Управляващите не са обвързали бюджет 2019 с икономическия растеж. "Тази година те до края на септември не бяха изпълнили бюджета за 2018 г. за капиталови разходи с близо 70%. Тоест те са лишили българската икономика от капиталови средства, които те са заложили в техния бюджет. И сега правят същото през 2019 г., което е абсолютно неприемливо, тъй като за да бъде бюджетната политика обвързана с икономиката, тя трябва да отговаря на изискванията на т. нар. "фискална политика", тоест да стимулира растежа. Нещо, което не виждаме в този бюджет", поясни Гечев в студиото на bTV.

От своя страна, председателят на бюджетната комисия в Народното събрание пред Нова телевизия Менда Стоянова посочи промените, които се правят в ред закони с утвърдените приходи и разходи на Здравната каса като реформи.

"Все пак, независимо от спектакъла от края на деня, се свърши полезна работа - беше приет бюджетът за следващата година на НЗОК. Колкото и да се отричат нещата, трябва да кажем, че тази година има над 500 млн. лв. повече пари, които ще се разходват именно в сферата на здравеопазването. Опозицията може и да отрича. Каза се "Няма реформи". Напротив, точно с бюджета на Касата за тази година има изменение в доста закони именно, за да се направят реформи и да се подобри системата на харчене на тези пари. Доколко тези реформи се отричат от опозицията - това е нормално. Тя отича всяка промяна. Вчера гласуваха "против" по абсолютно всеки текст", каза Стоянова.

Според нея, няма как с 8% здравна вноска да имаме нивото на здравеопазване като технологии и апаратура както в Европа.

"Парите за здравеопазване всяка година са повече, но в сравнение с това, което е необходимо,за да имаме съвременните здравни технологии те не са достатъчни", посочи Стоянова.

"Вече сме на 50% от покупателната способност на водещите европейски държави и това ще се подобрява в следващите години, но акцентът в тазгодишната политика е именно повишаването на доходите, което включва не само повишение на възнагражденията на работещите в бюджетната сфера, но и чрез определени параметри като повишаване на минималната работна заплата, като повишаване на максималния осигурителен доход, на праговете за осигуряване - това е натиск от страна на държавата и към бизнеса за повишаване на заплатата и в частния сектор. Това обаче създава и напрежение в частния бизнес, защото, за да можеш да удържиш на повишението на доходите, при липса на работна ръка, самият бизнес е притиснат да дава по-високи заплати и трябва да може да си ги позволи", обясни Менда Стоянова.

Румен Гечев атакува и начина, по който се приема основният финансов закон на държавата.

"В България бюджетът се приема в последните години по един удивителен начин. Унгария си приеха бюджета в средата на годината. В Унгария, Чехия, Полша, както казваме, хората имат по три месеца обсъждане на бюджета. Тука правителството хвърли бюджета в последния възможен ден, съгласно закона, в последния срок и за 3 - 4 дни претупа в комисиите без никакви обсъждания, без взимането на мнението на професионалисти и на различни организации. Няма и реформи в сферите, където само се анливат пари без промяна на системата. И най-страшното е, че освен че се претупва бюджета и се хвърля в последния момент, както всички други закони, качеството на нашето законодателство е трагично в резултат на тези процедури, така и по отношение на среднощните заседания", каза депутатът от БСП.