Депутатите одобриха на първо четене регламента за вторите пенсии
Три са вариантите за бъдещите пенсионери, които имат натрупани средства във втория стълб на пенсионната система. Това са пожизнена пенсия, срочна пенсия или еднократно изплащане на партидата
Депутатите приеха на първо четене промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО), касаещи изплащането на пенсионните добавки от втория стълб. 98 народни представители гласуваха "за", "против" бяха седем, а 63-ма се въздържаха.
Още по темата
Основната цел на законопроекта е да се уреди фазата на изплащане на пенсионните добавки от т. нар. втори стълб.
Това е наложително, тъй като първите пенсионери се очакват през септември 2021 г., когато част от родените през 1960 г. жени ще навършат определената пенсионна възраст. Първите по-значителни групи пенсионери от УПФ се очакват след 2024 г., когато и родените през 1960 г. мъже ще се пенсионират.
Три са вариантите за бъдещите пенсионери, които имат натрупани средства във втория стълб на пенсионната система - това са пожизнена пенсия, срочна пенсия или еднократно изплащане на партидата.
Със законопроекта се задължават пенсионноосигурителните дружества при подаване на заявление за пенсиониране да запознават лицата, осигурени във фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване, с техните права и с правата на наследниците им. Става дума за придобитото право на пенсия, както и на правото да получат еднократно или разсрочено натрупаните по индивидуалната партида средства.
Измененията предвиждат още наред с предвидените и към настоящия момент пожизнени пенсии да се регламентира по-подробно и разсроченото плащане като пенсионен продукт, допустим във фазата на изплащане.
Според председателя на Комисията по социална политика и депутат от ДПС д-р Хасан Адемов управляващите защитават в последния момент стабилността на пенсионната система.
Според него проектът за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване има 3-годишна история, "която е изключително странна". "В един момент се оказва, че Комисията за финансов надзор, която е държавен регулаторен орган, се обявява против проекта, внесен от Министерски съвет", коментира Адемов, според когото предложенията на комисията биха могли да намерят място в надграждан проект.
"Капиталовата адевкантност и гаранциите в проекта на Министерски съвет са изцяло по предложение на Министерство на финансите, съгласувано с Комисията за финансов надзор. Това е писмо, което го има и сега в Министерство на труда и социалната политика, внесено от тогавашния министър на финансите. Сега в един последващ етап да оспорваме капиталовата адекватност и гаранциите с по-високи размери означава, че някога не сме си свършили работата както трябва. Това е нашият аргумент да се въздържим", заяви още председателят на социалната комисия.
А според Георги Гьоков от парламентарната група на "БСП за България" не е ясно дали въпросите получават отговори с Кодекса за социално осигуряване.
Той припомни, че законопроектът е внесен в Министерски съвет на 5 януари 2021 г. И че на депутатите е било обяснено, че спешното приемане на закона е необходимо условие, за да стартира изплащането на тези пари, тъй като първите правоимащи ще придобият правото си през септември тази година. А това налагало и приемането да стане по най-бързия начин още преди изборите. "Сигурно това е така, но не ни се обяснява защо има забавяне от 20 години", попита Гьоков. По думите му с този законопроект не се решава въпросът за пълна и навременна информация за пенсиите на хората, затова и парламентарната му група се въздържала да гласува "за".
Философията на Кодекса за социално осигуряване е да се създаде ясно регулиране на фазата на изплащане от универсалните пенсионни фондове, пък каза заместник-председателят на Комисията по социална комисия Светлана Ангелова от ГЕРБ. Според нея законопроектът урежда важни въпроси, касаещи лицата, които се осигуряват в универсален пенсионен фонд.
В парламента беше и социалният министър Денциа Сачева, която подчерта, че законопроектът се разработва три години, като в процеса са взели участие представители на социалното министерство и на финансовото министерство, Комисията за финансов надзор, Националният осигурителен институт, Националната агнеция по приходите, Българската асоциация на дружествата за пенсионно осигуряване, КНСБ, КТ "Подкрепа", Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската търговскo-промишлена палата, Българската стопанска камара и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.
"Не може да се говори, че той е внесен прибързано и в последния момент", категорична бе Сачева. Според нея при обсъжданията е постигнат баланс и компромис между интересите на всички участници - компетентните институции, пенсионно осигурителните дружества и социалните партньори.
Ден по-рано и Комисията за бюджет и финанси в Народното прие на първо четене промените в КСО, като бюджетната комисия гласува ключовите текстове, с които се урежда изплащането на пенсиите от задължителните допълнителни фондове, които към момента управляват средства за над 17 милиарда лева.
След оживени дебати и парламентарната комисия по труда и социалната политика одобри законопроекта, предложен от Министерския съвет.