17-11-2017 20-11-2018

Защо все още масово се работи на сиво и как да се изсветли и заетостта: рецептите на АИКБ

Спасението е в реформите и адекватната политика по доходите

12:23 | 22 март 2022 2 1309 Снимка: istock by Getty Images

Най-честата проява на сивите практики е в трудовите отношения и недекларираната заетост. Като абсолютен обем, размер, тази практика може да бъде изместена от други, по-редки, но с по-големи абсолютни стойности сиви практики, на ръба на корупционните, но като честота на проявление това е най-често срещаната сива практика. Появи се и нов облик на недекларирана заетост с въвеждането на новите форми на труд.

Още по темата

Това каза председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев при представянето на проекта "Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места чрез ограничаване и превенция на недекларираната заетост", предаде БТА.

Причините за значителната част работещи на сиво са липсата на реформи или недостатъчни такива в здравеопазването, защитата на конкуренцията, правосъдие и вътрешен ред, каза Велев и допълни, че те могат да се преодолеят само със законови мерки чрез разработване на нови инструменти и информационни кампании.

"Знаете, че вече 20 години борбата със сивия сектор е сред най-важните приоритетите на АИКБ. Недекларираната заетост става все по-трудно управляема с навлизането на новите форми на заетост, като работа на непълно работно време, работа с множество изпълнители, предоставяне на работна сила посредством интернет платформи, изграждащи мрежа от висококвалифицирани и специализирани професионалисти и други", коментира Велев.

АИКБ е обучила и консултирала над 450 предприятия и почти 4100 лица за ограничаване и превенция на недекларираната заетост. Освен обученията работодателската организация е изготвила и предложения за законодателни промени по 51 мерки за борба с недекларираната заетост.

Организацията разработва инструмент за измерване на недекларираната заетост - Подиндекс на недекларираната заетост, като намерението е да се стигне до подходящи нови мерки и инструменти за добри практики. Фокусът е само върху сивите практики, свързани с трудовия пазар. Той се състои от два компонента - статистически и социологически, като подкомпонентите, които ги съставят, се развиват успоредно с технологичното развитие. Първото измерване на подиндекса показа, че заетостта на светло е 78,31 процента.

Велев посочи, че с реализирането на проекта е направен анализ на тесните места и са предложени мерки за ограничаване и превенция на недекларираната заетост в областта на социално-осигурителната и пенсионната система, за укрепване на капацитета на контролните органи. Предложени са мерки в четири пакета, адресирани до социалното министерство, инспекцията по труда, НАП и до образователното министерство.

Зам.-министърът на труда и социалната политика Иван Кръстев заяви, че недекларираната заетост е най-масовият и най-рисков елемент от сивата икономика, който трудно се контролира. Това са парите в пликчета, недекларираната заетост гарантира бърз резултат на момента за сметка на много негативни последици поради липсата на подходящ осигурителен доход, загуба на трудови и социални права. От това са ощетени главно работниците и служителите, но щети има и за коректния бизнес, каза заместник-министърът.

Според него едно от най-ефективните действия, свързани с преодоляването на феномена недекларирана заетост е и адекватната политика по доходите. Административното определяне на минималната работна заплата (МРЗ) е един от малкото инструменти на държавата, за да влияе на политиката по доходи, допълни той.

Кръстев изтъкна, че пътят и на европейско ниво, с преговорите по отношение на директивата за адекватни МРЗ, която се очаква скоро да бъде приета, водят в посока, която да даде допълнителна възможност на държавата, синдикатите и работодателите да договарят ясни критерии, на база на които ще бъде определян бъдещият размер на МРЗ. По думите му още по-добре би било, защото в контекста на тази директива се разглежда и колективното трудово договаряне, да се насърчава и браншовото, а понякога и на ниво отделни предприятия според спецификата им, колективно договаряне. Кръстев каза, че това ще доведе до диференциация в нивата на възнаграждения, за да не се получава сегашният негативен резултат с минималната пенсия в осигурителната системата.

Елена Аврамова - изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", заяви, че от Агенцията възприемат като висока оценка препоръката по проекта за разширяване на капацитета й и увеличаване на инспекторските бройки. Даваме си сметка обаче, че колкото и инспектори да имаме, ние няма да можем да достигнем до всяко работно място, но в партньорство, намирайки нови подходи за контрол и надзор, ще се опитаме да стигнем до всеки работещ и работодател, заяви Аврамова. Тя съобщи, че всяка година в плана на инспекциите се залага мярка, свързана с недекларираната заетост, като стремежът е при всяка проверка да се следи за това дали хората, заварени на място, разполагат с трудови договори.

И тази година са заложени съвместни действия с други контроли органи и интензивни проверки в секторите, които са рискови по недекларирана заетост, като се стремим да извършваме последващ контрол на работодателите, при които сме установили в предходни проверки, че са извършили нарушения в този аспект, каза Аврамова.

Пламен Нанков - вицепрезидент на КНСБ, заяви, че вече има обществена нетърпимост по темата за недекларираната заетост. Той съобщи, че 1860 работници вече са обучени по темите на трудовото и осигурителното право, те са запознати с причините и вредите от недекларираната заетост. В някаква степен решихме проблема с недекларираната заетост, но за сметка се появиха нови форми, допълни той, като визира договорите на четири часа. Никой в тази държава не работи четири часа, заяви Нанков.

ИЗБРАНО