България трябва да се възползва от възможностите за финансиране на зелен растеж за милиарди евро

Снимка: EIB

България трябва да се възползва от възможностите за финансиране на зелен растеж за милиарди евро

От Лиляна Павлова, вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка

14:51 | 28 септември 2023

| Автор: Лиляна Павлова, вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка*

0 3478 Снимка: EIB

Нахлуването на Русия в Украйна наруши енергийните потоци към Европа и извади на показ скритите разходи при изкопаемите горива. Смущенията в доставките застрашиха водещи отрасли, а скъпата енергия обремени бюджета на домакинствата. Прекратяването на зависимостта ни от въглища, нефт и газ е от решаващо значение, не само за здравето на нашата планета, но и за благосъстоянието на нашите общества и икономики.

Българската икономика е силно зависима от изкопаемите горива за производството на енергия. На въглищата се падат 28% от енергоснабдяването, на нефта - 24%, а на природния газ - 15%, като част от от тези горива се доставят от Русия¹. В резултат на това енергоемкостта на българската икономика² е четири пъти по-висока от средната за ЕС³.

Зависимостта на България от изкопаемите горива има и други последствия. Запрашеността на въздуха е сред най-високите в Европа⁴, а високите цени на енергията са истинско бреме за по-бедните домакинства. Нещо повече, почти една четвърт (22,5%) от хората в България са изпитали енергийна бедност през 2021 г., което е двойно повече от средната стойност за ЕС⁵. Енергийна бедност означава, че хората не могат да си позволят да отопляват или охлаждат домовете си в достатъчна степен, което може да навреди на здравето и благосъстоянието им.

Европейският съюз полага решителни усилия за декарбонизация, като заделя огромни финансови ресурси за насърчаване на добива на по-зелена, по-чиста и по-устойчива енергия, за местното производство на повече компоненти от критично значение и за ускоряване на внедряването на иновативни технологии в областта на климата. При наличие на близо 4 млрд. евро по Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС⁶, предвидени за финансиране на зеления преход, България би могла да ускори преминаването си към по-чисти енергоизточници и промишлени процеси, като същевременно повиши качеството на живот на своите граждани.

Екологичната надпревара

Преходът на Европейския съюз към зелена енергия ускори темпо през последните години и днес 38% от електричеството в съюза се произвежда от възобновяеми източници. Мощностите от слънчева енергия достигнаха 41 GW, което представлява ръст от 47% спрямо предходната година. Тези нови ВЕИ мощности съдействат за подмяна на руските суровини. Очаква се възобновяемата енергия да продължи стабилно да нараства през 2023 г., а прогнозната цел е нейният дял да достигне 45% през 2030 г.⁷

България се нуждае от подобна амбициозна стратегия за зелен преход, с ясно зададени етапи и цели, за да може да постигне въглеродна неутралност до 2050 г. В момента делът на възобновяемата енергия в производството на електроенергия в България е 22%, което е далеч под средното за ЕС ниво от 38%, като делът на слънчевата, както и на вятърна енергия е едва 3% (спрямо 5,6% за слънчевата енергия и 13,3% за вятърната енергия в Европейския съюз⁸). Ясно е, че предстои още много работа.

При все това, последните тенденции са окуражаващи. Става дума за двата договора, подписани от България и Гърция, които целят намаляване на зависимостта от руския нефт и газ и засилване на сътрудничеството за подобряване на енергийната инфраструктура. Заедно тези инициативи следва да укрепят усилията за производство на повече енергия от възобновяеми източници в България.

За да постигне успех енергийният преход трябва да носи ползи за всички. Инвестициите следва да целят съживяването на въгледобивните райони, например чрез насърчаване създаването на клъстери за зелена енергия. Има две особено обещаващи области за инвестиции в България: производство на енергия от ВЕИ (по-конкретно, слънчева и вятърна енергия) и разработване на нови технологии с помощта на които тежката индустрия и централното отопление ще станат по-чисти и по-ефективни. Иновациите в областта на чистите технологии вървят с бързо темпо, точно както и напредват иновативните технологии за зелен водород и улавяне на въглерод. По-голямата ангажираност на България с този тип технологии би направила икономиката на страната по-устойчива и конкурентоспособна.

По пътната карта за чисти технологии

Европейските политици и инвеститори са напълно наясно с необходимостта от декарбонизация на промишлеността. Няколко от предложените политики имат за цел да намалят промишлените емисии и да насърчат производството на чисти технологии в Европейския съюз: Законодателен акт за промишленост с нулеви нетни емисии, Законодателен акт за суровините от критично значение и реформите на европейския пазар на електроенергия.

Тези инициативи откриват възможности за страните и общностите в преход. Те вече привличат големи инвестиции, като например увеличаването на капацитета на фирма Northvolt за производство на батерии в Швеция и Германия и планираната фабрика за батерии на ProLogium Technology в Дюнкерк, Франция. В допълнение, в Дания, Нидерландия и Франция се изграждат мащабни индустриални паркове, където се съчетават енергия от възобновяеми източници, производство на водород и промишлени предприятия с някога високи въглеродни емисии.

Добре направените проекти за ВЕИ могат също така да бъдат полезни за общностите, засегнати от закриване на въглищни мини и електроцентрали. В Германия енергийният гигант RWE проучва възможностите за изграждане на вятърни паркове на площадките на затворени мини по долината на р. Рур. Соларни паркове вече работят върху въглищни мини или сметища във Visonta (Унгария), Grube Warndt (Германия), Heusden-Zolder (Белгия) и Oslomej (Северна Македония).

