Пътните проекти и поддържането на републиканската пътна мрежа на територията на Република България са поставени пред реален риск от невъзможност за изпълнение и принудително спиране. Наред с това държавата може да се сблъска с лавина от искове за неплатени суми по договори, като за началото има и срок - 30 юни. Това е и датата за преустановяване на работа по всички проекти.

Това се казва в разпространено до медиите обръщение на Българска браншова камара "Пътища", в което се отбелязва, че организацията "в продължение на една година алармира всички държавни институции за сериозността на проблемите в пътно-строителния сектор, но до адекватни решения не се стигна".

Преговори и политическа нагласа

От браншовата камара припомнят, че след преговори, протести и след решение на Народното събрание, държавата в лицето на Агенция "Пътна инфраструктура" размрази плащания по 50 на сто от дължимите за последната година суми по договорите за текущ ремонт и поддържане. Изпълнителите по тях подписаха допълнителни споразумения, с които възложителят се задължи да разплати и остатъка след направена проверка на изпълненото и договорите от междуведомствена работна група.

Проверката трябваше да приключи на 7 май 2022 г. Резултат от нея към днешна дата няма, алармират от Камарата.

Наред с това, браншовиците отбелязват, че "събитията от последните дни и действията на управляващите показват, че няма политическа воля за справяне с проблемите на нашия бранш".

Както стана известно миналата седмица (на 8 юни) министрите от "Има такъв народ" напуснаха правителственото заседание, като една от причините бе отказът да бъдат одобрени в актуализацията на бюджета на допълнителни разходи повече от 3,5 млрд. лева за пътни проекти, за което настоял регионалният министър (вече е оставка) Гроздан Караджов.

През април министърът каза, че общо претендираната сума от фирмите за пътно-поддържане и ремонт за 2021 година е над 1,176 млрд. лв. Дейностите по доставка и монтаж на ограничителни системи, производство, доставка и монтаж на пътни знаци, полагане на маркировка са за над 135 млн. лв.

Предупреждението 

В декларацията си от пътния бранш изтъкват, че "няма яснота дали до 30 юни 2022 г. ще бъдат разплатени дължимите към бранша средства". "Бездействието на държавните институции и властимащите ще доведе до стотици милиони загуби за държавата."

Откъде ще дойдат тези загуби. Браншовата камара напомня, че след изтичането на поставения в споразуменията от ноември 2021 г. срок 30 юни 2022 г., пътно-строителните фирми могат да потърсят по съдебен път главниците ведно със законоустановените лихви и да предявят претенции за пропуснати ползи. Подобни действия ще натоварят допълнително бюджета на държавата с разходи в размер на 150 млн. лв.

Риск пред проекти с европари

Браншовата камара сигнализира и за сериозни рискове в изпълнението на редица други инфраструктурни проекти, изпълнявани с държавни и европейски средства. Забавените разплащания по проектите с държавно финансиране водят до невъзможност за изпълнението им в поставените от възложителя срокове.

Неуредените въпроси, свързани с "ин хаус" договорите, както и липсата на индексация по договорите с публични изпълнители, допълнително влошават обстановката, алар.

Инфлацията

За бранша ситуацията се влошава допълнително с всекидневно растящата инфлация, поскъпването на строителните материали, кризата с енергоносителите, високите цени на горивата и ефектите от войната в Украйна, се казва в обръщението.

Браншът отбелязва, че макар правителството да е уверило, че ще наложи индексации и е апелирало "работата по всички задания да продължи", реално не са били предприети действия, а само са били дадени обещания без покритие.

Браншовата камара заявява, че все повече фирми сигнализират, че са декапитализирани, не могат да работят по договори на старите цени и са притиснати от срокове за изпълнение.

При липсата на адекватни действия и решаване на проблемите в пътния сектор от страна на управляващите до 30 юни 2022 г., фирмите ще бъдат принудени да преустановят работа по всички проекти по вина на възложителя, се казва в заключение на декларацията.