Европейската централна банка (ЕЦБ) запази в четвъртък паричната си политика непроменена, придържайки се към плановете си за бавно прекратяване на извънредните стимули, тъй като притесненията за рекордно високата инфлация надделяват над опасенията за рецесия, свързана с войната в Украйна.

В разпространено до медиите съобщение след днешното заседание на Управителния съвет ЕЦБ заяви, че планира да намали покупките на облигации, известни като количествени улеснения (APP-Програма за закупуване на активи), през второто тримесечие, след което да ги прекрати в определен момент през третото тримесечие.

Остава решението от предишното заседание месечните нетни покупки по APP да бъдат в размер на 40 млрд. евро през април, 30 млрд. евро през май и 20 млрд. евро през юни.

Лихвите остават непроменени и ще се повишат едва "след известно време" след края на програмата за изкупуване на облигации и това ще стане постепенно, добави ЕЦБ. В момента лихвата по основните операции по рефинансиране е 0.00%, по пределното кредитно улеснение е 0.25% и по депозитите е минус 0.50%. 

В съобщението се казва още, че Управителният съвет възнамерява да продължи да реинвестира изцяло погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по APP, за продължителен период от време след датата, на която започне да повишава основните лихвени проценти, и толкова дълго, колкото е необходимо за поддържането на благоприятни условия на ликвидност и значителна степен на парично стимулиране. Реинвестирането по РЕРР ще продължи най-малко до края на 2024 г.

ЕЦБ като една от най-предпазливите централни банки в света изостава значително от почти всички централни банки по света, много от които започнаха да повишават лихвените проценти миналата година. Само през последните два дни централните банки на Канада, Южна Корея и Нова Зеландия повишиха цената на заемите.

От 2015 г. насам ЕЦБ е изкупила публичен и частен дълг на стойност близо 5 трлн. евро, като всичко това е с цел да се съживи инфлацията, която години наред след дълговата криза в блока не достигаше целевото равнище на банката от 2%.

Преди срещата много консервативни политици, включително управителите на централните банки на Германия, Нидерландия, Австрия и Белгия, се обявиха за повишаване на лихвените проценти, притеснени, че високата инфлация може да се задържи твърде дълго.

В подкрепа на техните "ястребови" аргументи е и фактът, че дългосрочните инфлационни очаквания, които са ключов показател за надеждността на паричната политика, се повишиха решително над целта на ЕЦБ от 2%, въпреки че заплатите все още не са реагирали на по-високите цени.

3e-news.net