Средният размер на поземлените ренти у нас е сред най-високите в Европа. Страната ни изпреварва Франция, Испания и Унгария. Средната стойност на рентите е съпоставима с тази във Финландия и Полша и е много по-висока спрямо тази в съседна Румъния.

Фермери пък смятат, че балонът с рентите е напът да се спука и предупредиха, че рентите ще намаляват. Заговори се за нов закон за арендата на земеделска земя, който да регламентира рентите. Появи се и идея държавата или кметовете да определят тавани на рентите.

Пред БНР депутатът от ПП-ДБ и бивш директор на БАБХ Христо Даскалов заяви, че негово собствено проучване показва, че няма рента от 100 лева, каквито стойности се публикуват. Според примерна, приблизителна сметка на Даскалов, има разминаване между публично оповестявани данни за рентите и техните реални стойности. Той даде примери със свои земи и каза, че най-високата рента, която е получавал за свои земи през последните години, е 40 лева на декар.

"Сервира се само рентата. Никой не дава подробности - защо се дава тази рента, какви са приходите, какви са разходите."

Даскалов заяви, че фермерите излизат пред обществото и казват - ние имаме много разходи, "а всъщност, ако 50% от тази земя е моя, това разход ли е".

"Пазарната ситуация е такава, каквато е. Рентите стигнаха докъдето са в момента, благодарение на пазарната ситуация. Това не означава, че е правилно. Понякога нещата се изкривяват в стремежа на всяка цена да обработваш земята", коментира Радостина Жекова, член на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Тя представлява Добруджанския съюз на зърнопроизводителите. Според Жекова се насажда невярна информация, а голяма част от хората, които обработват земя, не успяват да направят разлика между приход и печалба, което усложнява ситуацията с рентите.

В Добруджа за миналата година средната рента е 124 лева на декар, в Лудогорието е около 90 лева, подобно е положението в Централна България, оповести данни Жекова и обори тезата за рентите като необлагаем доход.

"Държавата от няколко години води политика, която е незаконна, защото наистина по закон рентите в България са необлагаеми, но по тълкувание на НАП държавата влиза и си взема данъците заедно с лихвите, на рентите, които са начислени, говорим на земеделски производители."

В средностатистическо стопанство с 5000 декара земя има земеделци, които нямат нито един декар лична земя, други имат 10% от земята, трети - 30% от земята, продължи с примерите Радостина Жекова.

Секторът на зърнопроизводството за 2022 г. е изплатил 2,5 милиарда лева ренти, обясни тя. "Всеки седми лев във вашето портмоне, в моето, е генериран от сектор зърнопроизводство."

Изследване на доц. д-р Мария Станимирова, преподавател към катедра "Аграрна икономика" при Икономическия университет във Варна, за което БТА съобщи през октомври, показа, че цената на земеделската земя у нас се увеличава средно с 15% на година. В същото време средният размер на изплащаните поземлени ренти или наеми на собствениците на земи се е увеличава с около 10% на година. Така че ако през 2010 г. са били изплащани средно по 23 лева на декар, през миналата година сумата вече е 61 лева. За рентите също е валидно, че са различни в отделните райони на страната, допълни експертът. По думите й най-ниските са в Югозападния район. Най-големи суми получават собствениците на земи в Североизточния регион, в части от който рентите вече надхвърлят 93 лева на декар.

Размерът на поземлената рента е основен фактор за определяне цената на земята, отбеляза доц. Станимирова. Според нея на национално ниво у нас ключовите култури, които имат значение при формирането й, са пшеницата, слънчогледът и царевицата. Там, където се отглеждат масово, и рентите са по-високи. Другият фактор за непрекъснатото повишение на цените на земеделската земя е инфлацията.

Съвсем наскоро парламентът одобри предложението Ирена Димова от ГЕРБ-СДС, с което се дава възможност да не се декларират доходите от рента, получавани от собствениците на земеделски земи, в размер до 3000 лв. Депутатката мотивира предложението си за промяна в Закона за облагане на доходите на физическите лица с това, че  подаваната декларация засяга само едно лице, но от рентата за дадена земеделска земя, могат да се възползват повече наследници. Това би създало по-голяма административна тежест, включително за НАП, които да удостоверяват на кого е доходът и как е получен.

Пръст върху рентата беше поставен и по време на дискусията миналия месец за евентуална продажба на част от Държавния поземлен фонд.

"Предлагане на земеделска земя вече няма в България, пазарът е труден, конкуренцията е жестока. Едни такива активи като обеми все още най-много ги има държавата. Интерес би имало огромен и могат да влязат дори и повече пари от продажбата на този един фонд в бюджета" (от заложените в т.нар. "Други приходи" през 2025 г. 340 млн. лева - б.р.), каза по БНР депутатката от ГЕРБ-СДС и бивша министърка на земеделието Десислава Танева. По думите й сега държавата получава годишна рента от 90 млн. лева.