спортувам, да играя шах, да извършвам различна общественополезна дейност, да се ангажирам с някоя доброволческа кауза и, разбира се, да отделям време за семейство, приятели, нови запознанства и градивни разговори.

Откъде научи за платформата на Дир.бг за търсене и предлагане на студентски стажове "Идеалният кандидат"? Какво най-много те впечатли в проекта?

Научих за нея случайно. С колегите от Националното представителство на студентските съвети направихме онлайн среща-дискусия с представител на Дир.бг и основател на платформата. Намирам идеята за интересна, перспективна и смислена. Връзката между студентите и пазара на труда все още не е достатъчно изградена. Това е проблем, който подобна платформа би могла поне отчасти да разреши. Разбира се, необходим е много труд, но смятам, че каузата си струва.

Сподели ни твоето лично виждане - от кой курс един студент трябва да започне активно да търси стаж и защо? Провеждала ли си други стажове досега?

Зависи от самия стаж. Не намирам за целесъобразно студенти да се впускат в дълги и неплатени стажове. Както и не бива стажовете да възпират качественото обучение, което е главната цел на едно следване в университет. Но ако не са налице тези два фактора, то бих казала - колкото повече стажове - толкова по-добре. Стига те да не са прекомерно дълги или да нямат добавена стойност за стажанта. Има много интересни стажове в държавни институции, които траят между 1 и 3 месеца. Програмата "Студентски практики" на МОН също е добър вариант. Мисля, че е полезно за един студент още от началото на своето следване да опита най-различни стажове, особено ако те са насочени или свързани към изучаваната от него специалност. Що се касае до мен - била съм на стаж в Народното събрание, в Институцията на омбудсмана, в Български енергиен и минен форум, както и на всички стажове, свързани със следването ми в специалност "Право" - съд, прокуратура, следствие и пр.

Снимка: Личен архив

Какви са обичайните проблеми, с които един студент се сблъсква, когато узрее за идеята и вече е активно търсещ възможности за стаж?

Няколко са обичайните проблеми:

Не всички стажове предлагат гъвкаво работно време или опция за дистанционна форма. За студентите това е проблем, тъй като често те са ангажирани с посещаване на своите занятия, а също и се налага да работят, понякога на повече от едно място, за да се издържат.;
Неплатените стажове не са достатъчно атрактивни. Разбира се, има стажове, които имат нематериална добавена стойност, която е много по-ценна от символично заплащане. Но мисля, че въпреки това платеният стаж ще бъде по-желаната опция, макар и като качество да не бъде на това ниво, на което би могъл да бъде един неплатен.
Недостатъчно информация или недостъпна информация. Разбира се, че ако един студент е достатъчно мотивиран и ориентиран в това, което иска, в крайна сметка ще успее да събере необходимата информация за това къде би могъл да намери възможност за стаж и други детайли. Но все още за някои студенти е трудно да се ориентират къде и как да получат информация относно възможностите за стаж. Мисля, че има над какво да се работи в този аспект.

Как си представящ идеалния стаж? Какво очакваш да се случи във времевите му рамки, което ще ти донесе необходимия опит, с който да се реализираш по-успешно в бъдеще?

На първо време - не прекомерно дълъг. Трябва да продължава достатъчно, че да подготви стажанта и да му даде необходимите знания и компетентност. Но не и да се разтяга излишно във времето и да се стига до момент, в който компанията или институцията просто се ползва от доброволния труд на стажанта, а в същото време няма на какво повече да го обучи. Когато дойде този момент или стажът трябва да приключи, или да се мисли в насока стажантът да бъде поканен да започне работа срещу заплащане и на база договорно правоотношение. На следващо място - вече споменах, че платените стажове са добра идея за всеки студент. Макар и символично заплащане, пак би било в помощ за стажанта. Освен това, по този начин стажуващият ще бъде по-мотивиран да работи, както и ще бъде отговорен да представя добри резултати, ако е с мисълта, че за тях получава насрещно възнаграждение. Не на последно място - от първостепенно значение е да се обърне необходимото внимание на стажанта от страна на представител на компанията/ институцията. Често срещана практика е стажанти да бъдат оставяни на произвола и никой да не се ангажира с тяхното обучение. Това е абсолютен гарант за неефективен стаж и обезсмисля цялата идея зад това. Задължително трябва да има експерт, който да бъде ангажиран да обучи стажанта и да му обърне необходимото внимание в този процес.

Нека си представим, че ти си на мястото на отдела "Човешки ресурси" на дадена компания. Кои са съществените опорни точки, които би структурирала и предала в обявата, за да стигне до съзнанието на младите таланти, които биха провели стаж в нея?

Ще ги подредя последователно по важност, като не претендирам да съм права в подредбата.

Коя е компанията / институцията и какъв стаж предлага - възможно най-подробно за същността на стажа.;
Работно време, седмична ангажираност, дали се работи от място или има опция за дистанционна форма; 3. Платен или неплатен стаж се предлага;
Работно място / среда и какъв кандидат се търси за стажа - профил, образование (ако се изисква), необходими умения и пр.
По възможност в обяви да се избягват клишета. В почти всяка обява се срещат едни и същи фрази като "големи възможности за развитие", "мечтана кариера", "бързо израстване" и пр. Колкото по-обективна бъде една обява и бъде изчистена от подобни натруфени фрази, толкова по-би се харесала на един млад човек. Поне така смятам аз от своята гледна точка.

