17-11-2017 20-11-2018

Прогноза: Ипотеките ще поскъпват, но последиците от високите лихви ще се усетят през 2024 г.

Продължаващата висока инфлация не дава основание на централните банкери да спрат с цикъла на затягане

Снимка: iStock by Getty Images

Прогноза: Ипотеките ще поскъпват, но последиците от високите лихви ще се усетят през 2024 г.

Продължаващата висока инфлация не дава основание на централните банкери да спрат с цикъла на затягане

15:59 | 17 октомври 2023

3 1752 Снимка: iStock by Getty Images

Нормализиране на лихвите по ипотечните кредити ще има през следващите една-две години и, ако трябва да се говори в числа, те може да достигнат равнище от 3,5 на сто. Разбира се, това ниво предполага повишаване на разходите по обслужване на ипотеките, но в никакъв случай не застрашава качеството на кредитните портфейли и кредитоспособността на банковите клиенти. Това прогнозира главният икономист на "УниКредит Булбанк" Кристофор Павлов по време на банково-финансовия форум "Бъдещето на парите", организиран от сп. "Мениджър".

Още по темата

В момента текат процеси по адаптиране на лихвените условия в България и икономистът ги описа така: "Има нормализиране на лихвените условия за корпоративния сектор, лихвите по потребителските кредити, които традиционно не могат да се определят като ниски в сравнителен план, са на равнището, около което трябва да бъдат, изостава скоростта на нормализиране на ипотечните кредити". Думите на Павлов цитира БТА.

Наблюдаваната към момента по-бавна адаптация на лихвите по ипотеките в България, той обясни с наличната връзка на лихвите по имотните заеми с цената на депозитите, които банките си набавят от други банки.

"На практика това представлява предизвикателство пред механизма за пренос на лихвената политика на ЕЦБ към реалната икономика, веднага щом тази политика стане определяща и за България," поясни икономистът. Ето защо той прогнозира промяна в начина, по който търговските банки в България ще ценообразуват кредитните си продукти и опитът на Хърватия говори за една такава предстояща промяна. С членството си в еврозоната банките в най-новата страна-членка на еврозоната започват да прибягват до три подхода за избор на референция при ценообразуването на своите продукти - EURIBOR, цената, на която правителството продава дълг или до отпускането на заеми при фиксирани лихвени условия.

Монетарната политика действа със сериозно забавяне във времето, тоест ефектите върху икономиката са отложени. Следващата година ще усетим ефекта от затягащата се лихвена политика от централните банки на САЩ и на еврозоната, прогнозира в изказването си на същия форум Даниел Дончев, изпълнителен директор на управляващото дружество "Експат Асет Мениджмънт".

Сегашният процес на смяна на режима на паричната политика от централните банки е исторически, напомни панелистът. Лихвата в САЩ беше вдигната от нула до над 5 процента за малко повече от 12 месеца. За този период лихвата в еврозоната беше повишена от нулевата долна граница до 4 на сто.

"А само допреди две години никой не очакваше, че лихвите ще бъдат вдигани някога", обърна внимание Даниел Дончев.

Експертът още не вижда основателна причина, която да принуди централните банкери да спрат с цикъла на затягане или да преминат към разхлабването на лихвените условия в развитите икономики. И това е така, защото показанията на основната инфлация, изключваща енергийните и хранителните цени, се задържа на високи равнища, обясни Дончев и заключи: "Това означава, че централните банкери не са приключили със своята работа".

ИЗБРАНО