В седмицата на високите лихви, вдигнати от големите банки - Федералният резерв на САЩ (Фед), Банката на Англия (BoE), Норвежката централна банка и други национални банкови регулатори, фондовите пазари реагираха разнопосочно. За първи път от месец насам трендът на фондовите борси от двете страни на Атлантическия океан се размина. Пазарите в Западна Европа завършиха с повишения трета поредна седмица, докато на "Уолстрийт" в Ню Йорк доминираха загубите, след две поредни на печалба. На БФБ също като в Западна Европа преобладаваха печелившите акции.

Централната банка на САЩ повиши основната лихва на 2 ноември с поредните 0.75 процентни пункта (пр. п.) до диапазона от 3.75 до 4% - най-високото му равнище от 2008 г. насам, което бе очаквано. Според анализатори, Фед е подал сигнал, че агресивната кампания за ограничаване на инфлацията може да наближава своя край.

Ден по-късно и BoE очаквано повиши основната си лихва също с "агресивните" 0.75 пр. п. Това е осмото поредно повишение, но е най-голямото еднократно повишение на основната лихва, което централната банка в Лондон предприема от 1989 година.

Седмица по-рано и регулаторът на еврозоната - Европейската централна банка вдигна дъщо очаквано основната си лихва с 0.75 пр. п., c ĸoeтo лиxвитe във валутния съюз дocтигнaxa нaй-виcoĸи нивa oт 2009 г. нacaм.

Това беше повод на много анализатори да започнат да обвиняват централните банки, че вместо да гасят пожари, причинени от инфлацията, те ги разпалват, защото с високите лихви жертват икономическия растеж.

В края на отминаващата седмица един от най-големите и влиятелни хедж фондове в света, Elliott Management, предупреди клиентите си за "изключително трудна" ситуация за световната икономика и финансовите пазари, в която ще бъде трудно за инвеститорите да правят пари, защото светът върви към "хиперинфлация" и може да е на ръба на най-тежката финансова криза след Втората световна война, според публикация на Financial Times.

В писмото, подписано от основателя на фонда, който управлява активи за 56 милиарда долара - милиардерът Пол Сингър, се посочва като основен виновник за ситуацията паричната политика на централните банки, които "са прикрили причините за високата инфлация, приписвайки я на тесните места във веригата за доставки на фона на пандемията, а по-късно и на енергийната криза, заради войната в Украйна, а не на ултраразхлабената парична политика, започната от централните банкери на върха на коронавирусната криза през 2020 година, когато лихвите слязоха на минус.

Авторът на писмото също така заявява, че "инвеститорите не трябва да си мислят, че са "видели всичко", само защото са преживели финансови кризи като мечия пазар от 1970 г. и шока в цената на петрола, срива на пазара през 1987 г., след това фалита на дотком компаниите или финансовата криза от 2008 година. Според Елиът идеята, че "няма да изпадаме в паника, защото сме виждали това и преди, няма нищо общо с настоящите факти". Предупреждението за това развитие идва в момент, когато инвеститорите се опитват да оценят икономическите щети от поредицата от големи повишения на лихвените проценти в САЩ и други страни на света, с оправданието от централните банки, че така се стремят да спрат нарастващата инфлация.

Равносметката за пазарните участници за последната година, обаче, е силно разочароваща, тъй като глобалните акции са загубили 28 трилиона долара, според данни на Financial Times. Дълговият пазар е пред колапс, защото много държавни облигациите също се сринаха, оставяйки инвеститорите с малко възможности за защита.

С тази несигурност се обясняват и действията на пазарните участници напоследък, които се лутат всеки ден, затова и фондовите пазари редуват печалбите със загубите. Освен това, на финала на "сезона на отчетите" много от големите публични компании регистрираха неочаквано добри резултати, което още повече обърка инвеститорите, защото в условия на икономически сътресения компаниите печелят.

