Има хора, които биха убили сестра или дъщеря, защото навлича срам на семейството. Същите ще положат всякакви усилия, за да избегнат задлъжнялостта - посочва Назим Кая от адвокатската група Consumers Union, имаща за цел да помогне на хората, затънали в дълг. Но страната преживя сериозна културна промяна и столетната традиция е отхвърлена. Само преди 30 години в цяла Турция имаше не повече от 10,000 кредитни карти, сега броят им е над 38 млн. Кредитните карти - този американски дар - се разпространиха сред населението, но същото важи и за американското проклятие „дълг". Миналата година дългът по кредитните карти в Турция е възлизал на $18 млрд., което е шест пъти повече по сравнение с преди пет години. Увеличава се броят на фалитите, а консуматорски групи започват да протестират срещу космическите лихви и такси. Вестниците са пълни с истории за отчаяни държатели на карти, които са се самоубили от срам или някой друг е отнел живота им. „Простирай се според чергата си". Не се вслушахме в притчата на нашите предтечи, казва Кая. Малко американски стоки са ставали толкова популярни както кредитните карти. Само за едно поколение кредитните карти от тотем на западното изобилие станаха всекидневие в Бразилия, Мексико, Индия, Китай, Южна Корея и на още много места по света. По света общо има 3.6 милиарда кредитни карти за разплащане и две трети от тях са извън Съединените щати. Глобалната страст към пазаруването превърна Visa и MasterCard в чудесата на Уолстрийт. През март Visa направиха най-голямото в американската история ИПО, а от излизането на MasterCard на борсата през 2006 г., акциите на компанията скочиха с почти 500%. Истинските големи възможности за компаниите за кредитни карти все пак се откриват извън САЩ. В Азия, Латинска Америка и Централна Европа ръстът на транзакциите се покачва с 20 до 30% годишно, над два пъти повече от темпа на растеж в САЩ. Операторите на кредитни карти печелят, като събират такса от всяка карта и малък процент върху покупките. Но когато кредитната карта попадне в ръцете на неопитни консуматори, които твърде често посещават близкия мол, може да се натрупа колосален дълг, за изплащането на който са нужни години. Както и мобилните телефони, кредитните карти ускоряват икономическото развитие на една страна. Те предлагат удобство на хората с растящи доходи, които искат да консумират повече. Освен това регистрирането на транзакциите намалява сивия сектор на икономиката, защото позволява на правителството да събира пропуснатите данъци. Бизнесът е привлекателен за банките: лихвите по картите са по-високи, отколкото в Америка. Това от своя страна прави банките по-привлекателни за чужди инвеститори. Така че „призивът на сирените" от страна на банките, натрапващи кредит, може да се чуе отвсякъде. През 2003 г. в Южна Корея имаше вълна от персонални фалити по кредитни карти, докарали страната на ръба на кризата. Нещата действително бяха излезли от контрол, като при население от 49 млн. души циркулираха 148 млн. кредитни карти, 28% бе процентът на фалитите. Експерти очакват същото да се случи в Турция и Китай, където сега има 100 млн. кредитни карти. Поучителна е историята на Халим Узел. 32-годишният мъж е вкусил от американския кредит още през 1999 г. Двама консултанти от турска банка са предлагали кредитни карти направо в текстилната фабрика, където е работел. Той им е показал личната си карта и мобилния телефон, попълнил е формуляр от една страница и след три седмици е получил по пощата една Visa и една MasterCard. След две години Юзел е до уши в дълг. Той печели годишно $4,360 във фабриката, а неплатеният баланс по петте му карти е бил почти $6000. Седем години по-късно той е изплатил всичко, след като е трябвало да заема средства от семейство, приятели, даже от шефа на работа. „Пропилях най-добрите си години като млад мъж", лее горчиви сълзи Юзел. „От години нямам социален живот. Давах и последната стотинка от джоба си на банките". През 2001 г. икономиката на Турция почти се бе сринала. Главният бизнес на банките - да кредитират държавата - вече не бе печеливш, така че те се фокусираха върху кредитирането на консуматорите. Дотогава турците, които са били в нужда за повече пари, са се обръщали главно към семействата си. Мрачна статистика: от 2003 до 2006 г. в Турция 41 души са умрели - в самоубийство или вендета - заради непоносимия дълг в кредитните карти. Един полицай на 37 години си пръска главата на улиците на Истанбул заради $40,000 дълг, миг преди приятелите да се опитат да изкопчат пистолета от ръцете му. През 2006 г. се наложи въвеждане на регулация, която ограничи лихвата, която банките можеха да налагат (заради инфлацията лихвите достигаха 100 процента). Освен това кредитът бе ограничен в съответствие с дохода на картодържателя. Това според анализатори е предотвратило най-страшните ексцесии и е довело до спад на персоналните банкрути. Но инфлацията в Турция е двуцифрена, а основната лихва в страната е 16.75%. А и притесненията за глобалната кредитна криза вещаят още повече трудности за клиентите на кредитните карти. Назим Кая, адвокатът на консуматорите, казва, че американският кредитен стил няма да си отиде от Турция. „Не можем да обвиняваме американската хегемония за това. Но трябва да се научим да използваме кредитните карти правилно".