Това се отчита в анализ за това как ще се развива икономиката през 2013 г., изготвен от икономическия екип на една от големите банки у нас - Уникредит Булбанк.

През 2012 г. икономиката продължи да се възстановява от последиците от спукването на балона с цените на недвижимите имоти и рецесията от 2009 г., но скоростта на възстановяване се оказа по-бавна, отколкото много от нас се надяваха преди няколко години, посочва Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк. След дъното на рецесията от 2009 г. икономическият растеж, отчетен за периода до третото тримесечие на 2012 г., е достигнал средна стойност от малко над 1 процент на годишна база, допълва той.

Възстановяването се случва на фона на продължаващ спад на заетостта, първоначално концентриран върху секторите, ориентирани към вътрешното търсене, но през последната година преминал и в сектори, свързани с износа, поради забавянето на външното търсене. Спадът в броя на работните места обхваща повечето региони и сектори на икономиката, като едва няколко сектора или при около една шеста от работодателите се отчита увеличаване на заетостта през 2012 г., показва анализът. Ниските нива на заетост според Павлов се дължат на спада в търсенето, а не на разминаване между уменията на хората в секторите, които губят работни места и тези, в които се създават нови такива. Безработицата остава над така нареченото естествено ниво на безработица или най-ниската стойност на безработицата, която икономиката е в състояние да поддържа устойчиво.

През 2013 г. темповете на възстановяване ще се ускорят

Според икономистите от екипа на УниКредит Булбанк основна причина за бавното възстановяване е спукването на балона с цените на недвижимите имоти от периода 2004 г. - 2008 г. Това се потвърждава и от историческия опит на други страни, който сочи, че процесът на възстановяване след спукване на балон с цените на недвижимите имоти е болезнен и продължителен, защото икономическите агенти се нуждаят от дълъг период от време, в който трябва да харчат по-малко отколкото получават, за да компенсират богатството, изтрито от корекцията в цените на недвижимите имоти, посочва Павлов. Това обрича икономиката на продължителен период на спад в търсенето, особено когато възможностите за провеждане на политики на стимули са ограничени, и когато спадът в търсенето е глобален и това прави невъзможно възстановяването да разчита на износа, допълва той.

През 2013 г. темповете на възстановяване ще се ускорят, прогнозират анализаторите. Европейската дългова криза е в отстъпление, което е довело и до раздвижване на финансовите пазари, се отчита в анализа. От средата на 2012 г. е започнал процес на възвръщане на традиционното отношение на инвеститорите към риска. Завръща се и интересът към развиващите се пазари, което вече предизвика значителен спад в рисковите премии и цената, на която българското правителство емитира нов дълг, отчитат от УниКредит Булбанк. Капиталовите потоци обърнаха посоката си и сега наблюдаваме стабилен приток, след отчетеното през 2011 г. значимо изтичане на средства, движено от външния натиск за намаляване на задлъжнялостта, посочва Кристофор Павлов.

Принос за подобряване на ликвидността има и правителството

Всички компоненти на финансовата сметка са се подобрили чувствително през 2012 г. , а изходящите капиталови потоци, насочвани през банковия сектор, са отслабнали до едва 0.6 процента от БВП за периода януари-октомври 2012 г., в сравнение с 4.5 процента през предходната година. Това отразява значителното подобряване на външната позиция на банковия сектор, където зависимостта от външно финансиране при повечето банки вече е редуцирана до безрискови нива, смятат икономистите. Така банките, които ще трябва да продължат да работят по редуциране на зависимостта си от външно финансиране през 2013 г. ще останат единици.

Принос за подобряване на ликвидността има и правителството, което адресира по-голямата част от нуждите си от финансиране за 2013 г. още през 2012 г., коментира Павлов. Според него това не само ще направи достъпа до нови кредити по-лесен, но и ще позволи на натоварените с дълг компании да предоговорят по-лесно задълженията си с настъпващ падеж. От началото на кризата капиталовите разходи на частните компании са намалели близо наполовина спрямо пиковите стойности, наблюдавани по време на бума, се посочва в анализа. В същото време немалка част от съществуващия производствен капитал е излязъл от употреба поради морално и физическо изхабяване на съществуващите машини, съоръжения, сгради и оборудване. Това подкопава производствения капацитет и в крайна сметка, въпреки спада в търсенето, е логично в някакъв момент да доведе до недостиг на производствени мощности. В отговор, макар и бавно, частният сектор ще започне да увеличава капиталовите си разходи в определени сектори.

Така след спад в четири последователни години от началото на кризата и след все по-ясните признаците за стабилизиране в хода на текущата година, очаквам инвестициите за първи път да имат положителен принос към растежа през 2013 г., прогнозира Павлов. Важна роля за това ще има и продължаващото подобряване на усвояването на средства от ЕС - фактор, без който вероятно икономиката все още щеше да продължи да бъде в рецесия, добавя той.

Домакинствата започват бавно да увеличават потребителските си разходи

Домакинствата, които за продължителен период от време са отлагали покупки, започват бавно, но сигурно да увеличават потребителските си разходи, отчитат анализаторите. Индивидуалното потребление е отчело положителен ръст на тримесечна база в пет от последните шест последователни тримесечия. Българските домакинствата ще започнат да се чувстват и по-сигурни да взимат нови кредити, смята Кристофор Павлов.

В годините на криза домакинствата са редуцирали финансовите си пасиви до 26 процента от БВП към средата на 2012 г., спрямо пиковото ниво от 31 процента от БВП, достигнато през третото тримесечие на 2009 г. Лошите кредити за домакинствата вече са достигнали най-високата си точка и макар и бавно са започнали да отшумяват, а в същото време процесът на стабилизиране на цените на жилищата вече е достигнал напреднала фаза, отчитат икономистите.

Рисковете за инфлацията в краткосрочен и средносрочен план са на практика несъществуващи

Инфлацията ще продължи да отслабва, а с това ще намалее и негативният й ефект върху покупателната способност на доходите, смята Кристофор Павлов. Инфлацията временно се ускори в средата на 2012 г. поради увеличение в цените на електрическата енергия и храните, което, според мен, има преходен характер и сравнително бързо ще отшуми към началото на 2013 г. , посочва той. Икономиката обаче ще продължи да функционира под дългосрочния си потенциал поне през следващите две години, смятат анализаторите.

Рисковете за инфлацията в краткосрочен и средносрочен план са на практика несъществуващи, а страховете, че инжекциите на ликвидност, които предприемат централните банки на развитите икономики могат да подхранят инфлационния натиск също изглеждат неуместни, защото увеличението в паричното предлагане води до по-висока инфлация само в случаите, когато е съпроводено с ръст на кредита за реалната икономика, отбелязват експертите. Фискалната позиция на страната през 2013 г. няма да тежи на растежа, смятат от УниКредит Булбанк.

След фискалното разхлабване от края на 2008 г. и първата половина на 2009 г. и опита да се смекчи ефектът на настъпващата криза, последва период на фискално затягане, който в началото на 2012 г. позволи на България да стане първата държава-член на ЕС, която излезе от процедурата по свръх дефицит, се отчита в банковия анализ. Фискалните параметри са се подобрили през 2012 г. , което ще позволи на България да направи през 2013 г. пауза в процеса на фискална консолидация, тъй като на този етап, предвид на фазата от икономическия цикъл, в който се намира икономиката, няма необходимост да се бърза и да се предприема допълнително фискално затягане, смятат анализаторите. Така през 2013 г. ще се таргетира дефицит от 1.35 процента от БВП, при очакван от нас по-нисък дефицит - от порядъка на 1 процент от БВП, посочва Павлов.