Как ще минем към нисковъглеродно производство в Югозападния въглищен регион? Кристина Лазарова от "Brown to Green" пред Dir.bg

Колаж: Личен архив

Как ще минем към нисковъглеродно производство в Югозападния въглищен регион? Кристина Лазарова от "Brown to Green" пред Dir.bg

Вицепрезидентът на ЕК Франс Тимерманс е лично ангажиран с темата, казва тя

14:47 | 29 май 2020 | Редактор : Калин Каменов 0 1672 Колаж: Личен архив

Разговаряме с г-жа Кристина Лазарова, която е главният "двигател" за създаването на платформата "Brown to Green". Политолог, икономист и еколог по образование г-жа Лазарова от скоро е председател на Борда на директорите на ТЕЦ "Бобов Дол". За себе си тя споделя, че усилията й са насочени към осъществяване на максимално бързо преминаване към по-екологично и качествено производство на енергия. Не е отявлен противник на фосилните горива, но смята, че тяхното време скоро изтича. Счита, че природният газ има бъдеще като временно гориво, което да допринесе за преминаването към изцяло екологични източници за създаване на енергия. Ето какво сподели тя пред Dir.bg.

- Г-жо Лазарова, как се роди идеята за създаване на платформата "Brown to Green"?
- Беше спонтанно, но се появи вследствие на процес, който започна преди повече от година. Тогава все още не се говореше на високо равнище за Зелена сделка и в публичното пространство не съществуваше идея за нея. Но беше ясно какви са тенденциите от гледна точка на индустрията, а именно постепенно намаляване на емитираните емисии парникови газове.

В началото на 2019 г. с нас се свързаха от WWF с информация, че изпълняват проект, в който изследват най-тежко засегнатите въглищни региони, които подлежат на енергийна трансформация в България, Гърция, Полша и Германия.

Предложиха ни да се видим и да обсъдим проекта, тъй като Югозападният въглищен регион е един от засегнатите такива в България и WWF са го включили в тяхно проучване. С нашето първо виждане започна всичко.

В средата на 2019 г. представители на основните целеви групи, като синдикати, медии, неправителствени организации, местни власти от въгледобивни региони от тези държави, включени в проекта на WWF, бяха на посещение в централите и мините в Югозападна България. Тогава за това тридневно посещение, чуждестранните гости успяха да се докоснат до ситуацията в Перник и Бобов дол, както и да предложат възможността в бъдеще да си подадем ръка за намиране на общи, европейски решения за трансформация на сектор енергетика. За съжаление той е един от най-бавно променящите се по много причини.

В резултат на това последваха редица формални и неформални затворени и отворени работни срещи, последните две от които бяха през февруари 2020 г. Голям еднодневен форум в София, иницииран от WWF, с представители на всички заинтересовани страни, включително Европейската комисия. Буквално няколко дни преди този форум, имаше тридневно работно посещение в Брюксел за преки срещи и разговори с всички официални институции там, в т.ч. българските евродепутати и вицепрезидента на ЕК, отговорен за Зелената сделка - комисар Франс Тимерманс.

Разбира се, съставът на участниците в това работно посещение отново включваше представители на местни власти, индустрията, синдикалните организации, медиите и неправителствени организации както от България, така и от другите държави, включени в проекта.

Франс Тимерманс е роден в миньорски район и семейство в Холандия, който е бил преструктуриран преди много години и лично е ангажиран по темата. Именно при работните ми разговори с него за мен стана ясна от първо лице позицията не само на Европейската Комисия, но и на цялата Европейска общност.

А тя е, че трябва да положим заедно много усилия, за да имаме високо качество на живот и всичко, което произвеждаме, трябва да е съобразено с това. Трябва да се стремим и подкрепяме развитието към нулева въглеродна икономика. Независимо от това колко трудно изглежда то към днешна дата и практически да е съобразено със специфичните нужди на всяка една държава и на всеки един конкретен регион. Важно е да вземем на местно ниво правилните решения, за да можем да започнем прехода и трансформацията на тези региони. За да бъде той успешен, имаме право само на един опит и не можем да допускаме грешки.

Така се роди идеята за създаване на платформата "Brown to Green", която се осъществи с подкрепата на всички участващи в българската делегация в Брюксел през февруари тази година. Споделих идеята с колегите и партньорите ни още там на място. Малко бе и на шега без да осъзнавам колко е важно, но още тогава всички казаха, че ще се присъединят към реализирането на тази идея. В случая говорим за обединение между централите, мините, хората които работят там, двете области и общини, националната и местната власт, асоциации и неправителствени организации. Това за мен означаваше само едно, че трябва Платформа "Brown to Green" да бъде създадена.

- Разкажете ни повече. Какви задачи и амбиции сте си поставили?
- Разглеждаме Платформата като средство за постигане на няколко средносрочни и дългосрочни цели, а именно цялостно трансформиране на съществуващите енергийни мощности - ТЕЦ "Бобов дол" и "Топлофикация Перник", организиране на дейностите в мините в областта и развитие на районите в икономически, екологичен и социален аспект. Нашата цел не е само да се направи трансформация на тези централи, а да се осъществи такъв проект, който да осигури преквалификация на персонала, да се открият нови икономически дейности и нови работни места, да се развие целият регион и да се направи привлекателен и за други инвеститори и други енергийни решения, но не единствено. Това ще се опитаме да инициираме, това ще отправим като заявка за съвместно сътрудничество с институциите на местно и национално ниво, с неправителствени организации, различни браншови асоциации, представляващи компании, занимаващи се с различни видове възобновяема енергия, със съхранение на енергия, както и финансови институции.