Седмичната равносметка за Западна Европа и САЩ

показа, че търговията по фондовите пазари от двете страни на Атлантика за пръв път от месец насам, завършиха първата седмица на ноември на различни посоки. От националните измерители на "сините чипове" на борсите в Западна Европа с най-висок седмичен ръст приключи британският индекс на "сините чипове" FTSE 100 (+4.42%), следван от германския DAX (+4.24%), испанския IBEX 35 (+3.35%), италианския FTSE MIB (+2.29%), френския САС 40 (+1.65%) и общия европейски Stoxx 600 (+1.51%).

От другата страна на океана, на "Уолстрийт" в Ню Йорк отминалата седмица приключи със срив за технологичните акции, заради това и с най-голям седмичен спад беше технологичният Nasdaq Composite (-5.65%), следван от широкия S&P 500 (-3.34%) и индустриалния Dow Jones (-1.39%).

Седмичната равносметка за БФБ

През първата работна седмица на ноември (31 октомври - 28 ноември) Българската фондова борса (БФБ) приключва търговията с повишения и за четирите индекса, като общият тренд на повишение съвпадна с пазарите на акции от Западна Европа и напълно се разминава с "Уолстрийт" в Ню Йорк, след като в предходната седмица и трите пазара бяха на печалба.

На БФБ най-голям седмичен ръст отчете измерителят на "сините чипове" SOFIX (+1.03%), следван от широкия BG BX40 (+0.47%), секторния BG REIT (+0.32%) и равно претегления BG TR30 (+0.24%).

От началото на годината до 4 ноември, обаче, SOFIX e на загуба с 6.58%, а за една година основният измерител на БФБ се е понижил с 0.97 на сто.

БФБ отчете по-висок седмичен оборот

спрямо предходната седмица (24-28 октомври). Осъществени са 1 367 сделки с 6 643 176 лота за 23 791 710 лева, спрямо 1 467 сделки с 2 641 013 лота за 12 816 298 лева или със 105 сделки по-малко, но с 4 002 163 лота и 10 975 412 лева повече.

Със седмичен оборот над 200 000 лева завършиха 11 дружества, докато в предходната бяха само 4 дружества. Най-голям седмичен оборот отчете за шеста поредна седмица Чайкафарма висококачествените лекарства АД (THQM) с 5 сделки за 13 011 033 лева; Кораборемонтен завод Одесос АД (ODES) с 8 сделки за 1 633 477 лева; Инвестиционна Компания Галата АД (GTH) с 29 сделки за 1 475 040 лева; НДФ Конкорд Фонд-7 Саут-Ийст Юръп (CCR7) с 9 сделки за 1 292 630 лева; американската Apple Inc. (APC) с 16 сделки за 525 109 евро (1 027 008 лева); Бългериан Еъруейз Груп ЕАД (B3GA) с 2 сделки за 859 350 лева; ТЕЦ - Бобов дол АД (TBD) с 2 сделки за 497 500 лева; Република Холдинг АД (HREP) с една сделка за 399 000 лева; Алтерко АД (A4L) със 121 сделки за 345 747 лева; Еврохолд България АД (EUBG) с 2 сделки за 333 269 лева; Илевън Кепитъл АД (11C) с 18 сделки за 223 251 лева.

Единадесетте дружества, които са реализирали сделки за над 200 000 лева всяко, за общо 21 097 305 лева, формират 88.68% от седмичния оборот на БФБ. За отбелязване е, че седмичният оборот на едно от 11-те дружества е за над 13 млн. лева.

След като и четирите индекса са със седмично повишение,

печелившите акции са повече от губещите

при съотношение 66% за печелившите към 21% за губещите и 13 на сто без промяна. При другите показатели съотношенията също са в полза на печелившите: при обемите (79% за печелившите към 10% за губещите и 11 на сто без промяна), при емисиите (43% за печелившите към 38% за губещите и 19 на сто без промяна) и при сделките (62% за печелившите към 26% за губещите и 12 на сто без промяна).

