"Булгартрансгаз" подписа споразумение за изграждането на българо-сръбската газова връзка, заяви на пресконференция министърът на енергетиката Александър Николов.  Моментът на подписването не е избран случайно - събитието е в рамките на международната министерска кръгла маса днес в София, посветена на регионалното сътрудничество за енергийна сигурност, диверсификация и зелен преход.

Какви са главните послания от срещата >>

По-рано националният оператор съобщи, че подписва договор за строителството на интерконектора с ДЗЗД "Интернешънал Газ". Договорът е за Инвестиционно проектиране - фаза работен проект, доставка на необходимите материали и оборудване, изграждане и въвеждане в експлоатация на междусистемната газова връзка България-Сърбия (IBS) - проект от приоритетно значение за Европейския съюз. 

ДЗЗД "ИHTEPHEШЪHAЛ ГAЗ" oбeдинявa бългapcĸaтa "Глaвболгapcтoй" и "Глaвбoлгapcтpoй Интepнeшънaл". Обединението вече yчacтвa в cтpoителството на двe ĸoмпpecopни cтaнции пo маршрута на т.нар. "Бaлĸaнcĸи пoтoĸ" в ĸoнcopциyм c гepмaнcĸaтa Fеrrоѕtааl.

Новият газопроводът е с обща дължина около 170 км - от град Нови Искър до Ниш, от които около 62 км на българска територия. Ще тръгва от съществуваща площадка за очистно съоръжение (най-общо казано - съоръжение с две камери за проверка на тръбата - б.р.) "Нови Искър" от националния газопровод.

Общата стойност на договора с ДЗЗД "Интернешънал Газ" е в размер до 139 777 777,77 лева без ДДС. Дейностите от предмета на договора са в обхвата на сключеното грантово споразумение за безвъзмездна финансова помощ от Механизма за свързване на Европа, отбеляза "Булгартрансгаз".

Реализацията на интерконектора България-Сърбия е ключов проект, приоритет на българската енергийна политика, насочен към гарантиране на енергийната сигурност на страната, диверсификацията на източниците и маршрутите на доставка, задълбочаване процеса на либерализация на енергийния пазар, изтъква националният ни оператор.

Малко технически подробности

Линейната част на газопровода е с диаметър DN 700; дължината му на българска територия е 62 км; предвижда се изграждането на две автоматични газорегулиращи станции (АГРС), една газоизмервателна станция (ГИС) - Калотина, както и две газопроводни отклонения за Сливница и Драгоман. След изграждането й, газовата връзка ще бъде с капацитет 1,8 млрд. м3/г. с възможност и за реверсивен поток.

Източник: "Булгартрансгаз"

От предисторията на проекта

През месец май 2018 г. правителствата на България и Сърбия подписват съвместна декларация за изграждането на междусистемна газова връзка между двете страни. Със съгласието на Европейската комисия "Булгартрансгаз" ЕАД беше определен за организатор на проекта и бъдещ оператор на интерконектора.

"Очаквам, че най-късно до октомври 2023 г. междусистемната газова връзка България-Сърбия ще бъде завършена и ще съдейства за разширяване на възможностите за достъп на страната ни до европейския газов пазар. Тя ще осигури на Сърбия и други страни от региона достъп до различни източници на газ през Южния газов коридор и терминала за втечнен природен газ край Александруполис". Това каза министър Александър Николов по време на церемонията за символичен старт на строителството на сръбския участък на междусистемната газова връзка България-Сърбия, която се състоя в близост до българо-сръбската граница, на 1 февруари.

11 компании подадоха заявления за участие в конкурса (обявен, разбира се, по ЗОП) за избор на изпълнител на газовата връзка на българска територия, показва справка на сайта Агенцията за обществени поръчки (АОП), предаде БТА.

Всички оферти бяха подадени в последния ден - 22 февруари 2021 г. В сайта на АОП тогава бе уточнено, че минимални изисквания за допустимост по отношение на икономическото и финансово състояние на участниците, които желаят да подадат оферти, са да имат реализиран оборот от дейността в размер на поне 35 млн. лева в последните три финансови години. Освен това в последните пет години да са участвали в строителство (ново строителство или реконструкция или основен ремонт) на газопровод, изпълнен от стоманени тръби на заварка, положен подземно, преминаващ извън урбанизирани територии, с дължина не по-малко от 15 км непрекъснат участък, условен диаметър DN по-голям или равен на 700 мм и проектно налягане над 1,6 МРа.

Посочената тогава прогнозна стойност на проекта (без ДДС) е 143 559 450,00 лв.

През лятото на 2021 г. последваха жалби в КЗК от петима от кандидатите, включително от ДЗЗД "Интернешънал Газ", с искания за признаване на направени разходи - всички оставени без уважение. Жалба с искане за допускане на предварително изпълнение подава и възложителя, но и тя е оставена без уважение.  

Историята на газопровода може да се проследи и по-назад. През октомври 2017 г.  тогавашният сръбски министър на минното дело и енергетиката Александър Антич разговаря с ръководителя на Европейската делегация в Сърбия, посланик Сем Фабрици за изграждането на интерконектора България - Сърбия. Бе посчено, че това е най-значимият общ проект, който ЕС ще подкрепи с 49,6 милиона евро чрез фондовете ИПА (предприсъединителна помощ). 

Проектът е изключително важен както за Сърбия, така и за целия регион, защото диверсифицира снабдяването с газ, се подчертава в съобщение на сръбското министерство. Цитиран е министър Антич да казва, че Сърбия е напълно отдадена на реализирането на проекта за газовия интерконектор и ще направи всичко той да бъде реализиран в координация между сръбските институции и компетентните органи в България.

Оттогава проектът бе разглеждан и бутан напред и на най-високо ниво - от президента Александър Вучич и особено настоятелния, поне на думи, бивш премиер Бойко Борисов. 

Може би до края на 2023 г. - след поне шест години обсъждания, политически анонси, проекти, планове, конкурси, оценки, класирания, обжалвания - газовата връзка ще влезе в оборот в двете посоки.