Всичко това ще се случва публично. Платформата ще предостави възможност целият този процес да е достъпен за всеки един гражданин и представител на заинтересованите страни, защото няма лесно, еднозначно и бързо решение. Никой в България не е правил подобно нещо, а и добрите примери, ако погледнeм както по света, така и в Европа, са малко. За съжаление обратното е по-честият сценарий и може би именно познаването на този лош възможен вариант от страна на комисар Тимерманс му предоставя възможността да е абсолютен реалист за сериозността на проблема и за огромното предизвикателство пред всички нас - без значение коя роля и отговорност всички ние имаме.

- Основните цели пред вас са...
- Искам да благодаря за бързата реакция на институциите. В момента Платформата има официалната подкрепа и участие на Министерски Съвет, в лицето на заместник министър-председателя Томислав Дончев и представители от неговия кабинет. Те са водещи в създадения Консултативен съвет за Зелената сделка към МС, който трябва да даде отговорите как реално да реализираме Зелената сделка в специфичните условия, които имаме в България.

Министерство на енергетиката е другият основен и водещ партньор, които бяха и винаги са били много активни не само с присъединяването си, но и с помощта си при разговорите и въвличането и на други ресорни ведомства.

Министерство на околната среда и водите ни подадоха ръка и се присъединиха с идеята, че това е посоката, в която трябва да вървим.

Бях малко изненадана и учудена от положителния начин, по които реагират всички институции както на национално, така и на местно ниво. Отношението, което получихме от тях, мога да го сравня с една подадена ръка от наша страна и много бързо протегната друга такава от тяхна.

Бях впечатлена и от начина, по който реагираха на областно и общинско ниво. Поканихме и синдикалните организации, визирам КНСБ и КТ Подкрепа. Те изразиха готовност и се включиха с идеята, че ще вървим напред заедно в този процес. За WWF България само мога да кажа, че те бяха част от генерирането на идеята за тази Платформа.

Всичко това е много важно за нас и показва, че целите, които искаме да си поставим за положителна промяна в Югозападния въглищен регион, биха дали нужните резултати. Считам, че съвместно можем да осъществим реализирането на Зелената сделка по най-добрия за страната ни начин. Това обаче няма как да стане, ако не работим всички заедно в една посока и не потърсим, съответно приложим, най-добрите решения за този регион както за хората и за бизнеса, така и за заобикалящата ни среда.

Действията, които ни предстоят, са да изготвим и секторни бизнес стратегии и планове за тяхното реализиране и финансиране от страна на въгледобивните предприятия. Това е необходимо, за да се извърши плавно и устойчиво прехода към нисковъглеродна икономика.

Ще изготвим пътна карта с конкретни стъпки и срокове с възможностите за трансформиране и производство на екологична енергия в съществуващите инсталации и възможните и приложими алтернативи в изграждането на други. Ще търсим най-рационалните програми за преквалификация. Също така и нови бизнес проекти и начинания за икономическо и социално възраждане на тези два района, а не само на териториите на ТЕЦ "Бобов дол" и "Топлофикация Перник".

Активно ще следим за внедряването на най-добрите решения, отправените препоръки, европейските и национални цели, различните проекти, мерки и модели, които взимат в другите въглищни райони в Гърция, Полша и Германия. Тяхната роля в преструктуриране и заместване на въгледобива е много активна. Ще стартираме с обмен на информация и иновативни решения от Северна Гърция, като най-близка до нас страна. Югозападна България има централна роля на Балканите, защото, ако погледнете географската карта дори, ще видите, че ние се намираме в нещо като географския център на въгледобива в тази част на Европа с над 100 годишна история и икономически подем, базиран на въглищата. Време е да помислим за бъдещето и за това, какви са решенията за икономическо възраждане за следващите 50-100 години напред.

- Кои бяха големите трудности по пътя до момента?
- Винаги има трудности в началото на всяко начинание. Ще цитирам думите на колега от КНСБ, който в една от кафе паузите между работните срещи, които бяха през февруари в Брюксел на срещата, организирана от WWF, ми каза: "Кристина, знаеш ли какво е т.нар. Зелена сделка на Европейския Съюз? Това е просто новият икономически модел на всички държави членки в Европа и ние няма как да не бъдем част от това, напротив, колкото по-бързо се адаптираме, толкова по-успешни ще бъдем".

Не само, че беше прав колегата от КНСБ, но си признавам, че от този момент не преставам да използвам точно тези думи и ги повтарям често.

Обединението, технологичното развитие, разгръщането на идеи, потенциал, възможности, предложения и взимане на решения от всички страни в този процес на трансформиране и развиване на Югозападния въглищен регион е най-важното, което цели да постигне Платформата.

- Подобна платформа имало ли е у нас?
- В различните страни има различни съществуващи формати, но у нас досега подобна инициатива не е създавана. Затова решихме да съберем на едно място всички заинтересовали лица и вярваме, че това е подходът и начинът за намиране на правилните решения не само в Югозападна България, но и в други въглеродно интензивни области у нас. Те ще трябва да тръгнат по същия път съвсем скоро, ако не искат благоденствието на хората и устойчивото икономическо развитие да спре. Само така те ще могат да продължат по един предизвикателен, но единствен път на развитие.

- Какви са нещата, които са сред първите ви планове по развитието на Платформата?
- Ще използвам момента, за да споделя с вас последната наша инициатива. Платформата започва кампания за присъединяване на специалисти с експертиза в областта на водорода, геотермална енергия и енергия от възобновяеми източници. Бихме искали всеки, който иска и може да допринесе за идеята и целите на Платформата за технологичната промяна на централите и изграждането на нови инсталации, да се свърже с нас и да се присъедини към Brown to Green. Може да ни посетите и намерите на сайта на Платформата www.brown-green.com, който ще бъде активен на 1 юни 2020 г.

ИЗБРАНО