В обзорната част за нуждата от инвестиции в нашата страна е записано, че банковата криза, големият размер необслужвани заеми и несигурността в банковия сектор са пречка за разрастването на кредитирането и за инвестициите у нас.

Делът на инвестициите в БВП на България е сходен с други подобни икономики в ЕС, но е намалял значително след кризата от 2009 година - от 33 на сто от БВП през 2008 година на едва 21 на сто през 2013 година, се посочва в обзора. Това се дължи основно на спада на частните инвестиции, който се очаква да продължи и през идните години, допълва ЕК. Това отразява продължаващото намаляване на задлъжнялостта в икономиката и ниските очаквания за печалба. Преките чуждестранни инвестиции у нас са спаднали до 1-2 на сто от БВП след кризата. Несигурността в страната може да възпрепятства възстановяването на нивото на тези инвестиции.

Публичните инвестиции, от друга страна, остават стабилни, благодарение до голяма степен в последно време на финансирани от ЕС проекти. Същевременно се очаква публичните инвестиции да достигнат върхови равнища през 2014 г. и да намалеят значително до 2016 година. Това се дължи на факта, че моделът на годишния растеж на страната следва цикъла на програмиране на средствата на ЕС, пише в документа. Ограниченият приток на преките чуждестранни инвестиции и високото равнище на дълга на корпоративния сектор забавят растежа на частните инвестиции в България, заявява ЕК.

Външният дълг е намалял за период от няколко години, но дългът на частния сектор остава значително по-висок, отколкото в други подобни икономики. Дефлационният натиск и ниският номинален растеж упражняват допълнителен натиск върху дълга на частния сектор, което има отрицателно въздействие върху инвестициите.

В светлината на неотдавнашната банкова криза и на фона на големия размер необслужвани заеми, несигурността в банковия сектор е пречка за разрастването на кредитирането и за инвестициите. Налице е и ограничено търсене на кредити, най-вече поради съществуващите недостатъци в бизнес средата, отбелязва комисията. България има значителна нужда от инвестиции, част от която може да бъде посрещната чрез публични инвестиционни схеми, евентуално заедно с частни инвестиции.

Икономиката на България е с най-ниската енергийна ефективност в ЕС, що се отнася до промишлеността, транспорта и жилищното настаняване. Налице е и сериозен недостиг на инвестиции в строителството - пътища, железопътни линии и енергийни междусистемни връзки. Необходими са инвестиции в газопреносните мрежи за подобряването на сигурността на доставките и на връзките с пазарите на ЕС, отчита ЕК.

Отбелязва се, че според специфичните за всяка страна препоръки България следва да засили бюджетните мерки, за да се осигури постигането на средносрочната цел. Необходими са реформи в образованието, за да се увеличат нивото и адекватността на уменията. Следва да се въведе цялостна данъчна стратегия за повишаване на събираемостта на данъците. България трябва да осигури ефективно спрямо разходите предоставяне на здравно обслужване.

Препоръчва се също нашата страна да подобри бизнес средата, особено за малките и средните предприятия; да приеме дългосрочна стратегия за пенсионната система; да подобри системата за възлагане на обществени поръчки; да подобри ефикасността на Агенцията по заетостта; да ускори проектите за междусистемни връзки, по-специално за газ; да разшири реформата на енергийния сектор с оглед повишаването на конкуренцията, пазарната ефективност, прозрачността и енергийната ефективност; да създаде прозрачен пазар на едро за електроенергия и природен газ.