БНБ: Плавното ускоряване на инфлацията ще продължи до края на годината
Централната банка очаква значителен ръст на износа на български стоки през втората половина на годината
През юни 2021 г. годишната инфлация се ускори спрямо края на 2020 г. и възлезе на 2.4 на сто най-вече заради повишението на цените при енергийните продукти в резултат от значителното покачване на годишна база на цената на петрола на международните пазари. Базисната инфлация също се ускори спрямо края на предходната година в условията на смекчаване на ограничителните мерки срещу COVID-19 и растеж на крайните потребителски разходи на домакинствата. Това се посочва в анализ на Централната банка, публикаван днес на страницата на БНБ, предаде БТА.
Още по темата
- Приемането на еврото няма да доведе до инфлация
- Инфлацията натисна храните: Поскъпване след три поредни седмици на поевтиняване
- Кой се справя най-добре при този "паразит" инфлацията
- 0,8% инфлация за юли, натрупа се 2,3% от началото на годината
- Евростат отчете 2.2% годишна инфлация в България, два дни след 3% от НСИ
- Месечната инфлация (за май) е 0.1%, годишната - 2.5%
В същото време в групата на храните се наблюдаваше известно забавяне на инфлацията спрямо края на 2020 г., което се дължеше главно на поевтиняване на непреработените храни. Административно определяните цени продължават да допринасят положително за общата инфлация под влияние на косвени ефекти от по-високите международни цени на природния газ.
През третото и четвъртото тримесечие на 2021 г. БНБ очаква тенденцията към плавно ускоряване на инфлацията да се запази, което ще отразява най-вече допусканията ни за възходяща динамика на цените на храните и петролните продукти на международните пазари през този период спрямо края на 2020 г.
Българската народна банка очаква външното търсене на български стоки и услуги да отчете значителен растеж през третото и четвъртото тримесечие на 2021 г.
Високият ръст идва и заради ниската база за сравнение през 2020 г., отбелязват от Централната банка.
Прогнозата е съставена въз основа на допускането, че ограничителните мерки в България и в другите страни - членки на ЕС, ще бъдат поетапно премахнати през втората половина на 2021 г.
През първите четири месеца на годината БНБ отчита свиване на излишъка по общото салдо на текущата и капиталовата сметка на страната спрямо същия период на 2020 г., главно заради по-големия дефицит по търговския баланс и на намаляването на нетните приходи от услуги, свързани с пътувания и транспорт.
През втората половина на 2021 г. в Централната банка очакват на годишна база положителното салдо по текущата и капиталовата сметка да нарасне спрямо нивото му в края на 2020 г. Увеличението ще се определя от прогнозираното увеличение на нетните приходи от пътувания и транспортни услуги при допускане за поетапно отпадане на мерките срещу разпространението на COVID-19.
През първите пет месеца на 2021 г. годишният растеж на депозитите на неправителствения сектор в банковата система се ускори спрямо края на 2020 г. под влияние на продължаващото отлагане от домакинствата на потреблението на някои стоки и услуги, на ограничената инвестиционна активност на фирмите и на поддържането на предпазни спестявания в условията на запазваща се несигурнност относно развитието на пандемията от COVID-19.
От март насам се наблюдава постепенно ускоряване на растежа на кредита за частния сектор, което бе по-силно изразено в сектора на домакинствата. През втората половина на годината в БНБ очакват растежът на депозитите на неправителствения сектор в банковата система слабо да се забави в съответствие с прогнозираното постепенно засилване на икономическата активност и на частното потребление. Предвижданото нарастване на вътрешното търсене, все още ниските лихвени проценти по кредитите и положителните перспективи за пазара на жилища ще благоприятстват растежа на кредита за частния сектор през прогнозния хоризонт.
През първото тримесечие на 2021 г. растежът на БВП в реално изражение на верижна база се ускори до 2.5 процента, въпреки продължаващото действие на въведените в края на 2020 г. противоепидемични мерки. Основен принос за икономическия растеж през периода са имали нетният износ и частното потребление. Положителният принос на нетния износ се е определял от търговията с услуги, където е отчетено повишение на износа и спад на вноса на услуги, докато растежът на частното потребление съответства на покачването на реалните доходи на домакинствата, за което допринесоха повишението на заплатите и нетните трансфери на правителството.