Пол Волкър, бивш президент на Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ и легенда във финансите, почина на 92 години, съобщиха световните медии.

Волкър допринасяше за оформяне на икономическата политика на САЩ над шест десетилетия. Най-голямо влияние оказаха усилията му като президент на УФР за овладяване на инфлацията в края на 70-те и началото на 80-те години, отбелязва в. "Ню Йорк таймс".

Висок, мълчалив, обикновено малко измачкан, той пристига във Вашингтон в момент, когато следвоенната икономическа хегемония на САЩ започва да запада, и посвещава професионалния си живот на борбата с последиците от тази тенденция.

Като служител в министерството на финансите по време на мандатите на Джон Кенеди, Линдън Джонсън и Ричард Никсън, Волкър води продължителна, губеща битка за запазване на следвоенната международна парична система, утвърдена със споразумението от Бретън Уудс.

Той е начело на УФР от 1979 до 1987 година. Като член на ръководството на централната банка от 1975 г. наред с борбата с инфлацията, той се опитва да ограничи смекчаването на финансовите регулации и предупреждава, че бързото увеличаване на дълга на федералното правителство застрашава икономическото здраве на САЩ.

Когато поема последната си официална длъжност, председател на екипа икономически съветници на президента Барак Обама, който бе сформиран в отговор на кризата от 2008 година, той убеждава конгресмените да наложат нови ограничения на големите банки - мярка, станала известна като "Правилото Волкър".

Пол Волкър съчетава дългогодишната си дейност в държавните структури с доходна кариера на Уолстрийт. Най-известната му позиция в света на частните финанси е главен изпълнителен директор на банка Улфенсън енд Ко. (Wolfensohn & Co.).

Репутацията му го прави и популярен избор за независим арбитър.

Най-важното му постижение обаче е крайят, който то успява да сложи, на продължителния период на висока инфлация, след като президентът Джими Картър го избира за ръководител на УФР.

Той овладява инфлацията чрез шокова терапия, тласнала икономиката в дълбока рецесия, за да убеди американците да се откажат от затвърдените си очаквания, че цените ще продължат бързо да нарастват.

Цената е тежка. След като потребителите спират да купуват жилища и коли, милиони губят работата си. Гневни собственици на жилища изпращат малки парчета отломки до мраморната централа на УФР във Вашингтон. Волкър обаче успява да "излекува" по-голямата част от икономиката от инфлацията.

Победата му слага началото на епоха, през която лидерите и на двете американски политически партии се съобразяват с централната банка, позволявайки на технократите да очертават курса на паричната политика с малка намеса от политиката.

"Той символизираше независимост. Той олицетворяваше идеята да се направи нещо непопулярно от политическа гледна точка, но необходимо икономически", каза за него Бен Бърнанке, президент на УФР от 2006 г. до 2014 година.

Висок и уверен, Волкър оставя у мнозина впечатление за дистанцирана и застрашителна личност. Тези, които са го познавали добре, обаче твърдят, че грубата фасада прикрива стеснителен човек с дяволито остроумие. Първата му съпруга разказва на биограф, че дълго напразно чакала предложение за брак, докато накрая тя не го попитала дали иска да се оженят.

Волкър се жени за Барбара Бансън през 1954 година. След смъртта й, през 2010 г. сключва брак с дългогодишната си асистентка Анке Денинг. Има син и дъщеря и четирима внуци.