Ако Европа иска да запази конкурентоспособността си в нисковъглеродната икономика, инвестициите в големи промишлени проекти и проекти за възобновяема енергия не трябва да бъдат за сметка на по-малките предприятия с чисти технологии. Иновативните млади дружества се нуждаят от средства за търговската реализация на технологии и решения, които променят пазара. Тези дружества се нуждаят от рисков капитал на ранен етап и мащабно финансиране, които да им помогнат да разширят дейността си, което включва дялово участие, дълг и безвъзмездна публична помощ.

Фондът на Европейския съюз по иновациите отпуска безвъзмездна помощ в размер на милиони евро на демонстрационни проекти в областта на чистите технологии, които подпомагат декарбонизацията на енергоемките отрасли, проектите за водород, възобновяемата енергия и/или съхранението на енергия. За съжаление, България почти не присъства в тези начинания. Към момента само един от 69-те проекта, избрани от Фонда по иновациите е от страната. Българските дружества и публични институции изпускат огромна по размер безвъзмездна помощ от ЕС, която е на разположение и покрива до 60% от капиталовите разходи по проектите.

По отношение на частните средства - европейските инвеститори на рисков капитал все повече залагат на иновативни чисти технологии. Сделките с рисков капитал в Европейския съюз достигнаха 11 млрд. евро през 2022 г., сравнимо с рекордно високите нива от 2021 г. Най-голям дял от инвестиции с рисков капитал се пада на технологиите за енергопроизводство (40%), следвани от технологиите в областта на околната среда и ресурсите (20%). Тези инвестиции обаче са концентрирани в държавите от Централна и Западна Европа. Според данни от PitchBook, през 2022 г. са инвестирани 21 млн. евро в девет български дружества от областта на чистите технологии. Окуражаващото е, че се отбелязва значителен ръст в сравнение с единствената инвестиция в размер на 3 млн. евро през 2021 г.

В подкрепа на иновативните малки дружества

Малките и средните предприятия са двигател на иновациите в България. Според изчисленията на Европейския инвестиционен фонд, който е част от Групата на ЕИБ, малките и средните предприятия поемат голяма част от разходите за научни изследвания и иновации в България (67,5% спрямо 22,3% в Европейския съюз). Те обаче не са насочени към проекти, свързани със зеления преход. Разходите на малките предприятия за устойчивост и зелен преход представляват едва 0,5% от брутния вътрешен продукт, което е много по-малко от средната за Европейския съюз стойност от 5,7%. Енергийният преход на България се нуждае от повече прохождащи дружества в областта на чистите технологии и повече капиталови инвестиции в тях.

Публичният сектор би могъл да помогне. Иновативните проекти могат да получат значителен тласък с финансиране от ЕС чрез програмата InvestEU, фондовете за справедлив преход, безвъзмездната помощ от Фонда по иновациите и инициативите на Европейския съвет по иновациите. Съществуват възможности и за съчетаване на средства от ЕС, национални и регионални програми с дългово финансиране от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и други финансови институции.

По линия на Плана за възстановяване и устойчивост на България, дъщерното дружество на ЕИБ - Европейският инвестиционен фонд ще управлява 150 млн.евро чрез нови гаранционни инструменти на българския пазар и 180 млн.евро за инвестиции в иновативни български компании чрез нови фондове за рисков капитал (общо 330 млн. евро ресурс по Плана за възстановяване). Изпълнението на тези инструменти на българския пазар ще започне през настоящата 2023г. и ще продължи в следващите години.

От позицията си на банката на ЕС ЕИБ финансира допустими проекти, но експертите от нашите консултантски служби също така предоставят на дружествата и публичните институции финансови съвети и техническа помощ, за да ги подпомогнат при оформянето на изпълними и кредитоспособни предложения. Проектите на по-ранен стадий най-често получават стратегическа техническа помощ, докато по-напредналите проекти обикновено се възползват от финансова консултантска помощ и достъп до нашите екипи по кредитирането.

За да подпомогнат дружествата в нелекия път от идеята до търговското изпълнение, консултантските служби на ЕИБ предоставят също и друг тип помощ, като например анализ на разходите и ефективността на проектите, технически или икономически проучвания за осъществимостта на проекта, както и помощ при разработването на убедителни бизнес планове и при прегледа на финансовите параметри. Нещо повече, нашите експерти могат да възложат пазарни проучвания с цел преодоляване на сериозни пропуски в знанията или да подготвят материали за представяне пред инвеститорите, така че да се повиши вероятността за получаване на финансиране.

По същество, нашите екипи от експерти съдействат на дружествата да установят и разрешат финансови или технически проблеми, които възпрепятстват иначе иновативни и екологични стопански субекти.

¹Shedding light on energy - 2023 edition - Interactive publications - Eurostat (europa.eu)

²Енергийната интезивност е изчислена като количество енергия, необходимо за производството на единица брутен вътрешен продукт.

³Statistics | Eurostat (europa.eu)

⁴Statistics | Eurostat (europa.eu)

⁵Statistics | Eurostat (europa.eu)

⁶Recovery and Resilience Scoreboard (europa.eu)

⁷European Electricity Review 2023 | Ember (ember-climate.org)

⁸Shedding light on energy - 2023 edition - Interactive publications - Eurostat (europa.eu)

Материалът е предоставен от Европейската инвестиционна банка.

ИЗБРАНО