"КТБ бе подложена на масирано теглене на депозити вследствие на насадено усещане у нейните клиенти за проблеми с качеството на кредитния ѝ портфейл", обяви Калин Христов, цитиран от "Стандарт".

Той потвърди, че ЕК е изпратила официално писмо до българското правителство, в което се изразява тяхната оценка за извършено нарушение, състоящо се в неправилно транспониране на директивата за гарантиране на депозитите.

"Това води до забавяне на изплащането на гарантираните депозити. Всички компетентни институции (в това число правителството и Фондът за гарантиране на влоговете в банките) в срок до 15 октомври трябва да изпратят позицията на страната по отношение на становището на ЕК", уточни той.

Според Христов в момента на поставянето на банката под специален надзор и при изчерпани ликвидни активи, единствените възможни източници на ликвидност за банката са два - или акционерите на КТБ да осигурят ликвидна подкрепа, или банката да получи такава подкрепа чрез държавна помощ.

"Досега обаче акционерите не са показали план за ликвидна подкрепа", посочи още той.

"Към момента на поставянето под специален надзор вече беше насадено съмнение за качеството на кредитния портфейл на банката, което означава несигурност по отношение на нейната платежоспособност. Именно това наложи БНБ да поиска външна оценка за КТБ от независими одитори, на база на която да се получи увереност, че КТБ е платежоспособна. Такава оценка щеше да позволи държавна помощ", съобщи още Христов.

По думите на подуправителя прегледът се извършил за 10 работни дни. За съжаление, вместо да се внесе яснота за качеството на портфейла и капиталовата адекватност на банката, се оказало, че за над 60% от кредитния портфейл не може да бъде направена независима външна оценка поради липса на документи в кредитните досиета.

Той отново припомни, че представителят на акционерите EPIC в писмото си до БНБ и правителството обещал, че ще представи план за оздравяване на банката, който ще се базира на оценката на активите на банката и произтичащия от нея капиталов недостиг и потенциална държавна помощ под формата на ликвидна подкрепа. Разписан конкретен план с финансови ангажименти до момента не е предоставян в БНБ, уточни Христов.

Днес бившият премиер Иван Костов отново настоя, че КТБ трябва да бъде спасена.

По думите му ако КТБ фалира, разходът, който трябва веднага да бъде изплатен, е над 3,5 милиарда лева. Ще има и 2,6 милиарда сигурни загуби за фирмите-вложители, за държавните предприятия от енергетиката, за военно-промишления комплекс на страната, за болници, общини и за вложителите над 100 000 лева.

"Това ще доведе до загуба на 80 000 работни места, а оттам ще последват и косвени щети за страната в размер само на една година на повече от 6 милиарда лева”, поясни Иван Костов пред Нова телевизия.