Емоционалната интелигентност на работното място
Умеете ли да управлявате емоциите си?
Обратно в новинатаКоментари - Емоционалната интелигентност на работното място | Бизнес.dir.bg
Коментари
Е, много сте в тренда! Образът на началник трябва да е на МЪЖ, БЯЛ, ЗВЯР и МЪЧИТЕЛ и да изглежда все едно ще й изтръгне гръкляна. Само дето не я опипва. А невинната душичка е незаслужено мачкана и задължително жертва.
"Емоционална интелигентност"?! Това някакъв нов демократичен метод за зомбиране и контрол ще да е!
Съпругата ми е технически директор в голяма иновативна компания и никога ,ама никога не съм я чул да повишава тон.Както казва един от нейните хора ,"Ако чуеш ,че гласчето на шефката звънне като коса ударила камък ,знай ,че си настъпил две мотики с един крак"".Но пък като каже нещо с най-мил глас това се изпълнява моментално.От друга страна изключително защитава хората си ,помага когато е нужно и не е отмъстителна ,/което е най-важно/.Изключително мрази лъжата.Дава възможност на своите хора за инициатива и не е дребнава
Първо не си женен, второ жена технически директор няма. Трето, ти общуваш с колегите и, нищо че не се познавате?
Е, не сте Нострадамус.Успяхте да достигнете съвършенството ,нищо да не познаете.Не Ви съветвам да играете тото,че с тези аналитични и когнитивни възможности ,не можете и плика с боклук да изхвърлите.А и още нещо ,все пак не съм израснал,живял и живея в среда и квартал като вашият,така ,че когато се обръщате към мен ,задължително да е Вие.Все пак не съм пил с Вас брудершафт.Вие продължавайте да обитавате мизерната си битност
Не контролираната свръхемпатия е вредна за индивида . Едно наложено изискване да бъдеш ВИНАГИ отворен емоционално е пробив на психиката ви. Това нещо бавно ви убива. Дори положителните емоции, които са ''около вас'' могат да ви навредят ако постоянно им ''отговаряте''.
На българина дай му да се оплаква. До като се "закачи" на работното място, лицемерно се слага на колегите и шефа си. Поработва колкото да не е без хич и вече гледа за "прехвръкне", като пеперудка на друго, където пак да е недоволен. Оплаква от сутрин до вечер на работа. Сутрин ако почне да се оплаква в 8 ще се оплаква до към 12 на обяд после ще дремне 3 часа и ще се оплаква от 15:00 до 16:30 и накрая ще си тръгне половин час по-рано защото ''не му плащат извънредни''.
Сутрин като отиде на работа първо задължително един час кафе с колегите защото не са се виждали от предния ден.Недоволен-едно хубаво кафе не взеха в тая скапана фирма.После ги одумва-тоя е пст тоя нищо не върши,онази е к*а,тоя е връзкар.Стане 16:00 почва да се оправя все едно има пожар-бърза за промоция в кварталния магазин.
Отворените пространства (open space) в офисите бяха една от най-големите глупости, които можеха да се измислят. Най-вероятно се направи, за да се пести от разходи за офисите - строят се по-лесно, поддържат се по-лесно - а беше представено (естествено!) като мега идеята за сплотяване на колектива. Резултатът е много добри колективи, които вършат по-малко работа!
По принцип емоционалната интелигентност е голямо "оръжие" с което можеш да манипулираш хората и да имаш нормални отношения на работа. Но когато не ти пука за работното място от какъв зор да оправяш отношенията? Статията е пълна нула, защото не казва нищо конкретно а само зачеква темата. Не е изпълнена откъм стил.
Ако работехте в англосаксонския свят ще ви пука доста. С лоша или липсваща препоръка от предишното работно място е невъзможно започване на ново. Най-вероятно статията е преписана и не е адекватна за българския работен пазар.
На българина дай му да се оплаква. До като се "закачи" на работното място, лицемерно се слага на колегите и шефа си. Поработва колкото да не е без хич и вече гледа за "прехвръкне", като пеперудка на друго, където пак да е недоволен. Оплаква от сутрин до вечер на работа. Сутрин ако почне да се оплаква в 8 ще се оплаква до към 12 на обяд после ще дремне 3 часа и ще се оплаква от 15:00 до 16:30 и накрая ще си тръгне половин час по-рано защото ''не му плащат извънредни''.
Това, че си с манталитет на джобхопър си е твой личен проблем, ще го разбереш някой ден. Прочети статията преди да пишеш. Много малко са компаниите които можеш да напуснеш "с добри чувства", в основата на това са в повечето случаи HR-те, както и мениджмънта на компаниите. България скоро няма да дръпне напред с начина на управление по компаниите наложен в момента, ама това е друга тема на разговор. Много малко са компаниите които ценят служителите си. Обикновено са новооткрити такива в България, и то докато не бъдат превзети от надъхани комплексирани боклуци, които се мислят за мениджъри.
работното място последното от което имате нужда е интелигентност, особено социална, емоционална, интелектуална, а също и някакъв запас от знания отвъд минимума. Най добре е просто механично да изпълнявате изискуемия минимум докато сте там, че чувате, не виждате, не слушате, отговаряте механично заучени неща и това е. Написаното в сатията е директен път към куп болести на млади години и справяне с трудно контролируем стрес
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}