Днес ще ви представим една вълнуваща история, която дава много поводи за размисъл. Тя се е случила на мъж, който в момента на развръзката е на 35-годишна възраст. За удобство ще го наречем Петко. Той е завършил и бакалавърската и магистърската степен на висшето си образование в университет извън България. През годините на следването, работи различни, не особено трудоемки дейности, за да изкара допълнителни средства, с които да си помогне на пребиваването и позитивните преживявания. Научава се да общува с всякакви хора, на всякаква възраст и още по-интересното...с различна националност, нрави и традиции. По всичко личи, че с всичко случило му се до онзи момент на завършване на образованието си, основната му мисъл за кариерно развитие е насочена към работа в чужбина. Както обичайно, на всеки един голям празник, на всеки семеен такъв, се връща в България, за да види близките и приятелите си.

Забелязал, обаче, че с всяка изминала година, носталгията към България се засилва. Въпреки интересния за него и динамичен начин на живот в чужбина и многото разностранни приятелства. Започнал да си задава множество въпроси - дали да не се върне в България и да продължи кариерното си развитие около своите близки и приятели? Или пък да поработи малко в чужбина, да посъбере опит и тогава да се прибере? Или пък да остане в настоящата тогава или да отиде в друга чужда държава и намери мечтаната за него работа и да се установи трайно там?

За някои от вас може би историята звучи познато, дали лично или с вашите деца.

В крайна сметка, Петко решил да остане да работи в чужда държава, посъветван от своите родители, да изключи своите емоции и да вземе разумно решение. Поработил цели 10 години в същата тази страна. Развил се бързо, тъй като бил подреден, организиран, бързо учел и възприемал и не на последно място...имал огромен талант. През целите тези 10 години развил още десетки приятелства, с които прекарвал страхотно свободното си време. Обикалял и по света, събирал впечатления и трупал все повече опит. Вероятно тук някъде, всеки от вас се пита "А, прибирал ли се е в България да види близките си? Намалял ли интензитетът на прибиранията му?" Да, все по-рядко се прибирал, неговите близки били видимо доволни, че ги е послушал и се е развил кариерно, че разполага с достатъчно средства, за да живее нормално и да посреща всяка своя една нужда и прищявка. Но...до през целите тези години на работа в чужбина, не е имал време за сериозни лични взаимоотношения, тъй като негов основен приоритет е била...работата.

При едно от все по-редките си прибирания, Петко излязъл да види някои от най-близките си приятели. Всеки от тях вече имал семейство, деца, показвали му снимки и му разказвали преживяванията и хубавите си семейни моменти. Някак се почувствал празно, на моменти дори леко безсмислено. Тъкмо дошла последната вечер, ден преди да се прибере в "неговото чуждестранно вкъщи". Излезли по мъжки с двама приятели, които решили да го изненадат и запознаят с красива и интелигентна дама, приятелка на съпругата на единия от двамата. Както всички се досещате, се оказала свободна откъм лични ангажименти. И.....пламнала любов от пръв поглед. Започнали да си пишат денонощно във всеки един свободен момент, да си гостуват взаимно все по-често. Не минала и половин година, когато дамата на сърцето на Петко му поставила условие, кратко и ясно: "Върни се окончателно в България или се разделяме!"

Петко не мислил много, взел решението бързо. И да, върнал се в България, като специалист в своята област бързо открил работа, а скоро след това, ставайки на 35, на базата на натрупания си огромен опит, започнал и собствен бизнес, в която неговата красива половинка му помагала. Не след дълго се родило и тяхното момиченце.

Петко тогава разбрал, че няма по-ценно от семейството, от преживяванията с него. Разбира се, за него работата отново била вдъхновение, но вече дори била споделена.

Какъв е изводът от тази вълнуваща история? Че по който и да е път да беше избрал да тръгне Петко, случилото му се на финала на историята, е това, за което всеки от нас мечтае и истински желае. Че балансът между кариера и личен живот е изключително важно условие, за да сме щастливи.