Коментари - Емоционалната интелигентност на работното място | Бизнес.dir.bg

този който е сглобявал думите в тази драсканица веднага трябва да бъде изпратен на задължително лечение в психиатрична клиника

За съжаление и това няма да помогне.

работното място последното от което имате нужда е интелигентност, особено социална, емоционална, интелектуална, а също и някакъв запас от знания отвъд минимума. Най добре е просто механично да изпълнявате изискуемия минимум докато сте там, че чувате, не виждате, не слушате, отговаряте механично заучени неща и това е. Написаното в сатията е директен път към куп болести на млади години и справяне с трудно контролируем стрес

По принцип емоционалната интелигентност е голямо "оръжие" с което можеш да манипулираш хората и да имаш нормални отношения на работа. Но когато не ти пука за работното място от какъв зор да оправяш отношенията? Статията е пълна нула, защото не казва нищо конкретно а само зачеква темата. Не е изпълнена откъм стил.

Отворените пространства (open space) в офисите бяха една от най-големите глупости, които можеха да се измислят. Най-вероятно се направи, за да се пести от разходи за офисите - строят се по-лесно, поддържат се по-лесно - а беше представено (естествено!) като мега идеята за сплотяване на колектива. Резултатът е много добри колективи, които вършат по-малко работа!

Ако работехте в англосаксонския свят ще ви пука доста. С лоша или липсваща препоръка от предишното работно място е невъзможно започване на ново. Най-вероятно статията е преписана и не е адекватна за българския работен пазар.

На българина дай му да се оплаква. До като се "закачи" на работното място, лицемерно се слага на колегите и шефа си. Поработва колкото да не е без хич и вече гледа за "прехвръкне", като пеперудка на друго, където пак да е недоволен. Оплаква от сутрин до вечер на работа. Сутрин ако почне да се оплаква в 8 ще се оплаква до към 12 на обяд после ще дремне 3 часа и ще се оплаква от 15:00 до 16:30 и накрая ще си тръгне половин час по-рано защото ''не му плащат извънредни''.

На българина дай му да се оплаква. До като се "закачи" на работното място, лицемерно се слага на колегите и шефа си. Поработва колкото да не е без хич и вече гледа за "прехвръкне", като пеперудка на друго, където пак да е недоволен. Оплаква от сутрин до вечер на работа. Сутрин ако почне да се оплаква в 8 ще се оплаква до към 12 на обяд после ще дремне 3 часа и ще се оплаква от 15:00 до 16:30 и накрая ще си тръгне половин час по-рано защото ''не му плащат извънредни''.

началник. Както и да е, важното е недоволство да има. И от работата и от хората. Нали всички тук сме все с високи критерии, търсим перфектната работа, търсим перфектните хора

100+!!!

Не контролираната свръхемпатия е вредна за индивида . Едно наложено изискване да бъдеш ВИНАГИ отворен емоционално е пробив на психиката ви. Това нещо бавно ви убива. Дори положителните емоции, които са ''около вас'' могат да ви навредят ако постоянно им ''отговаряте''.

Само,че не сме в Англия за щастие. Така,че гледането на българската реалност през английската призма е не правилна. Прекалено голямото робуване с тези порядки и да трепериш какво ще мисли шефа за теб водят до изкукване. Като добавим,че повечето не работят това, което искат.

Съпругата ми е технически директор в голяма иновативна компания и никога ,ама никога не съм я чул да повишава тон.Както казва един от нейните хора ,"Ако чуеш ,че гласчето на шефката звънне като коса ударила камък ,знай ,че си настъпил две мотики с един крак"".Но пък като каже нещо с най-мил глас това се изпълнява моментално.От друга страна изключително защитава хората си ,помага когато е нужно и не е отмъстителна ,/което е най-важно/.Изключително мрази лъжата.Дава възможност на своите хора за инициатива и не е дребнава

Първо не си женен, второ жена технически директор няма. Трето, ти общуваш с колегите и, нищо че не се познавате?

Аз съм привърженик на интелигентната емоционалност.По някой път - полуинтелигентна.

Сутрин като отиде на работа първо задължително един час кафе с колегите защото не са се виждали от предния ден.Недоволен-едно хубаво кафе не взеха в тая скапана фирма.После ги одумва-тоя е пст тоя нищо не върши,онази е к*а,тоя е връзкар.Стане 16:00 почва да се оправя все едно има пожар-бърза за промоция в кварталния магазин.

Е, не сте Нострадамус.Успяхте да достигнете съвършенството ,нищо да не познаете.Не Ви съветвам да играете тото,че с тези аналитични и когнитивни възможности ,не можете и плика с боклук да изхвърлите.А и още нещо ,все пак не съм израснал,живял и живея в среда и квартал като вашият,така ,че когато се обръщате към мен ,задължително да е Вие.Все пак не съм пил с Вас брудершафт.Вие продължавайте да обитавате мизерната си битност

"Емоционална интелигентност"?! Това някакъв нов демократичен метод за зомбиране и контрол ще да е!

Това, че си с манталитет на джобхопър си е твой личен проблем, ще го разбереш някой ден. Прочети статията преди да пишеш. Много малко са компаниите които можеш да напуснеш "с добри чувства", в основата на това са в повечето случаи HR-те, както и мениджмънта на компаниите. България скоро няма да дръпне напред с начина на управление по компаниите наложен в момента, ама това е друга тема на разговор. Много малко са компаниите които ценят служителите си. Обикновено са новооткрити такива в България, и то докато не бъдат превзети от надъхани комплексирани боклуци, които се мислят за мениджъри.

Е, много сте в тренда! Образът на началник трябва да е на МЪЖ, БЯЛ, ЗВЯР и МЪЧИТЕЛ и да изглежда все едно ще й изтръгне гръкляна. Само дето не я опипва. А невинната душичка е незаслужено мачкана и задължително жертва.