Динамика на индексите на БФБ

Седмичният преглед (31 октомври-4 ноември) показва, както вече посочихме, че и четирите индекса са с повишения:

- при SOFIX е регистрирано най-високото повишение от 1.03% спрямо ръст от 1.44% в предходната седмица. През отминалите пет работни дни с акциите на 15-те компании, включени в българския измерител на "сините чипове", са реализирани сделки с 350 827 лота за 1 106 895 лева, спрямо 962 901 лева седмица по-рано;

- при BGBX 40 е отчетен ръст от 0.47% спрямо повишение от 1.21% в предходната седмица. През отминалите пет работни дни с акциите на 40-те компании, включени в широкия измерител, са сключени сделки с за 1 313 849 лота за 14 845 596 лева, при 8 324 143 лева в предходната седмица;

- при BGTR 30 е регистрирано нарастване с 0.24% спрямо 1.22% в предходната седмица. През отминалите пет работни дни с акциите на 30-те компании, включени в равно претегления измерител, са реализирани сделки с 1 022 795 лота за 3 068 228 лева спрямо 1 447 783 лева в предходната седмица;

- секторният BG REIT е с повишение от 0.32%, спрямо спад от 0.12% в предходната седмица. През отминалите пет работни дни с акциите на 7-те AДСИЦ, включени в индекса, са осъществени сделки с 59 627 лота за 138 344 лева, при 473 567 лева седмица по-рано.

Топ 5 на най-печелившите акции

Начело в тази група е Алкомет АД (ALCM) със седмичен ръст от 16.43% и оборот от 142 959 лева, при последна цена от 8.150 лв./акция и пазарна капитализация от 146 316 616 лева;

- Кораборемонтен завод Одесос АД (ODES) с нарастване от 11.19% и седмичен оборот от 1 633 477 лева, при последна цена от 159.000 лв./акция и пазарна капитализация от 93 276 078 лева;

- китайската Alibaba Group Holding Ltd. (AHLA)* е с печалба от 10.36% и седмичен оборот от 29 533 евро (57 761 лева), при последна цена от 69.800 евро/акция;

- Алтерко АД (A4L) е с ръст от 10.17% и седмичен оборот от 345 747 лева, при последна цена от 19.500 лв./акция и пазарна капитализация от 350 999 981 лева;

- ТБ Централна кооперативна банка АД (CCB) е с повишение от 10.14% и седмичен оборот от 49 942 лева, при последна цена от 1.630 лв./акция и пазарна капитализация от 207 221 851 лева.

Топ 5 на най-губещите акции

Начело сред най-губещите акции са книжата на Топливо АД (TOPL) със спад от 27.93% и седмичен оборот от 55 276 лева, при последна цена от 4.000 лв./акция и пазарна капитализация от 21 667 316 лева;

- ФеърПлей Пропъртис АДСИЦ (FPP) с понижение от 14.63% и седмичен оборот от 21 418 лева, при поседна цена от 0.700 лв./акция и пазарна капитализация от 31 951 780 лева;

- ирландският борсово търгуван фонд iShares III Plc - iShares Core MSCI World UCITS ETF (EUNL) е на загуба с 9.68% и седмичен оборот от 10 130 евро (19 812 лева), при последна цена от 70.700 евро/дял;

- книжата на американската социална мрежа Facebook Inc. (FB2A) отново се сред най-губещите със спад от 8.07% и седмичен оборот от 13 251 евро (25 916 лева), при последна цена от 90.000 евро/акция;

- американската Apple Inc. (APC) с понижение от 7.35% и седмичен оборот от 525 109 евро (1 027 008 лева), при последна цена от 140.000 евро/акция.

*за чуждестранните емисии, включени в двете класации, не се посочва пазарна капитализация, тъй като на БФБ не се търгува пълният обем акции на съответната компания.

Източници: Бюлетините на БФБ и статистическата база данни на Infostock.bg за българския пазар и MarketWatch и "Ройтерс" за пазарите в Западна Европа и САЩ.

Обзорът има аналитичен характер и не е препоръка за сделки с акции и други инструменти на БФБ и други борси по света.