Това пише в анализ на Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк, цитиран от БТА.

Към 2014 г. БВП на глава от населението в България е 37 на сто от нивото в Германия. Това е бил най-ниският резултат сред всички единадесет страни от ЦИЕ, които се присъединиха към ЕС след падането на комунизма, отчита Кристофор Павлов.

Според него подобрения в някои ключови политики, сред които енергийната, увеличаване на инвестициите в инфраструктура, както и в човешкия капитал, могат да помогнат за ускоряване на процеса на сближаване на доходите. За България е добре да направи енергията по-лесно достъпна, чрез диверсификация на маршрутите за доставка и на източниците на ресурси, твърди експертът.

Българската икономика пострада от недостига на инвестиции в инфраструктурата през по-голямата част от последните 20 години, посочва Павлов. Нуждите от инвестиции в инфраструктурата значително надвишават средствата от ЕС, които ще имаме право да получим в следващите години.

Павлов посочва, че е нужно публичните инвестиции в инфраструктура да останат близо до 7 на сто от БВП - /ниво, което вече беше достигнато през 2015 г./, за продължителен период - може би поне още две десетилетия.

Средно през периода 2008-2013 година разходите на правителството в образованието се равняват на 3,6 на сто от БВП, което е далеч под това на страните от Централна и Източна Европа. През следващите две-три години трябва да увеличат бюджетните разходи за образование до около 6 на сто от БВП, като се гарантира, че университетите предоставят знанието, което е най-търсено на пазара на труда, пише в анализа.

Това изглежда като предизвикателна задача, защото, когато се вземат заедно нуждите от увеличаване на инвестициите в сектори "инфраструктура и образование", правителството ще трябва да увеличи данъчните си приходи с около 4 на сто от БВП. Ако това се случи, ще стане възможно нивото на общите данъчни приходи към БВП да се приближи до нивата, наблюдавани в най-добре представящите се икономики що се отнася до процеса на сближаване на доходите - Чехия, Словения и Словакия, пише банковият анализатор.

Намаляването на корупцията, гарантирането на върховенството на закона, строгото прилагането на антимонополното законодателство и създаването на усещане за по-справедливо и честно общество - са огромен потенциал за ускоряване на икономическото развитие, смята Кристофор Павлов.