Днес има около 2 милиона банкомата по целия свят. Въпреки че използването на машините е намаляло през последните години, вероятно защото повече хора правят покупки с кредитни и дебитни карти вместо пари в брой, АТМ продължават да имат място в съвременния банков бизнес. А и разширяват възможностите си- продават всичко от самолетни билети до билети за кино.

Началото на банкоматите, както ги познаваме днес е в края на 30-те години на миналия век. Тогава идеята за подобни машини за първи път изплува в съзнанието на американски изобретател и бизнесмен на име Лутер Симзиан. Симзиан притежава патенти за всякакви неща - включително армейски полетен тренажор, цветна рентгенова машина, самонасочваща се камера, велосипед за упражнения.

Но той става известен с работата си върху машина, която може да приеме или даде пари в брой или да провери депозити по всяко време на деня или през нощта.

Идеята за машина, която позволява извършването на банкови операции без касиер, възниква още през 1939 година.

Но едва през 1960 г. Симзиан успя да убеди банка в Ню Йорк да вземе няколко от неговите автоматични депозитни машини. За да могат клиентите да се доверят, че отново ще видят парите си, в банкрографията има камера с микрофилми, която прави моментна снимка на всеки депозит. Клиентите получават копие от снимката като разписка. Банката обаче не бе във възторг-. "Единствените хора, използващи машините, бяха проститутки и комарджии, които не искат да влизат в банка и да се легитимират", казва обезсърченият откривател.

Темата става актуална едва през 60-те години на миналия век, когато банковите транзакции се разрастват.

Първата автоматизирана банкова машина в САЩ е създадена от инженер от Далас и бивш професионален бейзболен играч на име Доналд Уетсъл. Машината му използва пластмасови карти като тези, които използваме днес. (Вместо радиоактивно мастило картите съхраняват информацията за акаунта в магнитни ленти.) През септември 1969 г. клон на Chemical Bank в Лонг Айлънд инсталира първата от машините на инженера.

През 1977 г. Ситибанк поема огромен риск, като влага повече от 100 милиона долара за инсталиране на банкомати в цял Ню Йорк. Тази инвестиция обаче се изплаща през следващия януари, когато силна снежна буря удря Ню Йорк. Градът е засипан от тонове сняг, транспортът почти спира. Банките не могат да отворят в продължение на дни, а междувременно, използването на банкоматите скача с 20%. След няколко дни Ситибанк пуска своята рекламна кампания "The Citi Never Sleeps" и въпросът в полза на банкоматите е решен.

След това почти всяка от банките на страната последва поведението на Citibank. Времето на банкоматите дойде.