Колко важни са за теб първите стъпки в кариерата и защо?

Достатъчно важни, за да може човек да придобие самочувствие и увереност, но не и от фундаментално значение. Първите стъпки понякога могат да бъдат в грешната посока и трябва да сме наясно, че това е в реда на нещата. Дори и първият ни опит в кариерен план да се окаже пълен провал, това не трябва по никакъв начин да ни обезкуражава. Все пак, нека не забравяме, че в биографията на почти всяка успешна личност, която се дава за пример по света, присъства поне по един фалстарт. Според мен първите стъпки са важни до там, че да сме със съзнанието, че сме ги направил. Те са част от нашето емоционално и житейско съзряване. Човек започва да мисли и да чувства себе си по различен начин когато започне сам да изкарва средствата за своята издръжка. А първите стъпки си остават спомен за цял живот, без значение дали са били успешни или не толкова.

Дават ли университетите необходимото ниво на подготовка, за да възпитат професионалисти? Доколко е намесена практиката, в това което учите?

Изцяло зависи от университета. Тук няма да ми стигнат и 20 страници, за да напиша всичко, което може да се каже за българското висше образование. Има висши училища, което не правят компромис с качеството на обучението, което предлагат, както и такива, които се интересуват по-скоро от своето финансиране и гледат на студентите като ходещи такси. Отделно има разлика и в специалностите - конкретна специалност обикновено е на различно ниво във всеки един университет, който я предлага. Тук от първостепенно значение са преподавателите. Не на последно място е и личната отговорност, мотивация и старание на студента. Като цяло смятам, че почти всички специалности биха могли да се изучават на високо ниво в България, важното. Малки изключения са специалностите, които не присъстват в нашата образователна система или са по-слабо развити, отколкото в други европейски държави. Важното е обаче да знаем предварително каква специалност искаме да следваме и да сме направили проучване къде тя е най-качествено преподавана, защото нивото не е едно и също навсякъде, както споменах. Колкото до практиката - тя е от първостепенно значение за всяка специалност, почти без изключения. В моята специалност е предвидена практика под формата на допълнителни стажове, но мисля, че има още много какво да се включи. Истината е, че масово юридическото образование е твърде теоретично, с малко включена практика. Завършилите магистри придобиват практически знания и умения чак когато започнат да работят по своята специалност.

Каква е значимостта на семейството ни, за да бъдем успешни?

По-голяма, отколкото може би си даваме сметка. Това какво представляваме ние като хора, какви черти на характера притежаваме, възпитание, обноски, морал, ценности и пр. са на 99% плод на семейната среда, в която сме се родили и израснали. Всеки човек, който има зад гърба си подкрепящо семейство е много по-облагодетелстван от този, който е лишен от тази подкрепа. И това е дар, който никога не трябва да забравяме или да приемаме като даденост.

Какво е влиянието на приятелите ни върху бъдещите ни идеи за кариерно развитие? Успяваш ли да разграничиш личния живот и забавленията, така че да се съсредоточиш достатъчно върху обучението и придобиването на умения?

Смятам, че средата като цяло е доста важна за израстването и развитието на един човек. Мисля, че много хора с потенциал имат тенденцията да го пропиляват когато виреят в неградивна среда. Проблемът е, че често тази неградивна среда включва хора от нашето детство, ученически или студентски години. Често ще се случи в заобикалящата ни среда да имаме приятели, които нямат особено големи амбиции и дори да не вярват в нашите такива. Но това не трябва да влияе на мотивацията и на желанието за израстване. От съществено значение е да се стараем да бъдем в градивна среда, сред мислещи и амбициозни хора, защото това ще стимулира и нашата собствена мотивация. Що се касае до втория въпрос - не мисля, че твърде умело успявам да балансирам между личен живот и професионално израстване. Много често приятелският и семейният ми кръг страдат от липсата ми на време за тях. Смятам това за своя грешка и се опитвам да работя върху подобряване на баланса. Да, придобиването на умения и кариерното израстване са важни неща, без съмнение. Но това не трябва да се случва на цената на лишения, като потърпевши да бъдат най-близките ни хора, защото всичко друго, освен тях, е преходно в живота.

Къде би желала да развиеш кариерата си - България или чужбина?

Мисля, че на този въпрос отговорих още в началото, без да предполагам, че отново ще бъде зададен. Категорично в България.

Какъв съвет би дала на всички хора на твоята възраст, за да ги мотивираш да обърнат сериозно внимание на старта на професионалния си път?

Да не се страхуват да рискуват, да не се предават когато се провалят и никога да не спират да надграждат себе си. Стартът не е толкова важен. Често може да се окаже дори провал. Важно е движението към целта никога да не спира. И най-вече - без значение какво сме избрали да правим, винаги да се стараем да оставяме след себе си добър пример - това е най-съществената мисия на всеки от нас.