Инфлацията в еврозоната скочи, както се очакваше миналия месец, подкрепяйки аргумента на Европейската централна банка (ЕЦБ) да поддържа лихвените проценти на рекордно високи нива за известно време, въпреки че пазарите продължиха да залагат на бърз спад на разходите по заемите, обобщава Ройтерс.

Инфлацията в 20-членния валутен блок скочи до 2.9% през декември от 2.4% през ноември, малко по-малко от очакванията на инвеститорите от 3.0%, най-вече поради технически фактори, като края на някои държавни субсидии и ниските цени на енергията, сочат обявените от Евростат предварителни данни за декември.

Данните съвпадат с прогнозата на ЕЦБ, че инфлацията е достигнала дъното през ноември и сега ще се движи в диапазона от 2.5% до 3% през годината, доста над целта от 2%, преди да падне до целта през 2025 г.

Все пак цифрите показват, че структурата на инфлацията се променя и докато базовият и фискалният ефект могат да се отклонят от основния поазател, общият натиск върху потребителските цени може да отслабва.

Фокусът на инвеститорите сега се насочва

към търсене на отговор как нарастването на заплатите и глобалното политическо напрежение влияят върху потребителските цени, два фактора, които биха могли да имат дългосрочни последици.

Споразуменията за заплатите между синдикати и работодатели ще бъдат финализирани през първото тримесечие в по-голямата част от евроблока, но данните няма да са налични до май, така че членовете на борда на ЕЦБ ще трябва да почакат може би до средата на 2024 г., за да получат надеждна картина.

Геополитическото напрежение е по-трудно за прогнозиране

Макар войната в Газа да е имала малък ефект върху цените на енергията досега, последното прекъсване на корабоплаването през Суецкия канал заради нападенита на еминеските бунтовници хути увеличи транспортните разходи.

Това само по себе си не е голям фактор за цените, но може да повиши инфлацията, ако се удължава срокът за доставката на стоки и най-вече на петрол, за да стигнат до Европа за продължителен период от време и се появи недостиг на европейските пазари.

"Когато по-високите разходи са специфични за доставката, както в момента, въздействието върху инфлацията е много малко", каза Пол Донован от UBS Wealth Management пред Ройтерс. "Важна е не стойността на изпратените стоки, а променящите се разходи за доставка на стоките. В световен мащаб превозът по море представлява по-малко от 0.3% от световната икономика."

3e-news.net

Очакванията

Скокът на инфлацията идва, тъй като инвеститорите и членовете на бордовете на големите банки изглежда правят различни заключения относно ценовите тенденции и тяхното отражение върху лихвените проценти.

Инвеститорите залагат, че ЕЦБ ще намали лихвените проценти шест пъти тази година, като първият ход ще бъде през март или април, докато банкерите твърдят, че може да отнеме време до средата на 2024 г., за да придобият увереност, че инфлацията наистина е под контрол.

"Инфлацията далеч не е победена", каза икономистът на Commerzbank Кристоф Вайл. "ЕЦБ вероятно ще намали основните си лихвени проценти значително по-малко, отколкото пазарът очаква в момента."

Ключов източник на разминаването са оценките и прогнозите на ЕЦБ за инфлацията

което предполага, че банката няма пълно разбиране за поведението при определяне на цените при изключителни обстоятелства.

По време на инфлационния скок след пандемията от Ковид ЕЦБ първо прогнозира само преходно покачване на цените, след това по-плитък връх и накрая много по-бавно обръщане. Това накара някои членове на борда на регулатора да повишат фокуса си върху отчетените данни и да намалят акцента върху прогнозите.

Икономистите на финландската банка Nordea Андерс Свендсен и Туули Койву смятат, че ЕЦБ отново греши и виждат инфлация под 1.5% до края на лятото, доста под собствените прогнози на ЕЦБ.

"Ако отпечатъците на инфлацията продължат да се появяват по-слабо, рисковете от по-ранно намаление и/или по-бърз темп на намаления в сравнение с нашата текуща базова линия от тримесечни намаления на лихвените проценти с 25 базисни пункта, се увеличават", казаха те, добавяйки, че първото намаление може да бъде направено през юни.

В същото време инвеститорите твърдят, че ЕЦБ е твърде оптимистично настроена по отношение на растежа на потребителските цени и също така посочват резкия спад на цените на производител (т. нар. производствена инфлация) - понижение от 8.8% на годишна база през ноември в еврозоната и спад с 8.1 на сто в ЕС-27 - като доказателство за охлаждане на ценовия натиск.

Пазарите също така залагат на агресивни намаления на лихвените проценти от Федералния резерв на САЩ (Фед-централната банка на страната) и инвеститорите смятат, че след като най-голямата централна банка в света се задвижи - през март или май - ЕЦБ ще иска да действа в синхрон.