Резолюцията бе единодушно подкрепена от управляващата коалиция и от опозицията, но тя няма задължаващ характер и окончателното решение ще зависи изцяло от намеренията на правителството, предаде БТА.

Един от основните мотиви на предложението е, че сеченето на монети от 1 и 2 евроцента е по-скъпо от номиналната им стойност. За емитирането на монета от 1 евроцент се изразходват 4,5 цента, а за тази от 2 евроцента - 5,2 цента.

През миналата година Италия е похарчила 21 милиона евро за емитиране на тези монети. Значителни са и разходите за тяхното сортиране в търговската и банковата мрежа. Пакетирането в руло на 50 монети от 1 цент струва 40 евроцента.

Другите изтъквани аргументи са, че най-дребните евромонети не са на особена почит сред италианските потребители, които годишно губят или изоставят 70 процента от тях, принуждавайки монетният двор да сече нови емисии. Накрая, за пример неизменно се дават Финландия и Холандия, които самостоятелно и отдавна престанаха да секат 1 и 2 евроцента. Така представен проблемът изглежда лесно разрешим, но това е защото се пренебрегват някои негови аспекти.

Например, изваждането от обращение на монетите от 1 и 2 евроцента ще означава коригирането на всички цени, които завършват на 8 и 9 цента, като се започне от 0,08 и 0,09 до 0,98 и 0,99, а и нататък до една от любимите търговски оферти от 99,99 евро.

Закръглянето ще бъде не само задължително, защото няма да има монети за ресто, но то ще бъде в посока на по-високата стойност. В практиката това се нарича повишение на цените с 1 или 2 евроцента, което в оборота на държава с 60 милиона население ще има значителен и разнопосочен икономически ефект.