Европейската комисия ще представи предложенията си за реформиране на еврозоната днес в Брюксел в момент, когато една от най-важните страни от валутния съюз, Германия, все още няма правителство, предаде Франс прес, цитирана от БТА.

Първоначално председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер искаше да се възползва от възможността, създала се след икономическото възстановяване в ЕС и приключването на изборите във Франция и Германия, за да се усъвършенства Икономическият и валутен съюз и това да стане преди европейските избори през 2019 година.

Днес трима европейски комисари - германецът Гюнтер Йотингер, по бюджет и човешки ресурси, французинът Пиер Московиси, отговарящ за икономическите и финансовите въпроси, и латвиецът Валдис Домбровскис, заместник-председателят на ЕК Валдис, отговарящ за еврото и социалния диалог - трябва да уточнят изказването на Юнкер през септември в речта му "За състоянието на Съюза" пред Европейския парламент по създаването на пост "европейски министър на икономиката и финансите", бюджет на еврозоната и Европейски валутен съюз.

Държавните и правителствени ръководители ще обсъдят плановете за реформа на 15 декември на европейска среща на върха в Брюксел, макар тогава да не се очаква никакво конкретно решение.

Европейската комисия иска да насърчи още повече европейските страни, желаещи да се присъединят към еврозоната, чрез нови технически и финансови помощи, които ще бъдат уточнени през декември, съобщи по-рано Домбровскис. Той допълни, че техническата и финансова подкрепа ще бъде уточнена при представянето" на пакет от реформи на 6 декември (днес - бел. р.). Сред страните, които биха могли да се възползват от такива помощи е България, отбелязва АФП без обаче да посочва никаква сума.

В речта си "За състоянието на Съюза" пред Европейския парламент през септември Юнкер припомни, че еврото е призвано да стане единна валута на целия ЕС и предложи да се създаде "присъединителен инструмент, предоставящ техническа и понякога финансова предприсъединителна подкрепа". Двете изказвания бяха направени в контекста на леко забавяне на темпа на присъединяване на нови членки на еврозоната, сякаш единната валута, пострадала от гръцката криза, привлича по-малко от преди страните от ЕС, посочва АФП.

Последните, които приеха еврото, са трите балтийски страни - Естония през 2011 година, Латвия през 2014 година и Литва през 2015 година.

"Европейската комисия има волята да насърчава страните членки, но ако те не желаят, няма механизъм, който да ги задължи," подчерта Домбровскис.

Австрийските ръководители обаче се обявиха против пожеланието на Юнкер за присъединяване на максимален брой страни от ЕС към еврозоната и припомниха прецедента с гръцката криза. Йотингер, предупреди в края на миналия месец, че очаква закъснения в реформите на еврозоната заради политическата криза в Германия.

По всички въпроси за бъдещата роля на Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ) да помага на изпадналите в затруднения страни от еврозоната, за общ бюджет или за министър на финансите на еврозоната, "не можем да взимаме решения без Германия", изтъкна Йотингер пред журналисти в Брюксел.